Никола Юн
Слънцето също е звезда (101)

Наташа

Бутам вратата и звънчето се обажда с щастлив оптимизъм. Само че аз изобщо не съм оптимистично настроена за шансовете си тук. Трябва обаче да опитам.

Очаквам да видя бащата на Дейниъл зад касата, ала откривам Чарли. Пише нещо на телефона си и едва вдига поглед. Чудя се с кого бих имала по-голям късмет — с Чарли или с баща му. Не че имам някакъв избор, тъй като баща му не се вижда никъде.

Приближавам се до касата.

— Здрасти — казвам.

Той продължава да пише на телефона си още няколко секунди, преди да го тресне върху плота. Едва ли е най-добрият начин да посрещне един потенциален клиент.

— С какво мога да помогна? — пита, когато най-сетне вдига поглед.

С изумление установявам, че едното му око е подпухнало. До сутринта ще му излезе синина. Той вдига ръка и го докосва смутено. Кокалчетата му също са изранени.

Нужни са му няколко секунди, докато ме разпознае.

— Я чакай. Ти не си ли малката приятелка на Дейниъл?

Сигурно упражнява ехидната си усмивка пред огледалото, защото страшно го бива.

— Да — отвръщам.

Той се оглежда за Дейниъл.

— Къде е онова малко лайненце?

— Не съм сигурна. Надявах се…

Той ме прекъсва с широка, бавна усмивка. Според мен се опитва да бъде секси. Виждам как, ако изобщо не го познаваш, би могло да подейства. Само че аз го познавам, макар и съвсем мъничко, и усмивката му ме изпълва с желание да го фрасна и в другото око.

— Върна се за по-добрия брат, а?

Намигва с раненото си око и потръпва.

Емпирично доказуем факт: Не вярвам в кармата.

Ала е възможно да започна да вярвам.

— Имаш ли номера на мобилния му? — питам.

Той се обляга в стола и вдига телефона си от плота.

— Да не сте се скарали?

Колкото и да не ми се иска да му казвам каквото и да било, разговорът трябва да си остане дружелюбен.

— Нещо такова — отвръщам. — Е, имаш ли го?

Той премята телефона си.

— Да нямаш фетиш към корейски момчета или нещо такова?

Подхилква се, ала очите му ме гледат, без да трепнат. В първия миг си помислям, че просто се опитва да ме предизвика… но после осъзнавам, че въпросът му е сериозен. Отговорът наистина е важен за него. Не съм сигурна дали дори той си дава сметка колко.

— Защо трябва да е фетиш? — питам. — Не може ли просто да харесвам брат ти?

Той издава пренебрежителен звук.

— Моля ти се. Какво има за харесване? Такива като него с лопата да ги ринеш.

И тогава разбирам какъв е проблемът на Чарли с Дейниъл. Ненавижда това, че Дейниъл не се мрази. При всичките му съмнения, Дейниъл все пак се чувства по-комфортно в кожата си, отколкото Чарли ще се чувства някога в своята.

Става ми жал за него, но не го показвам.

— Моля те, помогни ми.

— И защо да го правя?

Вече не се усмихва или подхилква презрително. Той държи всички козове, и двамата го знаем. Не го познавам достатъчно, за да се опитам да апелирам към доброто у него. Дори не съм сигурна дали у него има нещо добро.

— Само си помисли колко неприятности ще навлека на брат ти — казвам. — Той е влюбен в мен. Няма да се откаже от мен, каквото и да кажат или направят родителите ви. Ти можеш просто да си седиш и да се наслаждаваш на представлението.

Той отмята глава назад и се разсмива. Наистина не е добър човек. Искам да кажа, може и да има добри страни. Според мен повечето хора имат. Ала лошото у Чарли е повече от доброто. Сигурна съм, че си има причини да е такъв, но решавам, че те са без значение.

Някои хора са част от живота ти, за да го направят по-хубав. Други съществуват, за да го направят по-лош.

Все пак той прави нещо добро за брат си — дава ми номера му.