Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Sun Is Also A Star, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Вера Паунова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Никола Юн
Заглавие: Слънцето също е звезда
Преводач: Вера Паунова
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ибис
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „DPX“
Излязла от печат: 25.05.2017
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Depositphotos
Коректор: Соня Илиева
ISBN: 978-619-157-199-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6031
История
- —Добавяне
Те Хьон Бе
Историята на един баща
Те Хьон Бе отваря и затваря касовия апарат. Отново го отваря и затваря. Може би наистина той е виновен, задето синовете му са такива. Не им е казал нищо за миналото си. Прави го, защото е баща, който пламенно обича синовете си и това е неговият начин да ги защити. Мисли за бедността като за някаква зараза и не иска те да чуят за нея, та да не би да я прихванат.
Отваря касовия апарат и прибира големите банкноти в торбичката за депозит. Чарли и Дейниъл смятат, че парите и щастието не са свързани. Те нямат представа какво означава да си беден. Не знаят, че бедността е остър нож, който смъква месото ти. Не знаят какво причинява тя на тялото. На ума.
Когато Те Хьон беше на тринайсет години и все още живееше в Южна Корея, баща му започна да го подготвя да поеме мизерния семеен бизнес с риболов на раци. Не печелеха почти нищо от него. Всеки сезон беше борба за оцеляване. Всеки сезон успяваха да оцелеят, ала едва-едва. През по-голямата част от детството си Те Хьон изобщо не се съмняваше, че един ден ще поеме бизнеса. Той беше най-големият от трима синове. Мястото му беше там. Семейството е съдба.
Все още си спомня деня, който разпали мъничък бунт в ума му. За първи път баща му го беше взел със себе си на риболовната лодка. За Те Хьон преживяването беше ужасно. Хванати в студените телени кошници, раците представляваха яростна, гърчеща се колона от отчаяние. Те пъплеха и дращеха един през друг, мъчейки се да се доберат до върха и да се спасят.
Дори и сега споменът за този първи ден все още изплува в съзнанието му в най-неочаквани моменти. На Те Хьон му се ще да можеше да забрави. Мислеше си, че идването в Америка ще го изличи. Ала споменът винаги се връща. Онези раци никога не се отказаха. Бориха се, докато не умряха. Бяха готови на всичко, за да избягат.