Никола Юн
Слънцето също е звезда (82)

Наташа

Няма да допусна станалото с Дейниъл да ми попречи да отида в музея. Това е едно от любимите ми места в града. Сградите не са чак толкова високи, колкото в Манхатън. Хубаво е да можеш да видиш малко непрекъснато небе.

Десет минути по-късно вече съм в любимия си отдел в музея — Залата на метеоритите. Повечето хора минават през нея без изобщо да спрат, на път към съседното помещение с неговата лъскава изложба от скъпоценни и полускъпоценни камъни. Аз обаче харесвам това място. Харесва ми колко тъмно и хладно, и пестеливо е. Харесва ми, че тук никога няма почти никой.

Помещението е пълно с вертикални стъклени шкафове, в които прожектори осветяват малки парчета метеорити. Под тях има имена като Скъпоценни камъни от Космоса, Създаване на планети и Произход на Слънчевата система.

Насочвам се право към най-любимия си метеорит — Ахнигито. Всъщност това е част от далеч по-големия метеорит от Кейп Йорк. Ахнигито представлява трийсет и четири тона желязо и е най-големият метеорит в който и да било музей. Стъпвам на платформата, върху която е изложен, и прокарвам ръце по него. Повърхността е металностудена и белязана от стотици малки удари. Затварям очи и оставям пръстите ми да проследят вдлъбнатините по нея. Трудно е да повярва човек, че това парче желязо идва от Космоса. Още по-трудно е да повярва човек, че то съдържа наченките на Слънчевата система. Това помещение е моята църква, а тази платформа е моята опора. Да докосвам този камък, е най-близкото подобие на вяра в Бог, което познавам.

Ето къде би трябвало да доведа Дейниъл. Би трябвало да му кажа да пише поезия за скали от Космоса и кратери от сблъсъка им със Земята. Невероятният брой процеси и реакции, които са били нужни, за да се образува нашата Слънчева система, нашата Галактика, нашата Вселена, е изумителен. Броят на нещата, които е трябвало да бъдат точно както трябва, е смайващ.

В сравнение с това какво е влюбването? Поредица от мънички случайности, които според нас означават всичко, защото ни се ще да вярваме, че животът ни означава нещо в галактически мащаб. Ала влюбването изобщо не може да се сравнява с формирането на Вселената.

Дори не се доближава до него.