Никола Юн
Слънцето също е звезда (81)

Съдба

История

Съдбата открай време е владение на боговете, макар че дори боговете са й подвластни.

В древногръцката митология трите мойри изпридат съдбата на всеки човек през първите три нощи от раждането му. Представи си новороденото си дете в стаята му. Тъмно и меко, и топло е, някъде между два и четири сутринта, един от онези часове, които принадлежат изключително на новородените и на умиращите.

Първата сестра, Клото, се появява до него. Тя е девойка, с младо, гладко лице. В ръцете си държи вретено и с него преде нишките на живота на твоето дете.

До нея е Лахезис, по-стара, с по-майчински вид от сестра си. В ръцете си тя държи пръчката, с която отмерва нишката на живота. Дължината й и съдбата на детето ти са в нейните ръце.

И накрая — Атропос — стара и изпита. Неизбежна. В нейните ръце се намира ужасяващата ножица, която ще пререже нишката на живота на твоето дете. Тя решава кога и как ще умре то.

Представи си впечатляващата и ужасяваща гледка на тези три сестри, скупчени заедно, надвесени над люлката на детето ти, за да решат бъдещето му.

В наши дни сестрите, общо взето, са изчезнали от съзнанието на обществото, но не и идеята за Ориста. Защо все още вярваме? Дали трагедията става по-поносима, ако мислим, че нищо не е зависело от нас, че не е можело да я предотвратим? Открай време е така.

За всичко си има причина, казва майката на Наташа. Онова, което има предвид, е, че Съдбата си има Причина и че макар да не я знаеш, намираш известна утеха в знанието, че има План.

Наташа е различна. Тя вярва в детерминизма — причина и следствие. Едно действие води до друго, което води до трето. Твоите действия определят съдбата ти. В това отношение тя мъничко прилича на бащата на Дейниъл.

Дейниъл обитава размитото пространство по средата. Може би не му е било писано да срещне Наташа днес. Може би наистина е било чиста случайност.

Само че.

Веднъж срещнали се, всичко останало — любовта между тях — беше неизбежно.