Никола Юн
Слънцето също е звезда (65)

Наташа

Не мога да спра. Не искам да спра. Тялото ми абсолютно не го е грижа какво мисли мозъкът ми. Усещам целувката му навсякъде. В крайчетата на косата си. Дълбоко в корема си. В сгъвките на коленете си. Искам да го притегля в себе си, искам да се разтопя в него.

Отстъпваме назад и задната част на краката ми среща дивана. Полага ме върху него, а самият той се озовава наполовина отгоре ми, макар че единият му крак все още е на земята.

Трябва да престана да го целувам. Тялото ми е извън контрол. Не мога да му се наситя. Не мога да го почувствам достатъчно близо до себе си. Нещо хаотично и настойчиво се надига в мен. Гърбът ми се извива в дъга, за да дойда още по-близо до него. Ръката му стиска кръста ми и се плъзва нагоре. Докосва лекичко гърдите ми. Аз обвивам ръце около шията му и заравям пръсти в косата му. Най-сетне. Цял ден искам да го направя.

Емпирично доказуем факт: Аз не вярвам в магия.

Емпирично доказуем факт: Ние сме магия.