Никола Юн
Слънцето също е звезда (60)

Самюъл Кингсли

История за разкаяние, втора част

Самюъл Кингсли беше сигурен, че му е писано да се прочуе. Несъмнено Господ не би го надарил с целия този талант, без място, където да блесне.

А после се появи Патриша. Несъмнено Господ не би му дал красива жена и деца, ако не беше възнамерявал да се погрижи за тях.

Самюъл помни мига, в който я срещна. Все още бяха в Ямайка, в Монтего Бей. Беше валяло, една от онези тропически бури, които започват толкова внезапно, колкото отминават. Беше се шмугнал в някакъв магазин за дрехи, за да не се появи на прослушването си подгизнал до кости.

Патриша беше управителка на магазина, така че, когато я видя за първи път, тя носеше значка с името си и имаше адски официален вид. Имаше къса къдрава коса и най-големите, най-хубавите, най-срамежливите очи, които беше виждал някога. Самюъл открай време не можеше да устои на срамежливите момичета — цялата тази предпазливост и загадъчност.

Беше й цитирал Боб Марли и Робърт Фрост. Беше й пял. Патриша нямаше никакъв шанс срещу силата на неговото очарование. Прослушването му дойде и отмина, ала Самюъл не го беше грижа. Не можеше да се насити на тези очи, които се разширяваха така драматично при най-слабия намек за флирт.

Въпреки това част от него го беше предупредила да стои настрани. Една пророческа част от него бе видяла два пътя в леса разделени^[1]. Може би ако беше поел по другия, ако си беше тръгнал от магазина, вместо да остане, всичко щеше да е различно.