Никола Юн
Слънцето също е звезда (53)

Дейниъл

(Огромна купчина фъшкии се преструва на тийнейджър, не успява да заблуди никого.)

Чарли е истинска купчина фъшкии, която ми се иска да подпаля. Ще ми се да го фрасна по съвършено самодоволното лице. Това не е нещо ново за мен (искам да го направя от десетгодишен), но този път наистина стигна прекалено далеч. Мисля си за това, колко страхотно би било да си счупя ръката в лицето му, но освен това не мога да престана да мисля за усещането от дланта на Наташа в моята.

Трябва да я изведа от тук, преди семейството ми да изкара живота ми от релсите още когато той едва започва.

— Какво правиш? — пита баща ми на корейски.

Решавам да пренебрегна въпроса, който ми задава действително. Вместо това му връчвам торбичките.

— Мама каза да ти ги донеса — отговарям на английски, та Наташа да не си помисли, че говорим за нея.

Чарли се лепва за нас.

— Искаш ли да превеждам на приятелката ти?

Натъртва на думата приятелка. Защото да се държи като гигантски задник, е основната цел в живота на Чарли.

Татко го изглежда сурово.

— Мислех, че не разбираш корейски.

Чарли свива рамене.

— Оправям се криво-ляво. — Дори неодобрението на татко не може да му попречи да се забавлява за моя сметка.

— Затова ли изпадна от „Харвард“? Защото само се справяш криво-ляво?

Това баща ми казва на корейски, защото последното, което би искал, е да извади кирливите ни ризи пред една мигук шарам. Една американка.

На Чарли изобщо не му пука и превежда, ала усмивката му не е чак толкова широка.

— Не се тревожи — уверява той Наташа. — Не говори за теб. Още не. Просто ме нарече глупав.

Лицето на татко става съвършено безизразно — сега вече наистина е ядосан. Чарли го хвана като в капан. Каквото и да каже, Чарли ще го преведе, а чувството за приличие на баща ми не може да го допусне. Така че той се превръща в почтителен собственик на магазин, както съм го виждал да прави милион пъти, с милион клиенти.

— Искаш ли нещо, преди да си тръгнеш? — пита Наташа и като сплита ръце, се понавежда в кръста и й отправя най-добрата си усмивка, тип обслужване на клиенти.

— Не, благодаря, господин… — Тя спира, защото не знае фамилията ми.

Баща ми не отговаря.

— Да. Да. Ти си приятелка на Дейниъл. Вземи каквото си поискаш.

Пред мен се разиграва същинска катастрофа, ала аз не знам как да я спра. Баща ми опипва джобовете си, докато не намира очилата си, и поглежда през тях към шишетата на рафта.

— Не тук. Ела с мен.

Може би, ако просто се подчиним, всичко това ще свърши по-бързо. Двамата с Наташа го последваме безпомощно, докато Чарли се смее.

Баща ми открива онова, което търси, на съседната пътека.

— Ето. За отпускане на косата. — Сваля голяма черно-бяла туба от рафта и я подава на Наташа. — За отпускане. Да направи косата ти не толкова голяма.

Как съм се родил в това семейство и как мога да се измъкна от него?

Чарли се смее гръмко и продължително.

Понечвам да кажа, че тя не се нуждае от нищо, ала Наташа ме прекъсва.

— Благодаря ви, господин…

— Бе — казвам, защото тя трябва да знае фамилията ми.

— Господин Бе. Нямам нужда от…

— Коса прекалено голяма — повтаря баща ми.

— Голямото ми харесва — казва тя.

— Тогава най-добре си намери друго гадже — обажда се Чарли и размърдва многозначително вежди, за да е сигурен, че всички сме разбрали за какво намеква. Изненадвам се, че не прави и жест с ръка, за да е напълно ясен. Изненадата ми не трае дълго, защото той вдига палец и показалец, раздалечени на няколко сантиметра един от друг.

— Шегата си я биваше, Чарли — казвам. — Да, пенисът ми е голям само няколко сантиметра. — Не си давам труда да погледна лицето на баща ми.

Наташа се обръща към мен и буквално зяпва. Определено преосмисля наскорошните си житейски избори. Аз на практика мятам торбичките към баща ми. Нещата не биха могли да бъдат по-ужасни, така че посягам към ръката й, въпреки че баща ми стои пред нас. Слава богу, тя ми позволява да я уловя.

— Благодаря и пак заповядай — провиква се Чарли, когато сме почти на прага.

Той е като прасе, търкалящо се щастливо в лайна. Или е просто самите лайна.

Показвам му среден пръст и не обръщам внимание на огромното неодобрение, струящо от баща ми — по-късно ще има достатъчно време за това.