Никола Юн
Слънцето също е звезда (51)

Дейниъл

Когато се родиш, те (Господ или малките извънземни, или който и да е там) би трябвало да те изпратят в света с цял куп гратиси. Възможност за преиграване, за втори опит, за връщане назад. Бих използвал един такъв сега.

Поглеждам я и виждам, че знае точно какво преживявам. Ще ме разбере, ако просто вляза вътре, дам торбичките на татко и изляза. След това ще можем да продължим по пътя си и по-късно днес аз няма да бъда подложен на разговори „Кое е това момиче“ от страна на баща ми. Никакви шеги от типа: „Тръгнеш ли веднъж с чернокож, няма връщане назад“, от Чарли. Този неловък момент ще бъде просто мъничка спънка по пътя ни към това, да станем епична, невероятна двойка.

Само че не мога да го направя. Не мога да я оставя тук навън. Отчасти, защото не е правилно. Но най-вече, защото с нея всъщност не сме в началото.

— Може ли да опитаме отново? — питам, изигравайки картата си за повторен опит.

Тя се усмихва толкова широко, че съм сигурен — каквото и да се случи, ще си заслужава.