Никола Юн
Слънцето също е звезда (33)

Дейниъл

(Местно момче се опитва да спечели момиче с наука.)

Не се шегувах за научното влюбване. Имаше дори статия в „Ню Йорк Таймс“ за това.

Някакъв учен затворил двама души в една лаборатория и ги накарал да си зададат куп лични въпроси. Освен това трябвало да се гледат в очите в продължение на четири минути, без да говорят. Почти съм сигурен, че няма да мога да я накарам да направим това с гледането точно сега. Честно казано, не повярвах особено на статията, когато я прочетох. Не можеш просто да накараш хората да се влюбят, нали? Любовта е много по-сложна от това. Не е достатъчно просто да избереш двама души, да им кажеш да си зададат няколко въпроса и ето че любовта разцъфтяла. Замесени са луната и звездите. Сигурен съм в това.

И все пак.

Според статията в резултат на експеримента двамата участници действително се влюбили и се оженили. Не знам дали са останали женени. (И май не искам да знам, защото, ако са останали женени, значи, любовта не е толкова загадъчна, колкото си мисля, и може да бъде отгледана в блюдо на Петри. Ако не са останали женени, значи, любовта действително е толкова преходна, колкото твърди Наташа.)

Изваждам телефона си и намирам статията. Трийсет и шест въпроса. Повечето от тях са доста глупави, но някои са окей. Това с гледането ми харесва.

Не съм над това да използвам наука.