Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Sun Is Also A Star, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Вера Паунова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Никола Юн
Заглавие: Слънцето също е звезда
Преводач: Вера Паунова
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Ибис
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „DPX“
Излязла от печат: 25.05.2017
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Depositphotos
Коректор: Соня Илиева
ISBN: 978-619-157-199-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6031
История
- —Добавяне
Наташа
Изправям се и изтупвам прахта от себе си. Този ден не би могъл да стане по-ужасен. Рано или късно, все трябва да свърши.
— След мен ли вървеше? — питам го.
Не би трябвало да съм толкова кисела и раздразнителна с някой, който току-що ми спаси живота.
— Човече, знаех си, че точно това ще си помислиш.
— Искаш да ми кажеш, че просто случайно си се озовал зад мен? — Играя си със слушалките, мъчейки се да наместя възглавничката, но знам, че е обречена битка.
— Може би ми е било писано да ти спася живота днес.
Не обръщам внимание на думите му.
— Е, благодаря ти за помощта — казвам, приготвяйки се да си тръгна.
— Поне ми кажи името си — избъбря той.
— Червена вратовръз…
— Дейниъл.
— Окей, Дейниъл. Благодаря ти, че ме спаси.
— На това му се казва дълго име. — Очите му не се откъсват от моите. Няма да се откаже, докато не му отговоря.
— Наташа.
За миг си помислям, че отново ще се ръкува с мен, но вместо това той натиква ръце в джобовете си.
— Хубаво име.
— Толкова се радвам, че го одобряваш — отвръщам с най-саркастичния тон, на който съм способна.
Той не казва нищо, просто ме гледа, леко смръщен, сякаш се опитва да разбере нещо.
Най-сетне не съм в състояние да го понеса повече.
— Защо си ме зяпнал?
Той отново се изчервява и сега аз съм тази, която го зяпва. Изведнъж си представям колко забавно би било да се закачам с него, за да го накарам да се изчерви. Оставям очите си да се плъзнат по изваяните равнини на лицето му. Той е класически красив, направо изтънчен. Докато го гледам да стои пред мен, издокаран в костюм, ми е лесно да си го представя в някоя черно-бяла холивудска романтична комедия, как разменя остроумни забележки с главната героиня. Очите му са светлокафяви и дълбоко разположени. Незнайно откъде съм сигурна, че се усмихва много. Гъстата му черна коса е прибрана в опашка.
Емпирично доказуем факт: опашката го превръща от красив в страшно секси.
— Сега ти си ме зяпнала — заявява той и ето че е мой ред да се изчервя.
Прокашлям се.
— Защо си с костюм?
— По-късно съм на интервю. Искаш ли да идем да хапнем нещо?
— За какво? — питам го.
— „Йейл“. Интервю за прием.
Поклащам глава.
— Не, исках да кажа, защо искаш да отидем да хапнем нещо.
— Гладен съм? — отвръща той така, сякаш не е съвсем сигурен.
— Хммм. Аз пък не съм.
— Кафе тогава? Чай? Газирана напитка? Филтрирана вода?
— Защо? — питам, давайки си сметка, че той няма намерение да се откаже.
Свива рамене, но не и очи.
— Защо не? Освен това съм сигурен, че ми дължиш живота си, след като току-що го спасих.
— Вярвай ми — казвам — не искаш моя живот.