Никола Юн
Слънцето също е звезда (20)

Дейниъл

Тъй като оставям Вселената да направлява живота ми в този Последен ден от детството, не си давам труда да чакам следващия влак, за да ме отведе до Трийсет и четвърта улица. Машинистът каза да отида да намеря Господ. Може би той (или тя… но нека си говорим сериозно — Господ определено е мъж. Как иначе да обясним войните, епидемиите и сутрешните ерекции?) е именно тук, на Таймс Скуеър и само чака да бъде намерен. В мига, в който излизам на улицата обаче, си спомням, че Таймс Скуеър е същински ад от примигващи неонови знаци, рекламиращи всичките седем смъртни гряха. Господ никога не би се размотавал тук.

Отправям се към фризьора си по Седмо авеню, отваряйки си очите за някакъв Знак. На Трийсет и седма улица забелязвам църква. Изкачвам стъпалата и натискам бравата, само че вратата е заключена. Господ май е решил да си поспи тази сутрин. Оглеждам се на двете си страни. Все така — никакъв Знак. Оглеждам се за нещо мъчно забележимо, като например дългокос мъж, който превръща водата във вино и държи плакат, който оповестява, че е Исус Христос, нашият Бог и Спасител.

Майната му на костюма, решавам и сядам на стъпалата. На улицата насреща ми хората заобикалят момиче, което се олюлява лекичко. То е чернокожо, с огромна къдрава афроприческа и почти толкова огромни розови слушалки. Слушалките са от онези, които имат гигантски възглавнички, изолиращи шумовете (както и останалата част от света). Момичето е затворило очи, едната му ръка е върху сърцето му. Напълно се е изгубило в музиката.

Всичко трае около пет секунди, а после тя отваря очи. Оглежда се наоколо, прегърбва се лекичко, сякаш е смутена, и се отдалечава забързано. Каквото и да слуша, то трябва да е невероятно, за да я накара да загуби представа за всичко останало насред един тротоар в Ню Йорк. Единственото, което ме е карало да изпитам нещо подобно, е писането на поезия, а то е път, по който не мога да поема.

Всичко бих дал да можех наистина да искам онова, което родителите ми искат за мен. Животът би бил толкова по-лесен, ако страстно копнеех да бъда лекар. Да искаш да бъдеш лекар, изглежда като едно от онези неща, които би трябвало да желаеш страстно. Да спасяваш животи и всички останало. Ала аз не изпитвам нищо особено.

Гледам как момичето се отдалечава. Премества раницата си на едното си рамо и аз го виждам: DEUS EX MACHINA пише на гърба на коженото й яке с големи бели букви. Бог от машината. В главата ми отеква гласът на машиниста и аз се чудя дали това не е Знак.

Не съм от онези, които се лепват за някого, и не че вървя подире й, не и наистина. Гледам да се държа на неутрално разстояние от около половин пресечка.

Тя влиза в музикален магазин с името „Второ пришествие“. Изобщо не ви поднасям. Сега вече знам — това определено е Знак и аз определено възнамерявам да се понеса по вятъра днес. Искам да знам къде ще ме отведе той.