Никола Юн
Слънцето също е звезда (126)

Наташа

Мама държи ръката ми, докато се взирам през прозореца. Всичко ще бъде наред, Таша, казва. И двете знаем, че това е по-скоро надежда, отколкото гаранция, но аз го приемам.

Самолетът се издига и светът, който познавах, избледнява. Светлините на града се превръщат в далечни точици, докато не заприличват на звезди, приковани към земята. Една от тези звезди е Дейниъл. Напомням си, че звездите са повече от поезия.

Ако се налага, те могат да ти покажат пътя.