Никола Юн
Слънцето също е звезда (125)

Четири минути

История за любов

Дейниъл засича четири минути на телефона си и взема ръцете на Наташа в своите. Дали се очаква да се държат за ръце през тази част от експеримента? Не е сигурен. Според изследването това е последната стъпка от влюбването. Какво става, ако вече сте се влюбили?

В началото и двамата се чувстват доста глупаво. На Наташа й се иска да каже на глас, че това е смахнато. Безпомощни, почти засрамени усмивки се появяват на лицата им. Наташа извръща очи, ала Дейниъл стисва ръцете й. Остани с мен, ето какво има предвид.

На втората минута вече не се чувстват толкова неловко. Усмивките им се стопяват и те се опитват да запаметят всеки сантиметър от лицето на другия.

Мислите на Наташа се връщат към часовете й по биология за напреднали и онова, което знае за очите и как действат те. Ретината й получава оптически образ на лицето му и го превръща в електрически сигнали. Оптичният й нерв ги изпраща към зрителната зона на мозъчната й кора. Тя знае, че никога няма да забрави този образ на лицето му. Ще знае точно кога светлокафявите очи й станаха любими.

Дейниъл пък се опитва да открие точните думи, за да опише очите й. Те са едновременно светли и тъмни. Сякаш някой е метнал тежък черен плат върху ярка звезда.

На третата минута Наташа отново преживява изминалия ден и всички моменти, довели ги дотук. Вижда сградата на Службата за американско гражданство и имиграция, странната служителка на охраната, която милва телефона й, добротата на Лестър Барнс, Роб и Кели, опитващи се да откраднат от магазина, запознанството с Дейниъл, Дейниъл, който й спасява живота, срещата с бащата и брата на Дейниъл, норебанг, целувките, музея, покрива, още целувки. Лицето на Дейниъл, когато й каза, че не може да остане, разплаканото лице на баща й, изпълнено със съжаление, този момент тук, в таксито.

Дейниъл не мисли за миналото, а за бъдещето. Дали има нещо, което би могло да ги събере отново?

През последната минута дълбоко в костите им усяда болка. Тя превзема телата им, разпространява се из тъканите и мускулите, и кръвта, и клетките им.

Хронометърът на телефона се обажда. Двамата шепнат обещания, които подозират, че няма да са в състояние да удържат — телефонни обаждания, имейли, есемеси и дори международни полети, а разходите да вървят по дяволите.

— Този ден не може да бъде всичко, което имаме — казва Дейниъл веднъж; втори път.

Наташа не казва онова, което подозира. Че предопределено не означава завинаги.

Те се целуват отново и отново. Когато най-сетне се откъсват един от друг, знаят нещо ново. Знаят, че дължината на един ден е променлива и че не можеш да предвидиш края от началото. Знаят, че любовта променя всичко, непрекъснато.

Това е смисълът на любовта.