Елчин Сафарли
Ако ти знаеше… (72)

Градът

Може би защото толкова рядко се вслушваме във вътрешния си глас, с нас се случват толкова малко чудеса. Всяка промяна се извършва първо в ума, а едва по-късно в реалността, следователно за всяка промяна е нужно предварително подготвено пространство.

Защо именно градът? Сигурно обяснението е в това, че аз обичам градовете заради тяхната атмосфера. Всеки си има собствен характер. Хората, обитаващи градовете, се сближават, стават нещо като голямо семейство и дори в разговорите им се промъкват фразите: „Ние правим това и това така“, „В нашия град е прието по друг начин“. Всяка градска общност неуловимо променя обитателите си. Затова и един жител на Чикаго се отличава от жител на Цюрих както небето от земята, ако двамата се оценяват един друг по скалата на социалните си ценности. Ето защо с градовете трябва да се свиква. Градът е по-важен от всеки конкретен човек, от всеки негов жител, и затова изисква уважение.

Мисля, че Овалният град е метафора на онази вътрешна среда, която дава възможност на човек да чуе себе си. Той е мястото на срещата със себе си. Понякога това място изглежда чуждо, неуютно, пълно с непознати гласове и неясно говорене, но въпреки това трябва да се вгледаме по-внимателно в него. Дори някоя очевидна опасност, на която е подложено обичайното ни усещане за себе си, може да се превърне във възможност за удивителна трансформация. Само трябва да позволим на събитията да се случват, а това се прави по-лесно в непривична среда.

Рядко осъзнаваме, доколко поведението ни и реакциите ни зависят от външни обстоятелства. Какво би станало със Север, ако се беше оказала на друго място? Би срещнала други хора, би попаднала в друга квартира. Историята на живота й вероятно би била съвсем различна, а пред вас сега би лежала съвсем различна книга. Защо тогава всичко се е случило така, както се е случило? Не знам. Със сигурност мога да кажа едно — нямам никаква заслуга за това.

По никакъв начин не влияя на историята, която разказвам. Дори да исках, не бих могъл да измисля по-хубав и по-естествен финал. Може би въпросът е в това, че моята героиня е избрала да живее именно в този град без ъгли.

Не знам как ви звучи „Овалният град“, но аз си представям точно така пространството, в което героинята ми ще слуша уютно и леко сърцето си. Дали това име е наивно? Възможно е, но то наистина е по-точно от всяко друго.

Освен това Овалният град е „свободна зона“, където можеш да се справиш със спомените си, да ги преосмислиш, да ги наредиш по рафтове и да ги приемеш като важна част от живота. Като опит. Какво е за мен свободната зона? Място, което те освобождава от всякакво осъждане и неудоволствие. Тук не облагат решенията ти с никакви данъци, не изискват да се съобразяваш с каквито и да е закони. Тук си свободен сам да регулираш живота си.

Това е както в детството: свободен си да занесеш в хола кашона с играчките си, да ги изсипеш на пода и да разгледаш всяка, без да мислиш, че вечерта наближава, че мама ще се върне от работа и трябва бързо да подредиш всичко, за да не я ядосаш. Север изсипва на „пода“ на Овалния град онова, което толкова е боляло в нея, онова, което я е дърпало назад, онова, което е пречело по пътя й напред. И така тя се запознава с всяка своя играчка, опипва я и я слага обратно в кашона — вече сама разбрала всичко, вече знаеща със сигурност кое й принадлежи.

Може би се питате: откъде се е взел Овалният град, кой е неговият прототип. Мисля, че мястото, което описвам, е било или ще бъде у всеки. Но за своя Овален град мога да кажа едно: в по-голямата си част той е заимстван от Апшерон — полуостров в Азербайджан, чиито брегове се мият от Каспийско море. Това е земята на пророците, там няма гори, нощем морската влажност прави въздуха гъст и тежък, а зреещите смокини се наливат с меден сок… Там е свободната зона за мнозина. Там съм израснал аз и там съм се излекувал.

В някои случаи е полезно да избягаш от обичайната действителност — ако намериш твоето място на земята. Тогава градът става твой съюзник. Той отговаря на много въпроси със самото си разположение и устройство — уличките, кварталите, градинките. Така се случва и със Север. Всяка сутрин тя се разхожда из града, сама, но щастлива, наблюдава живота му, облегната на топлите стени на къщите. По този начин можеш да станеш зрител на филм, заснет на непознат език, но с учудващо завладяващ сюжет.

Та нали езикът на самотата, любовта и вярата е универсален, разбираем за всеки на тази планета.