Елчин Сафарли
Ако ти знаеше… (60)

10

Ти не можеш да си тръгнеш от мен, защото никой, никога не си тръгва от сърцето. Физически можеш да си тръгнеш, но това не се отнася за сърцето. Тези, които са допуснати в него, остават там завинаги. Възможна е само смяна на местата, преместване от първите към по-задните редици. Но това не променя същността на нещата — в сърцето не можеш просто да погостуваш за малко, в него се остава само с постоянен адрес.

Навремето се бунтувах, опитвах се по всякакъв начин да излича онези, които бях допуснала в сърцето си. Онези, за които мислех дълги нощи, на които се обаждах, престъпвайки гордостта си. И това не беше поради безразсъдството на младостта. Просто в любовта аз се поддавам на всеки един порив, родил се в дълбините на сърцето ми. Да, вероятно би трябвало да овладявам някои от тях. Защото всеки гледа през призмата на собствения си опит и невинаги топлотата, нежността и грижата, които даваш, се възприемат като любов.

Някои мъже сигурно са ме смятали за прекалено натрапчива или… за жена, която отчаяно иска да се омъжи. Аз си тръгвах, те ме изоставяха, разделяхме се едновременно, но въпреки всичко продължавах да пазя образите им в сърцето си. Просто не можех по друг начин. Откакто свят светува сърцето не е слушало разума. Не се е научило и досега.

Никога не се научих да се отнасям към любовта като към нещо прозаично, ако тази дума изобщо е уместна.

* * *

Добре. Ти не можеш да си тръгнеш от мен, защото самата аз те измислих. Да, сигурно е точно така, както казва Начо. Да, сигурно съм те измислила, за да се спася с любовта. Не съжалявам за нищо. Защото съм те обичала и те обичам. Сърцето ми се съживи благодарение на теб. Стоплих се в твоите, макар и въображаеми, прегръдки.

Не е важно това, което виждаме. Много по-важно е онова, което чувстваме. Само почувстваното и преживяното не се забравят никога. И точно те са същината на спомените. Научих се да се гордея със своите.

Имаше период, когато бягах от тях — не, само не спомени, моля ви, боли ме, не искам да си спомням, махнете се! Аз, младата глупачка, се надявах, че непременно ще се появи някой, който ще ме спаси от спомените. И той се появи. Само че не за да ме освободи от миналото. Той дойде, за да ми подари нови дни, които да ме съживят, да ме излекуват. Дни, които някой ден също ще се превърнат в спомени.

Веднъж попитах баба дали има лек за спомените. Тя ми каза, че непременно ще го открия, но не веднага. И ето че намерих това чудотворно средство десет години по-късно. В Овалния град.

„Знам, момичето ми, има спомени, от които ти се иска да се отървеш час по-скоро. Да ги забравиш като страшен сън. Всеки от нас има рани, които кървят дълго време, които ни будят нощем. Но не бива да се паникьосваш и да търсиш обезболяващи средства. Трябва само да се запасиш с търпение и да изчакаш времето да избере твоето лекарство. За всеки то е различно. За един е нова любов, за друг — дете, а за трети… просто морето. Някой ден ще застанеш до него и то ще отнесе на своите вълни болката от спомените. Всеки от нас има своето море.“

* * *

Ти не можеш да си тръгнеш от мен, защото… аз те обичам. Всичко, което казах досега, бледнее пред това огромно чувство. Не знам колко дълго ще нося в себе си тази любов. Не знам ще мога ли някога да те прегърна отново и да чуя как бие сърцето ти. Не знам какво ме чака в утрешния ден — къде ще бъда, с кого и защо. Но каквото и да е то, аз ще те обичам. И, повярвай ми, не искам нищо от теб! Нито да отговаряш на писмата ми, нито да докосваш устните ми, нито да ми подадеш ръка. Просто те обичам, храня се с това чувство.

Думите „ти не можеш да си тръгнеш от мен“ не означават, че ще се опитвам да те задържа. Да те спра, да те върна обратно. Не. Просто искам да кажа, че сега живееш в сърцето ми и където и да отиваш, дори и да изчезваш, аз ще се връщам при теб. Чрез самата себе си. Когато надникна в себе си — ще виждам теб. Когато се вслушам в себе си — ще чувам твоето дишане.

Веднъж Начо ми каза, че да обичаш някого означава на първо място да желаеш той да е щастлив, а после ти. Мое любимо Време, искам да си щастлив. Искам тъжните ти очи да се усмихват, да не се обръщаш назад и да не изгубиш някъде по пътя топлината на сърцето си. Видях го в кафявите ти очи и… се влюбих. В сърцето ти.

Ако ти се усмихваш, ще се усмихвам и аз. И въобще не е важно дали ще видиш усмивката ми или аз — твоята. Защото не е важно какво виждаме. Много по-важно е какво чувстваме.