Елчин Сафарли
Ако ти знаеше… (43)

18

Подготовката за утре приключи. Допушвам последната си цигара на верандата и се каня да си лягам. Ре сигурно вече сънува двайсетия си сън, а аз, след като изпратих Панда, подредих кухнята и излязох да послушам нощта. Днес тя е унила, но пак е прекрасна. Зад прасковените горички се чува буйният рев на морето. По небето пълзят намръщени облаци. Утре времето ще е дъждовно, но струва ми се, не задълго. Ще освежи околността след горещините и ще си отиде. Затова пък ще се диша по-леко… Дъжд и море — прекрасно е!

Още по-прекрасно е да се мушна в леглото, да прегърна Ре, толкова голям и топъл, и да заспя, без да мисля за нищо. Това е необичайно за мен. Такова щастие е да затваряш очи не с желанието да изпратиш по-бързо тежкия ден, а… заради тишината в теб. Приспивна и дългоочаквана. Спокойствието да се разлива приятно по тялото и да прониква във всяка клетка. Да обичаш своя човек и да не се терзаеш от най-мъчителната женска безутешност, която разяжда безкрайните нощи. Безутешността, когато започваш да си припомняш нещо от миналото — веднъж, втори, трети път… а след това вече нямаш сили да спреш.

Целувам те по рамото, ти се усмихваш насън и ме притискаш до себе си. Ре, сърце мое, утре ни очаква още един хубав ден, вкъщи ще се съберат любимите ни приятели и Пако ще е с нас. Утре ще те обичам дори повече от вчера.

Знаеш ли, понякога се случва да не спя цяла нощ. Нещо вътре в мен не спи. Там протичат странни процеси, сякаш някой моделира общото ни бъдеще, за което се опитвам да не мисля. Не защото не вярвам в него. Просто преди теб често мечтаех — строях замъци и в крайна сметка те се рушаха пред очите ми. Смятах, че строя замък от здрави камъни, а на практика те се оказваха от морски пясък. С теб не строя нищо, Ре. С теб виждам всичко толкова отчетливо, че сама се плаша от тази толкова ярка картина.

Виждам как с теб си купуваме малка къщичка в Жълтото село и живеем в нея така, както живеем сега. В тишина. Когато думите са излишни, стига ни един поглед и всичко е ясно. Това не са идеализираните отношения, които съществуват само в книгите. Това са отношения между двама души, които са се избрали един друг, за да бъдат щастливи заедно.

Виждам това бъдеще, но не искам да ти разказвам за него. По-добре е то да си остане в мен. Но ще направя всичко, за да стигнем до него. Ще се постарая, напук на всички диагнози, страхове и изпитания. Ти си първият човек, с когото си представям съвместно бъдеще. Преди не се е случвало с никого.

Ние с теб обичаме едни и същи неща, искаме едно и също. Имаме едни и същи достойнства, които ще развиваме, и недостатъци, които ще приемем такива, каквито са. И двамата не желаем да приемаме отношенията между мъжа и жената като съвместна работа, като всекидневен труд. Защото хората, които са искрени в любовта си един към друг, не се нуждаят от общи съвети и правила: те интуитивно знаят кое ще е най-добро за отношенията им. Това не е игра с установени правила. Това е дълбоко разбиране и интерес към близкия човек.

Знаеш ли, Ре, в предишните си връзки очаквах одобрение във всичко. И когато не го получех, се затварях в себе си. В началото, естествено, анализирах случилото се в детайли, съпоставях желанията и изискванията си. И в края на краищата хвърлях цялата вина за конфликта върху себе си и разочарована и объркана, се укорявах за нещо. Много години живях така. И макар да не обичам излишната сантименталност, сега всичко протича по съвсем различен сценарий… Не искам повече да се чувствам по онзи начин.

Затова сега не чакам нищо. Просто живея. И единственото ми желание е: бъди до мен.