Елчин Сафарли
Ако ти знаеше… (39)

14

В книгите си пиша, че трябва да вярваме, да търсим, да сме отворени за новото. А самият аз се научих на това съвсем скоро. Не, знаех го и по-рано. Но когато загубих онова, на което толкова държах, всичко останало изведнъж ми се стори крайно безсмислено. Точно такива моменти поставят на изпитание и искреността, и верността ни към определени принципи.

Засега всичко е наред, мислите ми са подредени, а до себе си имам верен приятел, заради когото съм готов да преобръщам планини. Няма и намек, че някой ден това може да се промени, още по-малко — да свърши. Въпреки че, когато дойдат промени — а те общо взето винаги идват, — може да се окаже, че хармонията, която е изглеждала непоклатима, е била крехка и временна.

Всички връзки от време на време минават на тест за издръжливост. Ние със Зейнеп, без да се замисляме за това, бяхме решили: вярата ни един в друг е толкова силна, че нищо няма да успее да я разруши. Да, нищо външно не я разруши, ние сами се постарахме, построеното се разлетя на трески, представяш ли си? Направихме го със собствените си ръце, Север! Всичко започна от дребни обиди, а завърши с една голяма, непоносима тежест.

Тя си тръгна. „Някой от нас непременно ще си отиде. По-добре аз да съм първа. Ти си по-силен. Защото за този, който остава, винаги е по-трудно. Аз няма да мога да го преживея. Тук. В този град, в който всяка улица е наша.“ И така, само за един ден всичко, в което толкова вярвах, изчезна. Откарах я до летището, помогнах й с багажа, прегърнах я за последен път.

Докато я прегръщах, не ми се искаше да я пусна толкова… лесно. Но разбирах, че не е възможно да задържиш жена, която е решила да си тръгне. Тя все едно ще го направи — ден, седмица, месец по-късно. Казах й, че я обичам. Тя избра да премълчи. Това беше последният ни ден заедно. Последният ден, в който не осъзнавах щедростта на съдбата си. След него се заточиха месеци, години, в течение на които ми се наложи отново да се уча да живея. Да вярвам, да чакам, да се движа напред и… да обичам.

Последното се случи с твоята помощ. Благодаря ти.

В Жълтото село намерих онова, което съм търсил може би през всичките си трийсет години. В турския език има една забележителна дума huzur. В превод означава, покой, безметежност. В исляма huzur се счита за проявление на вътрешната връзка на човек с Всевишния. Север, аз намерих своя huzur и за мен това е много повече от умиротворение ти безметежност.

За мен това е вътрешната тишина. Тя не се нарушава от миналата безгранична тъга, не се измества от багажа на спомените. Преди, по-добрата половина на въздуха и пространството наоколо беше заета от образа на човек от миналото. Сега разбрах, почувствах как трябва да живея, как е правилно и как искам. И имам достатъчно решимост да започна отначало, достатъчно сили да продължа.

Нощем излизам на верандата. Наоколо е тъмно, вслушвам се в шума на прибоя, в бръмченето на цикадите, в редките крясъци на някоя незнайна птица и предвкусвам как след минута ще загася цигарата и ще се върна при теб, спокойно спяща върху двете възглавници — моята и твоята.

Целувам те по брадичката, ти тихичко промърморваш нещо и аз също потъвам в спокоен сън с мисълта, че идващият ден непременно ще е по-хубав от предишния. И нека дните ни все така си приличат. Няма да ни омръзне. Напротив. И двамата сме уморени от всичко непредсказуемо и хаотично. И това, което имаме сега, ни е напълно достатъчно. За пълното щастие ни липсва само Пако, но той ще е с нас съвсем скоро — още в четвъртък Начо ще го доведе.

Искам да прекараме тук много, много дни. Дори да не са толкова топли, дори в тях да има дъждове и бури — истинската топлина и светлина са помежду ни. Няма да говоря повече за хармония. Това е толкова несигурно, непостоянно понятие. Просто съм щастлив, че се имаме един друг. И че ни е хубаво — и поотделно, и заедно. Това обръщане назад, опитите да преосмисляш, да преразглеждаш, да прослушваш отново… Отървах се от вредните навици на миналото. Мисля, че и ти също.

Редакторът ми съобщи, че след седмица ще ми преведе аванса за книгата. Ще платим наема за къщичката до края на годината. Освен това ще освежим стените, ще уплътним дограмата, ще оправим стълбата, ще сменим ваната, и печката също. Ще започнем да се подготвяме за следващия сезон. Нали обичаш есента?