Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Если бы ты знал…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 10гласа)

Информация

Сканиране
strahotna(2018)
Корекция и форматиране
egesihora(2018)

Издание:

Автор: Елчин Сафарли

Заглавие: Ако ти знаеше…

Преводач: Ася Григорова

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Gnezdoto

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 20.12.2016

Редактор: Калина Петрова

ISBN: 978-619-7316-07-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8886

История

  1. —Добавяне

12

„Нещастната любов е като… болка в гърлото. Напълно съвместима с живота, просто неприятна, но е невъзможно да спреш да мислиш за нея. Временно помага чаят с лимон и мед, а също и времето и мълчанието. Но когато заговориш, те боли още повече — дори дъхът ти спира. Затова е по-добре да седнеш и да пишеш. С всяка буква болката намалява. Е, не го усещаш веднага — ефектът идва малко по-късно.“

Тя ми налива капучино от кафемашината и се усмихва, като поръсва богатата млечна пяна с мляна канела. „Колко години вече живея тук, но така и не свикнах да си правя турско кафе. Пристигнах със своята кафемашина. Ние с нея сме стара любов, спечелих я в един телевизионен конкурс. Готова съм непрекъснато да правя кафе, без да го пия — защото не мога да понеса толкова, — само за да виждам тази гъста млечна пяна.“

Тя се казва Панда. Пристигнала е от България. Там, в Поморие, е поживяла шест години, после внезапно решила: „време е да продължа нататък“. И пристигнала тук. В малкото „прасковено“ село, където всички я приемат като своя. Панда е брюнетка с бяла кожа. От външността й никога няма да разбереш, че е от северен град, където снегът е повече от слънцето.

Не любопитствам за истинското й име, но я питам защо точно Панда. „Причините са няколко, някой път ще ти разкажа подробно. Но Панда е много мое, моят характер и любовта ми към бамбука, към издължения му и строг силует. Наскоро мой приятел от Баку ми прати изрезка от някаква енциклопедия с характеристика на пандите. Разбираш ли, точно за мен е, като индивидуален хороскоп! Там например пише, че пандите са незлобливи и дружелюбни, но могат да станат агресивни, ако нещо или някой нахлуе в личното им пространство.“

С нея се запознахме на пазара, до една сергия със зеленчуци. Исках да купя тиквички и опитвайки се да се сетя думата на английски, неволно я казах на руски. „Здравей, сънародничке! Не се мъчи. Ще те разберат, ако кажеш цукини[1]. А още по-лесно е да ги посочиш с пръст.“ Обърнах се и веднага почувствах, че ми е близка, своя. И че е открита. Тя общува с местните с лекота, отвръща палаво на шегите, прегръща бабите, които я наричат „дъще“. Тук се чувства толкова свободно, сякаш е родена по тези места. Сякаш никога не е познавала големия град с равнодушните тълпи.

„Знаеш ли, воювах дълго. Както и ти. Със себе си, със заобикалящия ме свят и с отношението му към мен. Воювах дълго, но един ден просто спрях. Престанах да чакам, да пропускам, да се разочаровам и да плача. Женските сълзи се изразходват повече по вътрешни причини, отколкото по външни. Затова започнах да лекувам онова, което е вътре в мен. И се получи. Не веднага, естествено. По характер съм издръжлива, яростна. Ненапразно съм родена на двайсет и трети февруари, на мъжкия празник[2]. Когато бях дете, хората, разбирайки кога е рожденият ми ден, се шегуваха: «Май че баща ти много е искал син!» Тогава не съм разбирала кой знае колко шегите им… Но през всичките си трийсет и две години съм вървяла по мъжки пътища — воювала съм, успявала съм.“

Седим с Панда в малката й къщичка, на две крачки от Насрещната уличка. Тя грижливо бърше обектива на своя фотоапарат, аз се наслаждавам на аромата на капучиното, а Кавамурасан, излегнат на стола, се чеше зад ухото, изящно повдигнал задната си лапа. Обичам този котарак и си мисля, че биха се сприятелили с Пако.

Панда го намерила на улицата. Някой бил отрязал опашката му. Тя не можела да остави окървавеното животно, без да му помогне: „Нарекох този безделник Кавамурасан в чест на котарака от книгата на Мураками. И той беше без опашка… Ето, сега прави деня ми по-цветен. Сигурно няма да повярваш, но тук ми е толкова леко и свободно, че изобщо не търся нова връзка, нов мъж. Стига ми толкова! От време на време е полезно да поживееш за себе си. И не седмица, не месец, а повече. Колкото и цинично да звучи, връзките също са своего рода работа. Просто досега не съм имала късмет. Работила съм само аз. А е трябвало да работим двамата.“

Гледам Панда и виждам в нея своя… ангел хранител. Макар да се познаваме едва от месец и нещо. Но не всичко се измерва с времето, особено ако не ти остава много. Ангелите хранители са твоите хора — момчетата от твоя отбор (или може би момичета!). Могат да покажат среден пръст на досадните ухажори и докато снимат нещо апетитно и вкусно, простичко да ти обяснят онова, което чувстваш, но невинаги успяваш да изразиш.

Моята Панда се цупи, когато прибързано, без да се усетя, кажа нещо рязко. Мълчаливо отклонява поглед — това е знак, че не й харесва. Но аз не се и опитвам да й угодя. С нея съм такава, каквато съм у дома. Когато пускаш един човек вкъщи, значи вече е свой.

Бележки

[1] Тиквички (рус.).

[2] Ден на защитника на отечеството, отбелязван в Русия от 1918 г., до днес — Б.пр.