Джули Джеймс
Нещо повече от любов… (29)

29

Брук погледна часовника и се зачуди дали Кейд изобщо ще се появи.

По-рано през деня му беше пратила съобщение, питайки го дали може да се видят. Той й беше отговорил, че ще работи до късно, но ще се отбие през апартамента й, когато свърши. Оттогава бяха минали повече от три часа, а тя не беше чула нищо повече от него.

Тази вечер възнамеряваше да му каже за предложението на Палмър. Все още бе шокирана от него и не беше взела решение. От една страна, не беше планирала да напусне „Стърлинг“, но от друга — говореха за позиция, където щеше да печели 825000 долара на година. Би била глупачка, ако не го обмислеше сериозно.

От понеделник насам непрекъснато прехвърляше през главата си какво да каже на Кейд и в крайна сметка бе решила да опита с истината. Освен ако напълно не бъркаше, отношенията им вече не бяха „просто за забавление“ — бяха навлезли в територията на истинските чувства и тя му го дължеше.

Харесваше Кейд и не се опитваше да го отрече. Ала независимо дали щеше да бъде в „Стърлинг“ (или, както бе по-вероятно, в „Спектрум“), в момента кариерата й беше най-важна. След като се беше трудила толкова много и с всички възможности, откриващи се пред нея, трябваше да се съсредоточи върху това. Да не се отклонява от целта.

Знаеше го, но то нямаше да направи разговора й с Кейд по-лесен. Ала той също беше човек на логиката, пък и те от самото начало бяха откровени за възможните спънки във връзката им. Ако продължаха по този път, той, рано или късно, щеше да ги доведе до още по-голямо разочарование.

Така беше най-добре.

Малко преди девет и половина на вратата се почука. Брук отвори и Кейд я заслепи с очарователната си усмивка, която бе привлякла вниманието й още в онзи ден, когато се бяха срещнали за първи път в офиса й.

— Съжалявам, че толкова закъснях — каза той. — Забавих се с едни свидетелски показания, които се проточиха. А после трябваше да се отбия на едно място, преди да дойда тук.

— Няма нищо, аз наваксах с имейлите си — махна с ръка Брук. — Нали си ме знаеш, все ще намеря какво да правя.

Кейд затвори вратата зад себе си.

— Чувам, че трябва да ви поднеса поздравленията си, госпожице Паркър.

Брук наклони глава на една страна, чудейки се за какво говори, при положение че още не му беше казала за срещата си с Палмър Грийн от „Спектрум“.

— Поздравления?

Кейд бръкна в куфарчето си и извади бутилка шампанско.

— От онова, което научих от Чарли за страхотното предложение за работа, което си получила, реших, че е мой ред да купя шампанско.

Ръцете на Брук се отпуснаха до тялото й.

— Чарли ти е казал за предложението? — Откъде знаеше, по дяволите? А после осъзна, че трябва да беше чул от Форд.

— Аха. Срещнах го на „Дейли Плаза“ в обедната ми почивка вчера — обясни Кейд, докато отнасяше бутилката в кухнята.

Брук го последва, чувствайки се ужасно.

— Кейд… не исках да научиш по този начин. Получих предложението едва този понеделник и исках да ти го съобщя лично. Ето защо те помолих да се видим днес.

Той я погледна странно, докато вадеше тирбушона от чекмеджето и се заемаше с бутилката шампанско.

— Няма проблем. Не ми дължиш обяснение. Е, да, изненадах се да науча, че може би ще се преместиш в Шарлът, но наистина се радвам за теб, Брук.

Той отвори шампанското, напълни две чаши и й подаде едната.

Брук я пое. Беше се надявала Кейд да разбере каква невероятна възможност представлява това предложение, но не беше очаквала той да се зарадва чак толкова.

— Е, за какво ще пием? — попита той, вдигайки чашата си за наздравица.

Брук се поколеба, преди да отговори, спомняйки си, че бе казала съвсем същите думи едва преди две седмици, когато той бе научил, че ще го повишат. Бяха си изкарали страхотно онази нощ. Всъщност бяха прекарали много страхотни нощи.

Очите й срещнаха тези на Кейд над чашите с шампанско. За частица от секундата бе готова да се закълне, че усмивката му угасва, и се зачуди дали и той не си мисли за същото.

Ала мигът отмина и в гласа му се промъкнаха закачливи нотки:

— Изгубихте дар слово, госпожице Паркър. Трябва да е нещо наистина страхотно.

— Директорът на „Спектрум“ за Северна Америка ми предложи поста изпълнителен вицепрезидент по продажбите и бизнес развитието.

— Това е невероятно. — Кейд наклони чашата си към нея. — Поздравления. Не би могло да се случи на някой по-достоен юрист. Макар и това да е юрист, който веднъж ми каза да си завра заплахите за обвинение във възпрепятстване на правосъдието в задника.

Брук се засмя и отпи глътка шампанско. Ето как трябваше да бъде, напомни си тя. Нямаше нужда от драматични сбогувания — щяха да сложат край, празнувайки, с шеги и закачки.

А после остави чашата си настрани и когато очите им отново се срещнаха, си спомни какво се бе случило предишния път, когато се бяха чукнали с шампанско.

Как е?

Не е зле. Опитай.

Това и мисля да направя.

— Е, разкажи ми за тази работа.

Брук примига. А, да. Работата.

— Все още не знам всички подробности за позицията… изпълнителният директор иска да отида в Шарлът за да се срещна с останалата част от ръководния екип. Обаче обсъдихме възнаграждението и… леле. — Тя си пое дълбоко дъх и го изпусна, все още неспособна да повярва.

— Толкова много, а? — попита Кейд.

— Толкова много.

Следващият му въпрос беше съвсем директен.

— Мислиш ли да приемеш?

Брук облегна хълбок на плота.

— Не знам. Работя в „Стърлинг“ от по-малко от две години и бях толкова фокусирана върху разрастването на компанията, че изобщо не съм мислила за напускане. А и наистина обичам работата си тук.

— Но?

— Но… не съм сигурна дали мога да откажа подобно предложение. „Спектрум“ е корпорация с капитал от единайсет милиарда долара. Да постъпя като вицепрезидент там, ще изстреля кариерата ми в стратосферата. — Тя замълча за миг. — Просто ми се струва странна мисълта да напусна Чикаго.

При тези думи и двамата се умълчаха.

Брук остави чашата си.

— И като стана дума, смятам, че май трябва да поговорим. Какво означава това за нас.

Кейд също остави чашата си.

— И аз си го помислих. След като съществува реална възможност да заминеш, се чудех дали не трябва да охладим малко нещата.

Брук усети как я жегва разочарование. Което беше адски глупаво, като се имаше предвид, че и тя искаше точно това.

— Тъкмо се канех да предложа същото.

— Така ли? — Кейд заговори забързано: — Искам да кажа, че е чудесно. Радвам се, че сме на едно мнение. По-добре да сложим край сега, преди положението да стане… сложно.

Брук кимна, нагаждайки се бързо към неговата реакция.

— Да. Разбира се.

Очевидно двамата с Кейд виждаха нещата различно (та тя си мислеше, че положението вече е сложно!), ала не беше нужно той да го узнава. Оказваше се, че изобщо не се налага да водят труден разговор за „чувствата си“.

Което беше… страхотно. Абсолютно. Какво облекчение.

Видя, че той я наблюдава, и почувства, че трябва да каже още нещо.

— Така де, и двамата от самото начало знаехме, че това не е нещо постоянно, нали?

— Именно. — Той махна с ръка. — Не е, като някой от нас да е имал особен успех със сериозните връзки досега.

— Напълно вярно. — Онова глупаво разочарование отново я жегна, но тя не му обърна внимание и продължи. Дори опита да се пошегува: — Пък и нали има телефонен секс. Вероятно само за това ще ми остава време, ако се съди по начина, по който Палмър описа работата.

Кейд се вгледа изпитателно в нея и дойде по-близо.

— Кажи ми само едно, Брук. Сигурна ли си, че наистина го искаш?

Предположи, че говореше за работата в „Спектрум“. А това бе шанс, от който не можеше да се откаже просто така.

— Да. — Думата излезе по-тихо, отколкото беше очаквала, така че тя се прокашля. — Наистина го искам.

Той кимна.

— Значи, това е сбогом.

Брук изпусна дъха си.

— Никак не ме бива в тази част.

Особено пък с теб, прииска й се неочаквано да добави.

Ала не го стори.

Гласът на Кейд стана по-дълбок:

— В такъв случай може би не трябва да казваме нищо.

Във възцарилото се мълчание погледите им се срещнаха.

Брук посегна към Кейд в същия миг, в който той я притегли към себе си, а устните й се разтвориха жадно, докато неговите се спускаха към тях. Притисна я към плота и тя простена от усещането на коравото му силно тяло до своето. Звукът като че ли още повече го разпали — езикът му превзе властно устата й, докато едната му ръка улови дупето й и я прикова към коравата дължина на ерекцията му.

Да. Може и да нямаше думи за сбогуването им, ала щеше да има тази последна нощ с него. Измъкна ризата от панталона му и плъзна ръце по мускулите на корема му. Усети как той потръпна под връхчетата на пръстите й, а после я взе в прегръдките си и я отнесе в спалнята.

Свалиха дрехите си и Брук посегна към него, жадувайки да го почувства в себе си. Кейд обаче не бързаше, изследвайки всеки сантиметър от тялото й. Устните му прокараха пътечка по корема й, а после улови бедрата й и ги разтвори, докато навеждаше уста между краката й.

Беше безмилостен. Доведе я до ръба и се отдръпна, а после отново я доведе до там, докато тя не се почувства оголяла от нужда.

— Кейд — умоляваше го тя.

Той се надигна над разтворените й крака, сложи си презерватив и се надвеси над нея. Подпря се на лакти, улови лицето й в шепите си и прикова поглед в очите й, докато проникваше в нея.

— Брук — каза, а гласът му беше почти шепот.

Нежният начин, по който изрече името й, лицето му — така открито и уязвимо за миг, буквално й отнеха дъха. Започна да се движи в нея, навеждайки глава за да я целуне, докато продължаваше мъчително плавния си ритъм. Брук обви ръце около шията и крака около кръста му, вкопчвайки се в него с всичка сила, докато хълбоците й се повдигаха за да го посрещнат. Пръснаха се на късчета заедно, а после останаха да лежат още няколко мига с преплетени тела, преди тя да потъне в сън, отпуснала глава върху гърдите му.

* * *

На сутринта Брук се събуди и видя слънчевите лъчи да се процеждат през щорите. Кейд седеше на леглото до нея, облечен в костюма, който носеше предишната вечер.

Той се пресегна и прибра кичур коса зад ухото й.

— Трябва да вървя — каза дрезгаво. — Трябва да мина през нас за да се преоблека, преди да отида на работа.

— Окей. — Брук сложи ръка под главата си и му се усмихна нежно, без да е сигурна какво да каже за отминалата нощ. Сексът между тях винаги беше страхотен, ала този път беше невероятен. Начинът, по който беше изрекъл името й, начинът, по който я беше гледал… никога досега не се бе чувствала така интимно свързана с някого.

Поне докато Кейд не се приведе над нея и не я целуна по челото.

— Скрий им шапката в Шарлът, Брук.

След това стана и си тръгна от апартамента й.