Сюзън Елизабет Филипс
Героите са моята слабост (11)

11

Месното руло надмина рекламата на Тео, а печените картофи със специални подправки бяха истинска наслада за сетивата. След третата чаша вино вилата се превърна в защитена зона, където не важаха обикновените правила и норми на поведение и тайните оставаха тайни. Място, където една жена може да забрави съмненията и колебанията, да се отдаде на всяка чувствена прищявка и никой няма да узнае. Ани се опита да се отърси от тези безумни блянове, но й пречеше изпитото вино.

Тео въртеше столчето на чашата между палеца и показалеца. Ниският му кадифен глас звучеше тихо, като падналата нощ.

— Помниш ли какво правехме в пещерата?

Ани посвети цялото си внимание върху разрязването на две на парчето картоф.

— Почти нищо. Беше много отдавна.

— А аз помня.

Тя отряза едно крайче от картофчето.

— Не си представям защо.

Тео впери в нея изпитателен поглед, сякаш знаеше, че тя се носи по еротични магистрали.

— Всички помнят своя пръв път.

— Нямаше никакъв първи път — възрази тя вяло. — Не стигнахме толкова далеч.

— Но бяхме много близо. А преди малко каза, че не помниш почти нищо.

— Това си го спомням.

Тео се облегна назад в стола.

— Галехме се и се целувахме с часове. Това помниш ли го?

Как можеше да забрави? Целуваха се до изнемога — по лицето, по шията; устните им жадно се търсеха и изпиваха; езиците се преплитаха. Секунди… минути… часове. Сетне отново започваха. Възрастните бяха прекалено съсредоточени върху крайната цел, за да си губят времето с любовна игра. Само младежите, които се бояха да престъпят забранената граница, си разменяха целувки, продължаващи цяла вечност.

Ани не беше пияна, но беше замаяна и не искаше да броди в онази смущаваща пещера на спомените.

— Целувките отдавна станаха изгубено изкуство.

— Така ли мислиш?

— Ъхъ. — Тя отпи още една глътка от гъстото тръпчиво вино.

— Навярно си права — промърмори Тео. — Аз знам, че не ме бива в целувките.

Тя едва се сдържа да не му възрази.

— Повечето мъже не биха го признали.

— Аз съм прекалено нетърпелив да премина на следващия етап.

— Като всеки друг мъж.

Една черна опашка щръкна изпод края на масата. Ханибал скочи в скута му. Той погали котарака, сетне го пусна на пода.

Ани човъркаше с вилицата парченце месо в чинията си. Гладът й се бе изпарил ведно с предпазливостта.

— Не разбирам. Ти обичаш животните.

Той не попита какво искаше да каже. Знаеше, че двамата все още са в пещерата, но приливът прииждаше, заплашвайки да ги погълне. Тео стана от масата и приближи към лавиците с книгите.

— Как може да се обясни нещо, което сам не разбираш?

Тя подпря лакът на масата.

— Кого се опитваше да нараниш? Кученцата? Или мен?

Тео не бързаше с отговора.

— В крайна сметка предполагам, че себе си.

Отговорът не обясняваше нищо.

— Трябваше да ми кажеш за наследството на Марая в нощта на взлома.

Ани стана и взе чашата с вино от масата.

— Като че ли ти ми казваш всичко. Или каквото и да било.

— Никой не се размотава наоколо и не стреля по мен.

— Аз не… аз не ти вярвах.

Той се извърна към нея. Погледът му бе съблазнителен, но не и похотлив.

— Ако знаеше какво си мисля в момента, щеше да имаш пълно основание да не ми вярваш, защото някои от най-щастливите ми спомени са свързани с онази пещера. Знам, че за теб не е така.

Ако не беше случилото се през онази кошмарна нощ, Ани може би щеше да каже същото и за себе си. Виното жужеше във вените й.

— Трудно е да изпитваш носталгия по мястото, където едва не си загинал.

— Напълно разбираемо.

Тя беше уморена от постоянното нервно напрежение, чувстваше се отпусната, обгърната от омаята на виното. Искаше да запечата миналото в бутилка и да я захвърли в океана, сякаш никога не се бе случвало. Да се престори, че двамата току-що са се запознали. Искаше да прилича на някои нейни познати жени, които можеха да срещнат привлекателен мъж в бара, да си легнат с него и след няколко часа да си тръгнат, без да изпитват съжаление, без да се самобичуват. Всъщност се чувствам като мъж — веднъж бе споделила приятелката й Рейчъл. — Не ми е нужно емоционално обвързване. Искам само секс и удоволствие.

Ани също искаше да бъде мъж.

— Имам предложение. — Тео се облегна на лавиците и ъгълчето на устата му трепна насмешливо. — Хайде да се понатискаме. Да си спомним доброто старо време.

— Не мисля, че идеята е добра — промърмори тя, но заради изпитите три чаши вино не прозвуча достатъчно убедително.

— Сигурна ли си? — Той се отдръпна от лавиците. — Не ти предлагам нищо ново. И след като не можеш напълно да се отърсиш от подозрението, че искам да те убия, не е нужно да се преструваш, че много ме харесваш. И честно казано… малко практика ще ми дойде добре.

Заради бушуващото в кръвта й вино Ани не можеше да устои на закачливото предложение, спотайващо се зад тази кадифена съблазън. Но въпреки че бе достатъчно опиянена, за да го направи, не беше чак толкова пияна, че да не постави няколко условия.

— Без никакви ръце.

Тео бавно пристъпи към нея.

— Не съм сигурен дали е възможно.

— Никакви ръце — повтори тя този път по-твърдо.

— Добре. Никакви ръце. Под кръста.

Тя наклони глава.

— Никакви ръце под шията.

— Напълно съм сигурен, че това не е реалистично. — Той спря пред нея и нежно взе чашата от ръката й. Жестът му бе странно интимен, сякаш разкопчаваше закопчалката на сутиена й.

Харесваше й тази полупияна Ани.

— Или приемаш условията ми, или забравяме за тази работа.

— Караш ме да се чувствам малко нервен — пророни той. — Казах ти, че не ме бива много в целувките. В другите неща да. Но в целувките? Въобще не съм много уверен.

В очите му танцуваха весели искрици. Мрачният коварен Тео Харп я примамваше в мрежата на еротичните си фантазии. Ръката й се стрелна към косата. Тя дръпна ластика и я разпусна.

— Призови на помощ шестнайсетгодишния юноша, все още живеещ в теб. Него много го биваше в целувките.

Той се втренчи за миг в косата й, пресуши последната капка вино в чашата й и преодоля последните сантиметри, които ги разделяха.

— Ще се опитам.

 

 

Тео не беше от нахалните свалячи, но когато желаеше някоя жена, винаги успяваше да я покори. Но тази сексуална арогантност беше опасна с жени като Ани. Защо не го бе изобличила, а се бе включила в играта му? Тя си знаеше най-добре.

Той не помнеше кога за последен път двамата с Кенли се бяха целували, но добре помнеше кога за последен път се бяха чукали. Беше посред нощ — тя го ненавиждаше и не го криеше. Той също я ненавиждаше, но се опитваше да не го показва.

Тео се взря в затворените клепачи на Ани. Напомняха му на бледи морски мидени черупки, изхвърлени на брега от вълните. През изминалите години се бе сдобила с остри шипове и умееше да отстоява себе си, но никога не би могла да бъде истинска кучка, дори и да наизусти ръководство за кучки. Тя се бе вкопчила в куклите си и вярата си във вълшебното царство, където властва доброто и всичко завършва щастливо. И ето я сега пред него, зажадняла за целувките му. И ето го и него. Готов да се възползва от възможността, макар че би трябвало да си тръгне.

Прокара нежно пръсти по скулите й. Устните й леко се разтвориха. Ани не очакваше добро държание от него. Тя бе познала най-лошата му страна и не смяташе, че той ще я спаси, че ще я защити и ще се държи достойно и почтено. А най-важното, тя не очакваше любов от него. Точно това най-много му харесваше. Това, както и пълната й липса на вяра в благородството му. Бяха изминали много години, откакто бе имал свободата да се отпусне и да бъде такъв, какъвто искаше.

Един мъж без капка благоприличие.

Надвеси се над нея. Устните им едва се докоснаха. Диханията им, ухаещи на вино, се смесиха. Тя отметна глава, подканвайки го да продължи. Но Тео се застави да се отдръпне, съвсем леко. Устните им се бръснаха, ала това бе всичко.

Тя отгатна играта му и леко отмести глава. Той тутакси се наклони към нея, но отново едва я докосна. Тя имаше всички основания да се страхува от него и беше безразсъдно да го допуска толкова близо до себе си, ала Ани придвижи глава, така че устните й погалиха неговите като нежни перца. Бяха минали само няколко секунди, но Тео вече изгаряше от възбуда, членът му бе твърд и пулсиращ. Впи страстно устни в нейните, езикът му проникна в устата й, жаден и търсещ, като смъртоносен кинжал.

Тя го удари с длани по гърдите. Две гневни лешникови очи се втренчиха в него.

— Беше прав. Наистина се целуваш ужасно.

Той? Целува се ужасно? Нямаше да позволи да й се размине подобна обида. Лакътят му докосна косата й, докато подпираше ръка на стената зад главата й.

— Извинявай. Кракът ми се схвана и изгубих равновесие.

— По-скоро изгуби своя шанс, това е.

Празни приказки от жена, която не бе помръднала нито крачка. Никога нямаше да се признае за победен в началото на играта. Не и с Ани. Решителната, храбра и самоотвержена Ани Хюит със състрадателно сърце, в което нямаше и капка кръвожадност и отмъстителност.

— Приеми най-дълбоките ми извинения. — Той сведе глава и духна върху нежната кожа зад ухото й.

Пухкавите къдрички се люшнаха.

— Така е по-добре.

Той се наклони по-близо, за да изследва с устни чувствителното местенце. Близостта й беше болезнено мъчителна, ала Тео нямаше да позволи на желанието да вземе връх над него.

Ръцете й се обвиха около кръста му, плъзнаха се под пуловера, нарушавайки собственото й правило, но той нямаше намерение да го изтъква. Тя извърна глава, търсейки устните му, но Тео винаги е бил достоен съперник, а играта продължаваше, затова покри с целувки брадичката й.

Ани изви шия в сластна покана. Той я прие и целуна грациозната извивка. Пръстите й под пуловера се преместиха по-нагоре по гърба му. Докосването на добра и мила жена беше толкова приятно. Толкова непривично. Тео с усилие сподави желанието да повиши залозите. Накрая Ани бе тази, която притисна жадно тялото си към неговото, посрещна устата му с отворени устни.

Тео не помнеше как се озоваха на пода. Той ли я бе дръпнал там? Или тя? Знаеше единствено, че тя лежеше по гръб, а той беше отгоре й. Точно както някога през онези сладки, жарки дни в пещерата.

Той я искаше гола, с разтворени крака, влажна и открита. Учестеното й дишане, пръстите й, впити в гърба му, бяха доказателство, че и тя жадуваше за същото. С последни усилия на волята той продължи с милувките. Обсипа с целувки слепоочията, бузите, устните й. Езикът му проникваше все по-дълбоко в кадифената мекота на устата й. Навън и навътре.

Ани умолително застена, обвивайки единия си крак около неговия. Пръстите му се заровиха в буйните копринени къдрици. Той се притисна по-плътно към тесните й бедра. Платовете на дънките им се търкаха, а стенанията й станаха по-гърлени, по-дълбоки. Тео губеше контрол. Повече не можеше да се сдържа нито за миг.

Трескаво дръпна ципа й, сетне своя. Ани изви врат. Той смъкна непохватно дънките й, избута ги към глезените. Пръстите й се вкопчиха в пуловера му, свиха се в юмрук. Тео се намести между бедрата й, освободи тръпнещия звяр и проникна в нея.

Ани извика и тутакси се отпусна, в ниския й гърлен стон се смесиха ярост и беззащитност. Той тласна по-надълбоко. Отдръпна се и отново я прониза. И това бе всичко.

Вселената се пръсна на хиляди парчета и го погълна.

 

 

Още не се бе опомнил, когато чу гневните й проклятия. Тя крещеше като обезумяла.

— Копеле мръсно! Гаден кучи син! — Избута го от себе си и скочи на крака, докато дърпаше нагоре дънките. — О, боже, ненавиждам се! Ненавиждам и теб! — Впусна се в някакъв странен демонски танц, докато се опитваше да затвори ципа. Пляскаше с лакти, тропаше с крака по пода. Тео стана и закопча дънките си, докато тя продължаваше да беснее. — Аз съм пълна идиотка! Някой трябва да ме застреля. Кълна се в Бога! Като глупаво, болно животно. Най-глупавото, най-тъпото…

Тео си заповяда да мълчи.

Тя се извърна към него — със зачервено лице и святкащи очи, мятащи унищожителни мълнии.

— Аз не съм лесна! Не съм!

— Всъщност си доста лесна — изтърси той, преди да успее да се спре.

Тя грабна една възглавница от дивана и я метна по него. Тео бе свикнал на женски истерии, а този изблик беше доста немощен и той дори не си даде труд да се наведе.

Тя отново тропна с крак. Вбесена до крайност, Ани размахваше ръце и тресеше глава, а къдриците й се мятаха във всички посоки.

— Знам какво е следващото, което ме очаква! В мига, в който обърна гръб, ще се озова пльосната по лице в блатото. Или заключена в кухненския асансьор. Или удавена в онази пещера! — Отчаяно си пое дъх. — Не ти вярвам! Не те харесвам. А сега аз… аз…

— Преживях най-страхотното удоволствие, което от дълго време не помня да съм изпитвал? — подсказа той услужливо.

Никога не се бе смятал за безочлив и самоуверен мъжкар, но незнайно защо, Ани изваждаше наяве най-лошото в него. Или може би най-доброто.

Тя го изгледа кръвнишки.

— Ти се изпразни в мен!

Арогантната му усмивка тутакси изчезна. Той винаги вземаше предпазни мерки и сега се почувства като последен глупак. Това го накара да мине в отбрана.

— Не съм планирал това да се случи.

— А би трябвало! Дори в тази секунда един от твоите малки пъргави плувци може да пори по гръб право към… яйцеклетката ми!

Описанието й беше дяволски забавно, но на него не му беше до смях. Той потри брадичка с опакото на свитата си в юмрук ръка.

— Но ти нали… вземаш противозачатъчни?

— Не е ли малко късно да питаш? — Тя се извъртя рязко и се отправи с маршова стъпка към вратата. — И не, не вземам!

Сякаш ледено менгеме стегна гърдите му. Тео застина, неспособен да помръдне. Чу я да влиза в спалнята, а сетне в банята. Той също трябваше да си вземе душ, но можеше да мисли единствено за това, което бе сторил, и за ужасната цена, която може да се наложи да плати за най-незадоволителния и кратък секс в живота си.

Когато Ани най-сетне излезе от банята, беше навлякла тъмносиния пеньоар, пижамата с Дядо Коледа и чифт дебели вълнени чорапи. Лицето й бе измито, без следа от грим, косата й бе прихваната с лента, но мокрите й къдрици стърчаха като пружинки във всички посоки. Слава богу, изглеждаше по-спокойна.

— Имах пневмония — каза тя. — Схемата за хапчетата ми се обърка.

Ледена тръпка се спусна по гръбнака му.

— Кога беше последният ти цикъл?

Тя го изгледа презрително.

— И като какъв се изживяваш сега? Като мой гинеколог? Върви по дяволите!

— Ани…

Тя рязко се извъртя към него.

— Виж, знам, че вината е колкото твоя, толкова и моя, но в момента съм прекалено бясна, за да поема своя дял от отговорността.

— Дяволски си права, вината е и твоя! Ти и твоята тъпа игра с целувките.

— В която ти се издъни.

— Разбира се, че се издъних. Да не мислиш, че съм от камък?

— Всичко се върти все около теб! Ами аз? И откога смяташ, че е правилно да правиш секс без презерватив?

— Не смятам така, мамка му! Но не съм свикнал да се разхождам с презерватив в джоба.

— А би трябвало! Я се погледни! Би трябвало да ти е забранено да подаваш нос от дома си без пачка презервативи! — Ани поклати отчаяно глава, затвори очи, а когато отново ги отвори, за щастие, малко се бе укротила. — Просто си върви — промълви тя. — Не мога да те гледам нито секунда повече.

Съпругата му бе казвала почти същите думи десетки пъти, но докато Кенли ги изричаше с бяс, Ани само изглеждаше уморена.

— Не мога да си тръгна, Ани — подхвана той предпазливо. — Мислех, че вече си го разбрала.

— Разбира се, че можеш. И точно това ще направиш. Веднага.

— Наистина ли мислиш, че ще те оставя сама през нощта, след като някой се е опитал да те застреля?

Ани прикова поглед в него. Той зачака тя отново да започне да тропа с крака или да го замери с друга възглавница, но Ани не го направи.

— Не те искам тук.

— Знам.

Тя скръсти ръце пред гърдите и обви пръсти около лактите.

— Прави каквото искаш. Прекалено съм разстроена, за да споря. И ще спиш в ателието, защото нямам намерение да деля леглото си с теб. Ясно ли е? — След миг вече бе изчезнала и вратата на спалнята се затвори решително зад гърба й.

Тео отиде в банята и след като излезе, погледът му попадна върху неразтребената маса от вечерята. След като той бе готвил, не беше длъжен да разчиства, но нямаше нищо против. За разлика от истинския живот, почистването на кухнята бе дейност с ясно определено начало, среда и край. Също като в роман.

 

 

Ани едва не се спъна в Ханибал, когато на сутринта стана от леглото. Като капак на всичко, изглежда, се бе сдобила и с нещатна котка. Миналата нощ, преди да заспи, тя брои и преброява наново дните от последния й месечен цикъл. Не би трябвало да има опасност да забременее, но „не би трябвало“ далеч не гарантираше сигурност. Нищо чудно точно в този момент в нея вече да пониква семето на дявола. И ако наистина се бе случило… Младата жена не можеше да понесе дори мисълта за това.

Смяташе, че вече се е освободила от властта на тези мрачни красавци и фалшиви герои. Но не. Беше достатъчно само Тео да прояви малко интерес и тя тозчас се предаде — затвори очи и разтвори крака като най-тъпата героиня от евтин роман. Беше толкова глупаво. Ала колкото и да беше безнадеждно, Ани мечтаеше за вечната любов. Тя искаше деца и обикновен семеен живот, какъвто никога не бе имала, но какъвто никога нямаше да има с тези осакатени, бездушни мъже. И ето я сега, отново бе направила някогашната грешка, само дето сега беше още по-лошо. Този път бе попаднала в мрежите на Тео Харп — и не защото я бе подмамил с дяволската си магия, а защото тя сама се бе хвърлила в тях, при това с разтворени обятия.

Трябваше да се добере до тавана преди него и веднага щом го чу да пуска водата в банята, тя извади стълбата от килера и я отнесе в ателието. Той вече бе оправил леглото, а куклите й все още бяха подредени върху лавицата под прозореца. Ани нагласи стълбата в дрешника, покатери се по нея и отвори капандурата. Пъхна предпазливо глава през отвора, откъдето я лъхна арктически студ, и освети пространството с фенерчето, което бе взела, но видя само струпани греди и изолационни материали.

Още една задънена улица.

Шумът от водата в банята спря и тя побърза да се шмугне в кухнята. Сипа набързо овесени ядки в една купа, сетне я отнесе в спалнята си, за да хапне на спокойствие. Никак не й се щеше да се крие в собствения си дом, но в момента се ужасяваше само при мисълта да го види.

Чак след като той най-после излезе от вилата, Ани си спомни за листа, който Ливия бе пъхнала в раницата й. Извади рулото, отнесе го до масата и го изглади с план. Ливия бе нарисувала с черен флумастер три фигури от чертички и кръгчета, две по-големи и една мъничка. Най-малката фигурка, нарисувана в самия край на листа, имаше права като клечки коса. Под нея Ливия бе написала името си с криви печатни букви. Другите две фигури нямаха имена. Едната лежеше ничком с червено цвете отпред, а другата стоеше до нея с разперени ръце. Най-отдолу на листа старателно бе написала с криви печатни букви:

ОСВТАЙ

Ани внимателно се вгледа в рисунката. Забеляза, че малката фигурка няма уста.

ОСВТАЙ

Най-после Ани се досети. Не разбираше какво точно означава рисунката, но знаеше защо Ливия й я бе дала. Това бе освободената тайна на момиченцето.