Пиер Льометр
Булчинска рокля (51)

Разни

Преди ден трийсет и една годишният Франц Берг се е хвърлил от петия етаж на жилищната сграда „Рьоти Шан“, която е обитавал. Загинал е на място.

Преди да се самоубие, той е облякъл булчинската рокля, принадлежала на майка му, която — наистина странно съвпадение — е загинала при идентични обстоятелства през 1989 година.

Страдащ от хронична депресия, той се е хвърлил през прозореца пред очите на младата си съпруга в момента, когато същата е заминавала да прекара уикенда при баща си.

При аутопсията е установено, че той е погълнал сънотворни и значително количество успокоителни, чийто произход остава неустановен.

Съпругата му, Мариан Берг, родена Льоблан, наследява богатството на фамилията Берг. Всъщност съпругът й е син на Йонас Берг, създателя на веригата супермаркети „Поен фикс“. Преди няколко години младият човек е продал компанията на един мултинационален консорциум.

С. Т.

Зелена_мишка@msn.fr — Вие се свързахте.

Велик_маниту@neuville.fr — Вие се свързахте.

— Татко?

— Зеленото ми мишле… Значи, направи своя избор…

— Да, и трябваше да го направя много бързо, но не съжалявам. Оставам Мариан Берг. Така си спестявам процедурите, обясненията, оправданията и пресата. Задържам парите. Ще започна нов живот.

— Добре… Ти си знаеш…

— Да.

— Кога ще те видя?

— Вече приключвам с формалностите, ще ми отнеме най-много още ден–два. Ще се срещнем в Нормандия, нали, както се договорихме?

— Да. Вече ти обясних, че ще мина през Бордо, така е най-сигурно. Да имам дъщеря, обявена официално за изчезнала, ме принуждава да правя упражнения, които вече не са за моята възраст…

— Твоята възраст, та твоята възраст… Говориш така, сякаш си на…

— Не се опитвай да ме съблазниш…

— В това отношение най-важното е направено.

— Така е…

— А, татко, само още нещо…!

— Да?

— Архивите на мама… Нямаше ли още нещо друго, освен това, което ми даде?

— Не. Но… нали вече ти обясних?

— Да. И…?

— Ами… и… намерих само онази бележка, онова „клинично заключение“, нищо повече. Само страницата, която ти дадох… Всъщност дори не знаех, че е тук.

— Сигурен ли си?

— …

— Татко?

— Да, сигурен съм. По принцип то не би трябвало да бъде тук: майка ти дойде за няколко дни да поработи преди последното си хоспитализиране и остави малката кутия от бристол, която мъкнеше навсякъде със себе си. Трябваше да я предам на съдружниците й, но забравих и после така и не се сетих повече за нея. Докато ти не отвори дума за това…

— Добре де… но архивите, ИСТИНСКИТЕ архиви, медицинските заключения за сеансите, цялата тази документация, къде е отишла?

— …

— Къде е отишла, татко?

— Ами… Предполагам, че след смъртта на майка ти всичко е останало в ръцете на съдружниците й. Дори не знам как точно изглеждат тия хартии… Защо?

— Защото сред вещите на Франц намерих нещо странно. Един документ на мама…

— … какъв?

— В него е изложен случаят на Сара Берг. Най-подробно. Доста любопитно четиво. И това не са работни бележки, а доклад. Неизвестно защо, адресиран до Силвен Легл. Датира от края на 1989 година. Не знам как го е докопал Франц, но за него четенето със сигурност е било истинска мъка… та дори и по-лошо…!

— …

— Това наистина ли нищо не ти говори, татко?

— Не, абсолютно нищо.

— Няма ли да ме попиташ за какво се говори в него?

— Нали ми каза, че се отнасял до случая на Сара Берг?

— Ясно. Така или иначе, това е доста необичайно за мама.

— …?

— Прочетох го МНОГО внимателно и мога да те уверя, че писанието е всичко друго, но не и професионално. Озаглавено е „Клинично заключение“ (да си виждал някъде нещо подобно?). Веднага става ясно, че имаш пред себе си пълен „сбиротък“. Иначе не е лошо накъдрено, но ако се вгледаш по-внимателно… всичко това са пълни глупости…!

— …?

— В него привидно се излага случаят на Сара Берг, но е налице доста странна псевдопсихиатрична галимация, включваща думи и изрази, измъкнати очевидно от енциклопедии и общообразователни статии. Колкото до биографията на пациентката, освен онова, което може да се намери в интернет за мъжа й например, тя е толкова елементарна, че би могла да бъде написана от някой, който дори не я е виждал: достатъчно е да е знаел не повече от два-три факта за нея, за да забърка тази псевдо-психо-не-знам-каква-си каша…

— …

— Мога и да бъркам, но според мен биографията на Сара Берг е пълна измишльотина.

— …

— Ти как мислиш, татко?

— …

— Няма ли да кажеш нещо?

— Слушай… Виж… никога не съм бил наясно с психарската терминология… Слабостта ми са по-скоро архитектурата и строителството…

— Е, и…?

— …

— Охо!

— Ами… Виж, зелено мишленце… Направих каквото можах…

— О, татко…!

— Да, признавам, излезе куцичко.

— Обясни!

— Малкото, което открихме във въпросното „клинично заключение“, ни разкри най-същественото: Франц отдавна е мечтаел да отмъсти за смъртта на майка си, като убие твоята. И тъй като не му се е удала такава възможност, той е прехвърлил цялата си омраза върху теб.

— Очевидно.

— Стори ми се, че може да използваме този факт като лост, откъдето ми хрумна и идеята за това заключение. Та просто малко да поизтощим момчето… Ти се нуждаеше от помощ.

— Но… как Франц го е открил?

— Ти ме увери, че той ме наблюдава много внимателно. Затова първо струпах в хамбара кашоните с предполагаемия архив на майка ти. После оставих портата достатъчно широко отворена… Доста се потрудих, докато изфабрикувам на пръв поглед относително стари архиви, след което в кашона с буквата Б пъхнах документа, който бях изготвил за него. Признавам, че съдържанието му беше доста… относително.

— Относително, но… МНОГО ефикасно! Подобен документ би докарал депресия на всеки син, особено ако е толкова привързан към майка си! И ти си го знаел!

— Да речем, че беше логично.

— Направо не мога да повярвам… Направил си го?!

— Знам, много е лошо…

— Татко…

— А… ти какво стори с това чудо? Даде ли го на полицията?

— Не, татко. Дори не го запазих. Да не съм луда?!