Пиер Льометр
Булчинска рокля (37)

10 май

Когато видях, че Лор е загазила с колата, мигом съобразих какво ще се последва и се възползвах от случая. Право в десетката! На следващия ден Лор помоли Софи да й заеме колата си за седмичните покупки. Софи е винаги готова да услужи. Всичко вървеше като по ноти. Бях се подготвил, ала е редно да призная, че имах и късмет. Лор можеше изобщо да не ги види. Но ги видя. Когато отвори багажника, за да прехвърли в него покупките от количката, тя забеляза крайчеца на няколко списания, подаващи се от найлонови торбички. И в период, когато животът й бе подвластен на сипещите се анонимни писма, нямаше как да не бъде заинтригувана. Когато откри списанията с куп изрязани страници от рубриката „Писма“, тя веднага направи връзката. Очаквах взрив. Нищо подобно. Лор е подредено, спокойно момиче и Софи всъщност много харесва точно тази нейна черта. Лор отскочи до дома си, взе копията на анонимните писма, които бе събрала през последните седмици, и ведно с откритите в багажника списания отиде в полицейския участък в съседния град, където подаде съответната жалба. Софи тъкмо започваше да се безпокои заради забавянето й. Е, в крайна сметка се успокои. Лор почти не отвори уста. Видях ги през бинокъла, застанали лице в лице. Софи е сащисана. След Лор пристигна ванът на жандармерията и къщата бе надлежно претърсена. Много скоро, разбира се, откриха и останалите списания, които се бях погрижил да заложа почти навсякъде. Делото за клевета ще тресе селото поне няколко седмици. Софи е отчаяна. Само това й липсваше. Непременно трябва да говори с Венсан. Понякога си мисля, че на Софи й се иска да не е жива. А е бременна.

13 май

Съсипана е. Дни наред буквално се влачи. Поработи по къщата, но малко и без желание. Човек би казал, че изобщо не й се излиза.

Не знам какво става с работниците, но от тях няма и помен. Опасявам се, че застрахователите създават проблеми. Може би трябваше доста по-рано да си монтират аларма, знам ли, тия типове са ужасни педанти. Накратко, всичко е в застой. Софи е угрижена и обезсърчена. Часове наред пуши отвън, което далеч не е препоръчително, предвид състоянието й…

23 май

Привечер тежки черни облаци забулиха небето. Заваля към 19:00 часа. Когато в 21:15 Венсан Дюге мина покрай мен, бурята беше вече в разгара си.

Венсан е предпазлив и уравновесен човек. Кара на границата на допустимата скорост, включва прилежно десния мигач, после левия. Когато излиза на националната магистрала, натиска газта. Пътят е абсолютно прав в продължение на километри, след което някак странно, бих казал дори брутално, свива вляво. Въпреки знаците, доста шофьори се подвеждат, още повече че точно на това място обграждащите магистралата големи дървета скриват завоя и често мнозина навлизат в него с превишена скорост. Не и Венсан, естествено, който изминава тази отсечка от седмици насам и при когото объркването е изключено. Така де, веднъж наясно ли си с нещо, винаги смяташ, че си в безопасност, и дори не мислиш за него. Венсан навлезе в завоя с увереността на човек, който чудесно познава мястото. Дъждът се бе усилил. Карах точно зад него. Задминах го в най-подходящия момент и внезапно свих вдясно, и то толкова рязко, че задната гума на мотоциклета задра предната му броня. И почти в същия миг предприех контролирано занасяне, като същевременно ударих спирачки, за да запазя равновесие. Ефектът на изненадата, дъждът, изскочилият изневиделица мотоциклет, който го засича от толкова близо, че забърсва бронята, и сетне занася току пред него… Венсан Дюге изгуби напълно контрол над колата. Наби спирачки, опита се да изправи, докато аз почти вдигнах мотора на задната гума и се озовах точно срещу него. Явно реши, че ще ме блъсне, панически изви волана и… Край на залаганията. Колата се завъртя като пумпал, гумите заораха в канавката и това бе началото на края. Пое надясно, после наляво, двигателят изрева, след което се разнесе ужасяващият звук на смазани ламарини, когато се заби челно в дървото — колата буквално се вкастри в него, изправена на задните си гуми, докато предницата бе на половин метър над земята.

Скочих от мотоциклета и се втурнах към колата. Въпреки проливния дъжд се опасявах да не избухне пожар, а исках да приключа възможно най-бързо. Приближих откъм страната на шофьора. Венсан лежеше със смазани гърди върху таблото. Останах с впечатление, че въздушната възглавница се бе спукала — не знаех, че е възможно. Не знаех и защо направих това, което последва, ала явно исках да се уверя, че е мъртъв. Вдигнах визьора на каската си, сграбчих го за косата и обърнах главата му към мен. Лицето му бе цялото в кръв, но едва ли някой би могъл да си представи подобно нещо — очите му бяха широко отворени и той втренчено ме гледаше! Зяпнах от изумление… Дъждът се лееше във вътрешността на купето, кръвта се стичаше по лицето на Венсан и изцъклените му очи ме фиксираха с такава настойчивост, че направо се вцепених от ужас. Гледахме се дълго. Пуснах главата му, тя тежко се килна настрана, но очите му останаха все тъй отворени. Този път обаче погледът му бе изцъклен по-различно. Сякаш най-сетне беше пукнал. Хукнах обратно към мотора и потеглих с мръсна газ. Няколко секунди по-късно се разминах с една кола, чиито стопове видях да светват в огледалото за обратно виждане…

Погледът на Венсан, буквално забит в моя, не ми дава мира и ми пречи да спя. Мъртъв ли е все пак? И ако не е, ще си спомни ли за мен? Ще направи ли връзка с мотоциклетиста, който преди време го блъсна?

25 май

Следя имейлите на Софи до баща й. Той най-настойчиво й предлага да отиде да я види, но тя продължава да отказва. Твърди, че има нужда да остане сама. При този неин живот това е направо върхът… Много скоро Венсан бе преместен в Гарш. Изгарям от нетърпение да разбера какво става. Нямам никаква представа какъв обрат ще вземат нещата. Но все пак донякъде се успокоих — Венсан е зле. Дори много зле.

30 май

Наложи се да взема някои мерки, иначе рискувах да я изгубя. Сега вече винаги знам къде се намира Софи. Така е по-сигурно.

Оглеждам я — човек не би казал, че е бременна. Но има такива жени, проличава им едва накрая.