Пиер Льометр
Булчинска рокля (35)

5 март

Тревога — сутринта пред тях цъфна камионът на хамалите. Нямаше и седем часът, но още от пет целият апартамент светеше и ясно различавах трескаво суетящите се силуети на Софи и съпруга й. Към осем и половина Венсан отиде на работа, оставяйки цялата организация по преместването на женичката си. Тоя тип е голям гад.

Не виждам никаква полза от по-нататъшното си оставане в тази стая — тя би ми напомняла постоянно за възхитителните моменти, които изживявах покрай Софи, през чиито прозорци можех да надзъртам, да я виждам и да я снимам по всяко време на денонощието… Разполагам с повече от сто нейни снимки. Софи на колене пред мъжа си, Софи, докато пили ноктите на краката си на прозореца в хола…

Ще дойде ден, когато Софи наистина ще ми липсва. Но все още не сме стигнали дотам.

 

 

7 март

Малък технически проблем — успях да прибера само два от микрофоните. Третият сигурно е изчезнал в хода на преместването — така де, тия джаджи са като въшки.

 

 

18 март

В селото цари кучешки студ. И тъга. Господи, каква тъга! За какво й бе притрябвало да идва тук…? О, да, за да последва великия си съпруг. Като примерна, послушна женичка. Давам й не повече от три месеца, преди да задълбае в безмерна скука. Коремът, естествено, ще й прави компания, но това далеч няма да е единствената й грижа… Вярно, нейният Венсан се е уредил със завиден пост, но за мен той е не толкова велик съпруг, колкото велик егоист.

Покрай преместването на Софи в Оаз ще ми се наложи да навъртам доста километри, и то посред зима… Затова си намерих едно хотелче в Компиен. Представих се за писател. За сметка на това се наложи доста да се потрудя, докато установя подходящ наблюдателен пункт. Но и той вече е налице. Минавам през порутения каменен зид зад къщата. Намерих място за мотоциклета си в развалините на нещо като работилница, част от чийто покрив все още се държи. Разположена е доста далече от къщата и няма как да забележат мотора от пътя, а и по него не минава почти никой.

Като се изключи студът, всичко работи в моя полза. Не бих казал същото за Софи. Защото дори за работохолиците времето в огромната къща се точи дяволски бавно. Вярно, през първите дни работниците създаваха известно оживление, но най-неочаквано температурите за пореден път паднаха рязко и те прекратиха ремонта, като изобщо не се знае кога ще го подновят. Настроението е също под нулата — изровеният от камионите двор пред къщата е замръзнал като камък и Софи се препъва при всяко излизане. Пълна скръб, наистина. Дървата за огнището като че ли бяха напълно готови, когато нямаше нужда от тях, но сега… А освен това е сама. От време на време излиза на стълбището с чаша чай. Така де, колкото и да те гони ентусиазъм, когато работиш сама по цял ден и мъжлето ти се прибира всяка вечер по никое време…

Тази сутрин вратата се отвори и навън излезе една котка. Правилно, да се обзаведеш с котка, е чудесна идея. Тя се спря за малко на прага, оглеждайки парка. Черно–бяла, хубавица. След няколко минути отиде да свърши каквото имаше за свършване, но без да се отдалечава много от къщата. Явно беше едно от първите й излизания — Софи я наблюдаваше от прозореца на кухнята. Направих доста голяма обиколка, минах на свой ред зад къщата и с животинката се озовахме почти лице в муцунка, ако мога да се изразя така. Застинах на място. Котката не е някоя дивачка, напротив, много е кротка. Наведох се й я подмамих. За миг тя се поколеба, после приближи и ми позволи да я погаля, извивайки гръб и вирейки задница, както правят всички котки. Взех я в ръце. Тя замърка. Чувствах се някак скован, напрегнат… Остави се да я гушкам, като не спираше да преде. Отидох с нея до бараката, където Венсан държи инструментите си.

 

 

25 март

Не бях идвал от няколко дни, по-точно от вечерта, когато Софи откри милата си писана, прикована към вратата на работилницата на съпруга си. Беше съсипана, просто да не си на нейно място! Пристигнах към девет часа. Софи тъкмо заминаваше. Успях само да мерна една пътна чанта, която сложи в багажника на колата. За всеки случай, изчаках половин час, после насилих капака на един от задните прозорци и влязох да огледам. Софи не беше стояла със скръстени ръце. Вече бе пребоядисала по-голямата част от партерния етаж, кухнята, хола и една стая, чието предназначение ми убягваше. В разкошно бледожълто с малко по-тъмни фризове, гредите в хола биеха леко в тревистозелено (поне доколкото можах да преценя), но като цяло бе много красиво. Голямо бачкане беше паднало. Десетки и десетки часове работа. Работниците бяха оставили банята на гола замазка, но можеше да се използва, имаше топла вода. Кухнята беше в етап на цялостно обновяване. Шкафовете бяха струпани на пода; предполагам, че трябваше да приключат първо с водопровода, за да ги монтират. Направих си чай и се замислих. Разходих се из стаите, пъхнах в джоба си две–три дреболии от онези, за които човек никога не си дава сметка, че са изчезнали до мига, в който случайно не ги намери. Сетне, вече взел решение, се заех с кутиите с боя и с мечетата; отне ми значително по-малко време, отколкото на Софи, за да пребоядисам всичко от пода до тавана, макар и в подчертано „спонтанен“ стил. Кухненските шкафове се превърнаха в подпалки за огнището, забърсах пръските от боя с покривката на масата, възползвах се от случая, за да обезобразя мебелите с няколко хаотични мазки, срязах водопроводната тръба от банята до кухнята и си тръгнах, оставяйки крана отворен.

Няма да е необходимо да се връщам веднага.

 

 

26 март

Още с пристигането си Софи се запозна с Лор Дюфрен, учителката на селцето. Двете са почти връстнички и се харесаха. Възползвах се от графика на часовете й и отскочих да навестя дома й. Не бих искал да ме хванат в крачка. Кротко, спокойно съществуване. Кротка, спокойна млада женица. Такива се срещат често. След училище Лор с удоволствие наминава за по кафе. Софи отиде да й помогне да подредят новите мебели в класната стая. С бинокъла ги видях да се забавляват. Имам усещането, че запознанството им се отразява благотворно на Софи. Веднага започнах да кроя планове. Въпросът е да разбера каква полза ще имам от всичко това. И мисля, че разбрах.

 

 

27 март

Лор полага всички усилия, за да я успокои, но Софи просто не е на себе си. След смъртта на котката й и по време на нейното отсъствие къщата е била съсипана — наистина гаден удар, бога ми. Според нея е дело на недоброжелателни съседи. Лор твърди, че е невъзможно — уверява я, че е била изключително топло приета, че местните били невероятно мили. Ала Софи сериозно се съмнява. И фактите, които излага, са категорично в нейна полза. От друга страна обаче, да наемеш експерти, да подадеш жалба, да намериш работници, да поръчаш нови мебели — това изисква време. Със сигурност седмици (а може би и месеци, кой знае…). Втурне ли се да пребоядисва всичко, направо ще й окапят ръцете. А и Венсан с неговия нов пост се прибира всеки ден по нощите и твърди, че това било нормално, че в началото винаги било така (направо ме разбива, копелето…). Тя чувства, усеща, че покрай къщата витае нещо зловредно. Не иска да възприема всичко с отрицателен знак, (права си, Софи — мисли положително). За да я успокои, Венсан монтира аларма, но въпреки това не й е комфортно. На медения месец в Оаз май бързичко му се видя краят. Дали пък не е заради бременността й? А тя напредва. Три месеца и половина. Излишно е да се заблуждаваме, Софи не изглежда никак добре.