Пиер Льометр
Булчинска рокля (31)

8 ноември

Завчера отскочих до офиса на „Пърсис“. Софи не беше на работа. Двамата с Венсан бяха отпрашили нанякъде с кола рано сутринта.

Под предлог че се интересувам от предстояща продажба, успях да омая момичето на рецепцията.

Стратегията ми е проста: в цифрово отношение жените са повече от мъжете; в чисто техническо — идеалната плячка е 35–40–годишен ерген, който все още няма деца.

Девойката е доста пълничка, бузеста, кошмарно напарфюмирана, не носи брачна халка и веднага се поддаде на чара на усмивката ми, както и на няколкото тъпи шегички по адрес на съвременните творби, фигуриращи в каталога за предстоящия търг. Съзнавах, че се налага да се постарая сериозно, но това момиче като нищо би могло да се окаже информаторът, от когото имам нужда. В случай, разбира се, че познава достатъчно добре Софи. Ако ли не, може би неволно ще ме насочи към друг, по-уместен кандидат.

 

 

12 ноември

Нетът е гигантски супермаркет, държан от убийци. Там можеш да намериш каквото пожелаеш: оръжие, дрога, момичета, деца, абсолютно всичко. Необходими са само търпение и средства. Аз разполагам и с двете. И накрая го откривам. Струва ми малко състояние, което, общо взето, е без значение, но го получавам след повече от два месеца и малко остава да се побъркам. Както и да е, продуктът най-сетне пристига от Щатите — стотина малки розови капсули. Опитвам го — никакъв, накратко — върхът. Първоначално е създаден като революционен антиобезен терапевтичен медикамент. През 2000 година лабораторията продава хиляди опаковки, предимно на жени. Ами да, повече от примамливо — дотогава никога не е имало по-ефикасно средство против затлъстяването. Но лекарството се оказва същевременно стимулатор на моноаминовата оксидаза. То активира някакъв ензим, който разрушава невротрансмитерите, и антиобезната съставка всъщност започва да играе ролята на мощен депресант. Установяват го след драстично увеличаване на броя на самоубийствата. И естествено, в най-великата демокрация на света лабораторията безпроблемно потушава скандала. Процесът е избегнат благодарение на най-ефикасното успокоително за чувството за справедливост — чековата книжка. Схемата е проста: колкото по-яростна съпротива срещаш, толкова повече нули добавяш. Нищо не може да устои на това. Медикаментът е изтеглен от пазара, но никой, разбира се, не е в състояние да сложи ръка върху хилядите продадени капсули, които моментално се превръщат в предмет на трафик по нета в планетарен мащаб. Това чудо е истинска индивидуална бомба със закъснител, ала въпреки това буквално се бият за него, просто не е за вярване. Има хиляди момичета, които предпочитат да умрат, но не и да бъдат дебели.

Междувременно купувам и флунитразепам. Наричат го също дрога за изнасилване. Съставките му предизвикват състояния на апатия и пасивност, прерастващи в съпътствана от амнезийни прояви неадекватност. Не мисля, че ще прибягна скоро до него, но трябва да съм готов. Допълвам аптечката си и с едно изключително силно сънотворно с комбиниран хипнотичен и анестезиен ефект. Според листовката въздейства за секунди.

 

 

13 ноември

Накрая все пак се реших. От около две седмици се колебаех, преценявах предимствата и рисковете, прехвърлях през ум всички технически подробности. За щастие, през последните години технологията бе постигнала огромен напредък, което и ми помогна да взема решение. Задоволих се с три микрофона — два в хола и третия, естествено, в стаята. Те са много дискретни, с диаметър три милиметра, включват се автоматично от звука на гласа и всичко се записва на миникасети с голям капацитет. Стои проблемът с прибирането им. Монтирах записващото устройство в нишата на водомера. Ще се наложи да следя графика на служителя, който отбелязва показанията. Обикновено домоуправителят закачва съобщение до пощенските кутии няколко дни преди идването му.

 

 

16 ноември

Резултатът надминава очакванията ми — записите са идеални. Все едно съм присъствал лично. Всъщност аз и присъствам… И с истинска наслада се вслушвам в гласовете им.

Като че ли за да ме възнагради за инициативата, съдбата още първия ден ми осигурява радиоприсъствие на креватните им изпълнения. Доста забавно. Вече съм наясно с много от най-интимните й тайни…

 

 

20 ноември

Софи не разбира какво става с имейлите й. Току-що си е открила нова поща и както винаги от страх да не забрави паролата, запаметява всичко в компютъра си. Тъй че е достатъчно да я отвориш, за да влезеш директно в кутията й. Благодарение на доверчивостта й имам достъп до всичко. Всъщност дори и да избере друг подход, просто ще ми отнеме малко повече време, докато се добера до паролата й. В имейлите до приятелката си Валери тя често споменава своята „умора“. Твърди, че не иска да занимава Венсан с подобни глупости, но според нея имала доста празноти в паметта и й се случвало да върши „неадекватни неща“. Валери я съветва, че трябва да отиде на лекар. Аз съм на същото мнение.

На всичко отгоре спяла много неспокойно. Сменила сънотворното, сега капсулите били сини. Лично за мен това е много по-практично, защото опаковката се отваря също толкова лесно, колкото се затваря, а и медикаментът не влиза никога в пряк контакт с езика, което ме устройва чудесно, защото моето сънотворно има леко солен вкус. Научих се да го дозирам съобразно часовете й на заспиване и събуждане (то я кара леко да похърква, за което ме осведомиха микрофоните). Покрай нея се превръщам в нещо като лекарствен експерт, същински виртуоз на медикаментозните съставки. И мога да твърдя, че вече се справям перфектно със случая. Софи споделя проблемите си с Валери, оплаква се от каталептичен сън, след който през целия ден се чувства като парцал. Аптекарят настоява да се консултира с лекар, но Софи се опъва. Държи на сините си капсули. Лично аз не възразявам.

 

 

23 ноември

Софи ми заложи капан! Проучва. От известно време съм наясно, че се опитва да провери дали не я следят, макар явно и през ум да не й минава, че е подслушвана. Това обаче не променя с нищо факта, че последните й инициативи ме безпокоят. Ако нещо действително е събудило подозрението й, значи, съм допуснал грешка. Но не знам къде. Нито кога.

Сутринта, докато си тръгвам от тях, имам късмета да забележа върху постелката миниатюрно парченце кафява хартия с цвета на вратата. Софи несъмнено го е защипала между нея и касата и когато отварям, то пада. Никакъв шанс да засека точното място, където го е поставила. А и не мога да остана току-така насред площадката. Влизам обратно в апартамента, за да размисля, но бога ми, наистина не знам как да постъпя. Да го унищожа, би означавало да потвърдя подозренията й. Ако го поставя другаде, резултатът би бил същият. Колко ли клопки ми е заложила, в които бих попаднал, без изобщо да забележа? Нямам никаква представа какво бих могъл да сторя. В крайна сметка вземам радикалното решение да отвърна на капана с капан. Купувам малък лост от типа кози крак и се връщам на площадката пред тях. Подпъхвам го на няколко различни места и дори отварям вратата, за да оставя колкото се може по-ясни следи. Трябва да действам бързо, защото, макар и да полагам всички усилия да заглуша шума, припукването е ясно доловимо, а през деня сградата далеч не е безлюдна. Накрая се задоволявам набързо да установя резултата — налице е много прилична симулация на нахлуване с взлом, а възникналото въздушно течение през дупките, направени от лоста между вратата и касата, напълно логично оправдават падането на парченцето хартия на пода.

Въпреки това съм обезпокоен. Ще трябва да бъда все по-предпазлив.

 

 

25 ноември

В супермаркета купувам същото, което купува и тя. Абсолютно същото. Но точно преди да мина през касата, добавям бутилка много скъпо уиски. Избирам точно онова, което се намира в бара в апартамента, любимото на Венсан… Докато Софи се реди на опашка за хляб, разменям торбите с покупките и на излизане подхвърлям няколко думи на охранителя по адрес на дамата със сивото палто.

Пресичам улицата и заставам пред един банкомат, предоставящ идеална позиция за наблюдение, откъдето миг след това виждам моята Софи да зяпва от изумление, когато охранителят я спира. Тя се смее. Но не задълго. Принудена е да го последва за проверка…

Софи остана в магазина повече от час. Цъфнаха и двама униформени полицаи. Не знам какво се е случило, но тя излезе от супермаркета буквално съсипана. Този път вече ще се наложи да отиде на лекар. Няма начин да й се размине.