Пиер Льометр
Булчинска рокля (30)

1 октомври

Разработвам множество симулации чрез формално маркиране на линкове върху безплатни сървъри. Планът ми е вече узрял, както се казва, и операция „Антимейли“ може да стартира. На Софи ще й е нужно малко време, докато се усети, но някои от имейлите й вече са с предишна или последваща дата спрямо деня, в който смята, че ги е изпратила. Така де, понякога паметта играе номера…

6 октомври

Постарах се възможно най-бързо да продам мотоциклета ми, да купя друг и да си подновя екипировката. Вярно, не ми отне много време, но наистина не се чувствах комфортно — бях изпаднал донякъде в състоянието на рокер, който се е потрошил сериозно и се страхува отново да яхне двуколката. Наложи ми се да преодолея страховете си, благодарение на което, макар и вече да не проявявам предишния непукизъм, този път всичко мина като по ноти. Те поеха по Северната магистрала, към Лил. И тъй като се предвиждаше да се приберат още същата вечер, когато имаха излизане, се надявах, че няма да гонят края на света. Оказах се прав. Всъщност нещата са съвсем прости — Софи и съпругът й си търсят извънградска къща. Имаха среща с агент по недвижими имоти в Санлис. Едва–що влезли в офиса, те тутакси излязоха заедно с някакъв тип, екипиран напълно според изискванията: костюм, лъснати до блясък обувки, идеално подстриган, с досие под мишницата и с обичайното изражение тип „експерт и добър приятел“, характерно за неговия занаят. Последвах ги, но положението се усложни заради тесните улички. Затова след огледа на втората къща предпочетох да се прибера. Процедурата бе повече от елементарна: спират пред някоя къща, оглеждат я отвън, обсъждат, жестикулират с апломба на архитекти, задържат се, повече или по-малко, във вътрешността, обикалят имота със скептичното изражение на евентуални бъдещи собственици, задават още въпроси и поемат към следващия обект.

Те търсят голяма къща. Очевидно разполагат със средства. Тези, които вече са посетили, са най-често насред полето или на изхода на по-скоро неугледни селца, но затова пък задължително с обширна прилежаща територия.

Не мисля, че ще имам голяма полза от желанието им да прекарват уикендите в провинцията — поне за момента то изобщо не се вписва в плана, който започвам да разработвам.

12 октомври

Ако съдя по бланките от тестове, които адресира до самата себе си, Софи очевидно има сериозни съмнения относно паметта си. Дори си позволих да объркам умишлено втория й тест, променяйки часа. Засега се задоволявам просто да манипулирам една или друга произволна дата, което е много по-хитроумно, защото не е подчинено дори на най-елементарна логика. Софи все още не го знае, но лека-полека нейната логика ще бъде изцяло обсебена от мен.

22 октомври

Тази вечер останах на прозореца, за да наблюдавам завръщането на моите гълъбчета от театър. Всъщност двамата цъфнаха значително по-рано… Софи изглеждаше не само угрижена, но и доста ядосана на себе си. Колкото до Венсан, той имаше трагичното изражение на мъж, който се чувства онеправдан, че се е оженил за такава кифла. Очевидно на входа на театъра се бе разиграла доста любопитна сценка. Така де, достатъчно е още два–три пъти да ти спретнат подобен номер, за да започнеш да се съмняваш във всичко.

Питам се дали Софи е намерила старата си карта за самоличност и как е реагирала, когато е открила подаръка за рождения ден на Венсан в банята…

30 октомври

Нещо при Софи не е наред. Тонът на имейла й до Валери е повече от красноречив. Дребнотемие, естествено, но именно в това е проблемът — винаги можеш да се постараеш да ситуираш едно повече или по-малко значително явление, да си го обясниш, ала това, което се случва, е толкова мъгляво, толкова незначително… Безпокои я обаче натрупването. Забравяш… Не, не е това… Вземаш хапче? А после, без да си дадеш сметка, вземаш и второ? Правиш неадекватни покупки, забравяш къде си паркирала колата, не знаеш къде си скрила подаръка за рождения ден на съпруга си… Цялата тази история би могла да мине за най-обикновен майтап. Но да откриеш подаръка в толкова шантаво място като банята и да не си спомняш, че си го оставила там… Да смяташ, че в понеделник си изпратила имейл, който е заминал във вторник, и да разполагаш черно на бяло с доказателство, че си променила резервацията за театъра, а да нямаш никакъв спомен за това…

Софи споделя всичко с Валери. Натрупването е било постепенно. Досега не го е обсъждала с Венсан, но ако това продължава, ще трябва да го направи.

Напоследък Софи спи зле. В банята намерих медикамент „на билкова основа“, хомеопатия за момиченца. Спряла е избора си на сироп — една малка лъжичка вечер преди лягане. Не мислех, че толкова бързо ще се стигне дотук.