Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Robe De Marie, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 15гласа)

Информация

Сканиране
strahotna(2018)
Корекция и форматиране
egesihora(2019)

Издание:

Автор: Пиер Льометр

Заглавие: Булчинска рокля

Преводач: Максим Благоев

Година на превод: 2016 (не е указана)

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: „Инвестпрес“

Излязла от печат: 11.04.2016 г.

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Колибри

ISBN: ISBN 978-619-150-601-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1105

История

  1. —Добавяне

1 септември

Разгледах снимките от ваканцията. Венсан ги бе оставил в цифровия си фотоапарат. Боже, каква тъпотия! Софи на Акропола и Венсан на яхта край Цикладските острови… Не скука, ами… Въпреки това събрах много приличен материал. И той, и тя са на по трийсет. Сексът заема безспорно важно място в живота им. Тъй че имаше и „медицински“ снимки. О, нищо кой знае какво. Започват със Софи, която със съсредоточено изражение масажира гърдите си (двамата събират тен), следват няколко неуспешни опита да се заснемат, докато той я чука в поза „задна прашка“, но в крайна сметка намирам щастието, ако бих могъл да се изразя така, в четири-пет кадъра, на които Софи му прави свирка. Перфектно разпознаваема. Запасих се както с цифрови, така и с цветни фотокопия.

 

 

5 септември

Виж, това наистина е глупост, която една жена не би следвало да допуска прекалено често. Софи неочаквано установява, че е объркала схемата с противозачатъчните. Тя е несъмнено отлично разработена и усвоена, но фактът е налице — от блистера липсва хапчето за тази вечер. Не че е объркала деня, просто липсва едно.

 

 

10 септември

Всичко е въпрос на ловкост, на елегантност. Трябва да се действа деликатно, да изсвириш партията си с финес. Неведнъж наблюдавах отдалече и за много кратко, но затова пък често, начина, по който Софи пазарува например. В кварталния супермаркет. Човек просто не осъзнава до каква степен си създава навици спрямо най-простите неща в живота. Така Софи купува винаги почти едни и същи продукти, движи се почти винаги по един и същи маршрут, прави почти едни и същи жестове. След като плаща на касата, тя неизменно оставя найлоновите торби с покупките на плота до количките и се нарежда на опашката пред щанда за хляб. Снощи подмених пакетчето й масло с друго, като й пробутах и нова марка кафе. Дребни, дискретни, постъпателни щрихи. Може да звучи тъпо, но е важна именно постъпателността.

 

 

15 септември

Вчера Софи резервира по интернет две места в театър „Вожирар“ за 22 октомври. Иска да гледа „Вишнева градина“ (все тази нейна слабост към руснаците!) с някакъв филмов актьор, чието име така и не успявам да запомня. Организира се доста отрано, защото спектакълът ще се играе след изчерпване на билетите. Няма резервация — няма място. Още на другия ден изпращам имейл от нейния компютър, с който отлагам резервацията за следващата седмица. Имам късмет — останали са само няколко свободни места. Напълно съм сигурен в удара си, защото според бележника на Софи същия ден двамата са поканени на професионално парти в „Застраховки Зандер“. И тъй като е подчертано два пъти, сигурно е наистина важно. Изтривам имейла за промяна на резервацията, както и полученото от театъра потвърждение.

 

 

19 септември

Не знам дали тази сутрин Софи е имала среща, но пристигна със закъснение. Откраднали й колата! Излиза от дома си — най-сетне веднъж и тя да успее да се уреди с място на улицата без таксови апарати! — но… няма кола. Тъй че оттам нататък — полицейският участък, депозиране на жалба, на декларация за кражба, а всичко това отнема безкрайно много време…

 

 

20 септември

Може да говорим каквото си искаме за полицията, но от време на време сме несъмнено доволни, че тя съществува. Софи обаче явно не е на това мнение. Написала го е до приятелката си Валери, изпълняваща по съвместимост ролята на кошче за душевни отпадъци. Полицията за един ден открила колата й… паркирана на съседната улица. Накратко, тя е декларирала кражбата на кола, чието местоположение, чисто и просто, е забравила. Ченгетата били любезни, не ще и дума, но все пак — напрежение, документация… Би било добре да се постарае да не е чак толкова разсеяна…

Ако можех, бих я посъветвал да провери стартера, който не ми изглежда много читав.

 

 

21 септември

Откакто се завърнаха от почивка, моите гълъбчета се омъгляват всеки уикенд, а понякога дори и за цял ден през седмицата. Не ги знам къде ходят. А сезонът, между впрочем, отдавна вече не е подходящ за разходки сред природата. Тъй че вчера реших да проследя колата им.

Навих будилника за много ранен час. С мъка се насилих да стана, защото тези дни заспивам много трудно, постоянно ме тормозят трескави сънища и се събуждам буквално като парцал. Бях напълнил резервоара на мотоциклета и в момента, в който видях Софи да дръпва пердетата, вече бях заел позиция на ъгъла на улицата. Те напуснаха сградата точно в 8:00 часа. Трябваше да използвам цялата си изобретателност, за да избегна опасността да ме засекат. Наложи се дори да поема известни рискове. И всичко това на вятъра… Точно преди да излезе на магистралата, Венсан се промуши между две коли в опит да мине на жълто. Инстинктивно го последвах — крайно неразумно от моя страна: в последния момент едва успях да набия спирачки, за да избегна сблъсъка с колата му, занесох, изгубих контрол, моторът падна на една страна и ме влачи около десетина метра. Нямах представа дали съм ранен, или не, дали всичко не беше просто болка… Дадох си сметка, че движението рязко спря, сякаш във филм с внезапно изключен звук. Би трябвало да бъда гроги, да бъда замаян от удара, ала нищо подобно, дори напротив — чувствах се напълно адекватен, с изострени до крайност сетива. Видях Венсан и Софи да изскачат от колата и да хукват към мен заедно с други шофьори и куп любопитковци — преди да успея да се изправя, ме връхлетя цяла тълпа. Усетих невероятен прилив на енергия. Докато първите дотърчали вече се надвесваха над мен, съумях да се извия и да се измъкна изпод мотора. Изправих се и се озовах лице в лице с Венсан. Бях все така с каската, със спуснат визьор и той бе точно срещу мен. Извика: „Не трябва да мърдате!“. До него стоеше Софи с тревожен поглед и полуотворена уста. Дотогава никога не я бях виждал толкова отблизо. Всички започнаха да се надвикват, да ми дават съвети, полицията щяла да дойде, трябвало да сваля каската, да седна, мотоциклетът бил занесъл, карал съм бързо, не, колата била занесла, и тогава Венсан сложи ръка на рамото ми. Обърнах се и погледнах мотоциклета. Установих, че двигателят все още работи. На пръв поглед нямаше теч, направих крачка към него и тогава някой отново изключи звука. Внезапно всички се умълчаха, чудейки се защо просто отблъсвам с ръка някакъв тип с мърлява фланелка и се привеждам към мотоциклета. После изведнъж осъзнаха, че искам да го изправя. И коментарите подеха с нова сила. Някои като че ли бяха готови дори да ми попречат, но аз вече бях изправил мотоциклета. Тялото ми се бе сковало от студ, имах усещането, че кръвта ми се е смръзнала във вените. Но след секунди бях готов да потегля. Не можах да се въздържа да не хвърля последен поглед към Софи и Венсан, които ме наблюдаваха смаяно. В решимостта ми явно имаше нещо плашещо. Дадох газ и отпраших сред крясъците на тълпата.

Те вече познават мотоциклета ми, екипировката — всичко това трябва да се смени. Нови разходи. В имейл до Валери Софи изказва предположението, че мотоциклетистът е избягал, защото моторът е бил краден. Лично аз се надявам, че ще съумея да остана все тъй дискретен. За известно време инцидентът предизвиква брожение сред маниаците на двете гуми, защото от сега нататък ще ги дебнат, ще гледат на тях с друго око.

 

 

22 септември

Събудих се посред нощ, плувнал в пот, задъхан, с неудържимо треперещи крайници. Нищо чудно, покрай страха, който брах вчера… Сънувах, че Венсан блъска мотоциклета ми и докато летя над асфалта, комбинезонът ми променя цвета си и накрая става снежнобял. Бога ми, не е нужно да си ясновидец, за да прозреш изначалния символизъм — утре е годишнина от смъртта на майка ми.

 

 

23 септември

От няколко дни се чувствам тъжен и отпаднал. Не биваше да се правя на рокер в подобно състояние на слабост и свръхчувствителност. От смъртта й насам съм обсебен от всевъзможни видения, но най-често това са реални сцени, запечатали се някога в съзнанието ми. Винаги ме е удивявала почти фотографската прецизност на тези спомени. Имам усещането, че там, в същото това шибано подсъзнание, се е закотвил като гнида някакъв откачен прожекционист, който на моменти го нагнетява с кадри от сорта например на мама до леглото ми, докато ми разказва поредната приказка. Всъщност всичко това би било чиста проба сантиментална плява, ако не беше гласът й. Неговите характерни вибрации пронизват цялото ми същество и ме разтърсват от глава до пети. Преди всяко излизане тя задължително прекарваше по няколко минути с мен. Сещам се за една бавачка, новозеландска студентка… Защо тя навестява много по-често сънищата ми от останалите…? Би трябвало да питам прожекциониста. Мама говореше английски с идеален акцент. И часове наред ми четеше всевъзможни приказки и истории на английски… Нямах кой знае каква слабост към езиците, но тя бе изключително търпелива с мен. Наскоро си спомних за ваканциите, които двамата прекарвахме в къщата в Нормандия (татко идваше само през почивните дни). И за това, как с нея се заливахме от смях във влака. Спомените ме преследват безпощадно, целогодишно. А сетне оня ненормалник, прожекционистът, започва да върти все същите ролки, и то точно за този период — мама, както винаги цялата в бяло, която излита през прозореца. В този сън изражението й е точно такова, каквото бе и в последния ден. Беше наистина разкошен следобед. Мама дълго време стоя пред прозореца. Казваше, че обича дърветата. Бях в стаята си, опитвах се да говоря с нея, ала думите засядаха в гърлото ми. Изглеждаше толкова уморена. Като че ли цялата й енергия бе съсредоточена в начина, по който гледаше дърветата. От време на време извръщаше глава към мен и мило ми се усмихваше. Как да предположа, че това видение ще бъде последното? При все това пазя спомена за един мълчалив, но невероятно щастлив миг. Двамата, аз и тя, бяхме едно. Знаех го. Когато излизах от стаята, тя положи на челото ми една от онези свои трескави целувки, които така и повече не усетих. Каза: „Обичам те, мили мой Франц“. Казваше го винаги когато тръгвах нанякъде.

После, в същия този филм, аз излизам от стаята ми, спускам се по стълбите и само няколко секунди след това тя внезапно се хвърля, сякаш нищо не е било в състояние да я разколебае. Сякаш аз не съществувах.

Точно затова ги ненавиждам толкова.

 

 

25 септември

Получих потвърждение. Софи току-що бе информирала приятелката си Валери, че двамата с Венсан търсят къща на север от Париж. При това с възможно най-завоалирани намеци. Адски наивно според мен.

Днес е рожденият ден на Венсан. Качих се в апартамента им в ранния следобед. Открих лесно подаръка — красив пакет с размерите на книга, и то с печат на „Лансел“, моля ви се. Девойката го бе напъхала, чисто и просто, в чекмеджето за долно бельо. Отнесох го със себе си. Представям си каква паника ще настъпи вечерта в момента на планираното връчване на подаръка… Ще прерови цялата къща, клетата. След два–три дни ще й го върна. Реших да го пъхна в тоалетното й шкафче в банята, зад кутиите с книжни салфетки и козметичните продукти…

 

 

30 септември

Милите ми съседчета си живеят преспокойно на отворени прозорци. Преди два дни, някъде привечер и благодарение точно на този факт, наблюдавах как двамата със съпруга й правят секс. Не различавах всичко, уви, но въпреки това беше доста възбуждащо. Изглежда, за гълъбчетата няма табу: свирки, такива пози, онакива пози — накратко, слободията на младостта в действие. Направих куп снимки. Цифровият фотоапарат, който закупих неотдавна, се оказа идеален. Обработвам кадрите на малкия ми лаптоп, разпечатвам най-впечатляващите и ги забождам на ловното ми табло. То доста бързо се препълни и сега значителна част от стаята ми е тапицирана със снимки на двойката. И те наистина ми помагат, за да се концентрирам.

Снощи, след като Софи и мъжът й угасиха лампата преди сън, се изтегнах на леглото и дълго разглеждах тези иначе не особено добри снимки. И в мен като че ли набъбна нещо като желание. Предпочетох възможно най-бързо да се унеса в сън. Софи е очарователна и поне доколкото мога да преценя по видяното, се чука напълно приемливо, но нека не объркваме приоритетите. Чувствам все по-осезателно, че трябва да се опазя на всяка цена от възникване на симпатия помежду ни, още повече че напоследък ми е все по-трудно да подхранвам антипатията си към съпруга й.