Пиер Льометр
Булчинска рокля (25)

Франц

3 май 2000 г.

В този ден я забелязах за първи път. Казва се Софи. Излизаше от тях. Успях да различа само фигурата й. Очевидно е припряна жена. Качи се в една кола и така натисна педала, че ми беше трудно да я следвам с мотоциклета. За щастие, възникнаха проблеми с паркирането в Маре, което значително ме улесни. Следях я отдалече. Отначало помислих, че ще прави шопинг, и тогава щеше да се наложи просто да се откажа, тъй като бе твърде рисковано. Но за късмет, се оказа, че има среща. Влезе в една чайна на улица „Розие“ и веднага се насочи към някаква жена на приблизително нейната възраст, поглеждайки часовника си с недвусмисления намек, че е била пришпорена. Аз обаче знаех, че бе тръгнала със закъснение. Уличих я в лъжа.

Изчаках десетина минути, влязох на свой ред в чайната и седнах във втория салон, откъдето я виждах идеално и можех дискретно да я наблюдавам. Софи носеше обувки без ток и бе облечена в басмена рокля и светлосив блузон. Виждах я в профил. Тя е приятна жена, която със сигурност се харесва на мъжете. За сметка на това приятелката й ми се стори по-скоро курвенски тип — прекомерно гримирана, арогантна, натрапчиво женствена. Софи поне умее да остане естествена. Двете се тъпчеха лакомо със сладкиши, досущ като колежанки. По мимиките и усмивките им се досетих, че се шегуват с провалената си диета. Жените постоянно се подлагат на диети, които обожават да нарушават. Жените са лекомислени. Софи е слаба. По-слаба от приятелката си.

Почти веднага съжалих, че съм влязъл. Поемах идиотския риск тя да ме погледне и по една или друга причина да си спомни лицето ми. Защо се излагаш на безсмислени рискове, когато не е необходимо? Обещах си, че повече няма да се повтори. А иначе момичето ми харесва. Струва ми се жизнена.

Чувствам се в много специално състояние на духа. Всичките ми сетива са изострени. Именно благодарение на това успях да превърна този подчертано безсмислен епизод в ползотворно стечение на обстоятелствата. Станах от масата двайсетина минути след тях и в момента, в който се канех да взема якето си от закачалката, някакъв мъж закачи палтото си. Светкавично бръкнах във вътрешния му джоб и излязох с един добре натъпкан портфейл. Собственикът му се казва Лионел Шалвен, роден е през 1969 година, тоест по-възрастен е от мен само с пет години. Живее в Кретьой. Картата му за самоличност е от старите. Тъй като нямам намерение да я използвам, ако случайно ми поискат документите, набързо я подправям, при това доста успешно, като й залепвам една моя снимка. Понякога съм искрено щастлив, че Бог ме е дарил с толкова ловки ръце. Ако не я погледнеш прекалено отблизо, резултатът е бомба.