Пиер Льометр
Булчинска рокля (19)

19

След пет срещи Софи е все така на изходна позиция. На теория би трябвало да й представят кандидати, отговарящи на поставените от нея изисквания, но оплаквайки се неизменно от недостиг на мъже, директорката на „Одисея“ — подобно на брокерите на недвижими имоти, успяващи да ви натрапят оглед на къщи, които нямат нищо общо с търсеното от вас — й предлага наред всички, които й се намират под ръка. В началото имаше един главен сержант, чиста проба дебил, последван от един хронично депресиран промишлен дизайнер, за когото след тричасов отегчителен разговор бе разбрала, че е разведен, с две деца и че лошо договорената от адвоката му издръжка изсмуква три четвърти от помощите му за безработен.

На ръба на изтощението, тя излиза от чайната, след като два часа е слушала излиянията на бивш свещеник, на чийто безименен пръст още личи следата от брачна халка, свалена несъмнено само час по-рано, който се опитва да разнообрази един явно втръснал му до гуша брачен живот. Сетне цъфна оня едър, директен и самоуверен тип, който й предложи фиктивен брак срещу шест хиляди евро.

След това времето започва да минава все по-бързо. Колкото и да си повтаря, че не търси съпруг, а само подбира кандидати, Софи съзнава, че последиците са неизбежни — ще трябва да се омъжи за някого, да спи с него, да живее с него. След няколко седмици, дори след няколко дни тя вече няма да има кой знае какъв избор и ще трябва да се задоволи с първия срещнат.

Времето отминава, шансовете й също, а тя все още не може да се реши.