Пиер Льометр
Булчинска рокля (16)

16

Мариан Льоблан. Истинско мъчение, докато свикне. Без да знае защо, Софи винаги бе мразила това име. Явно някоя съученичка е оставила лоши спомени у нея. Ала няма избор. Просто й го дават: Мариан Льоблан, както и рождена дата, различаваща се с осемнайсет месеца от нейната. Но това е без значение. Всъщност Софи вече няма възраст. Могат да й дадат както трийсет, така и трийсет и осем години. Датата, фигурираща в извлечението от акта за раждане, е 23 октомври. „Валидно е само три месеца. Това ще ви даде възможност да си поемете дъх“, бе казал доставчикът.

Вижда го как в онази нощ поставя пред нея документа, след което бавно преброява парите. Няма дори помен от удовлетворението на търговците, сключили успешна сделка. Техничар. Безчувствен, леден… Софи явно не е проронила нито дума. Вече няма спомен. В съзнанието й изплуват единствено завръщането в апартамента, широко зейналите гардероби и отвореният куфар, в който безразборно нахвърля каквото й падне, машиналното отмятане на непокорния кичур, внезапното прилошаване, което я принуждава да се подпре на кухненската врата. Набързо взема студен, дори леден душ. Докато се облича — измъчена и замаяна от умора — припряно обхожда апартамента, за да се увери, че не е забравила нещо, но в крайна сметка не установява никакви пропуски. И миг по-късно вече препуска надолу по стълбите. Нощта е мудна и ясна.