Пиер Льометр
Булчинска рокля (10)

10

Къде изчезна Софи Дюге?

ЛЬО МАТЕН /13.02.2003 г./14:08 ч.

Експертите са били категорични, а прогнозите според информирани източници са варирали с плюс-минус няколко часа: в най-лошия случай Софи Дюге е щяла да бъде заловена до две седмици. Да, но ето че вече повече от осем месеца от най-издирваната жена във Франция няма и следа.

В комюнике след комюнике, в безброй изявления и на множество пресконференции съдебната полиция и министерството на правосъдието продължават да си прехвърлят отговорността.

Да припомним фактите:

На 28 май тази година, малко преди обяд, прислужницата на господин и госпожа Жерве открива тялото на малкия Лео, шестгодишен. Детето е било удушено в леглото си с чифт връзки от кубинки. Полицията незабавно е вдигната на крак. Много бързо подозренията падат върху гледачката му Софи Дюге, родена Оверне, двайсет и осем годишна, която се е грижела за детето и която и до момента остава неоткриваема. Първоначалните констатации са категорично в ущърб на младата жена: в апартамента не са открити следи от взлом, госпожа Жерве, майката, е оставила Софи Дюге в дома си към девет сутринта, като е била с впечатлението, че детето все още спи… Аутопсията установява, че към този час момчето вече отдавна е било мъртво, бидейки, без съмнение, удушено през нощта в съня си.

Съдебната полиция се надяваше на възможно най-бърз арест, още повече че през последвалите престъплението дни то предизвика буря от негодувание. Не ще и дума, че медиите имат огромна заслуга за това, изтъквайки натрапчиво факта, че невръстната жертва е син на приближен сътрудник на министъра на външните работи. Нека си припомним, че крайната десница в лицето на Паскал Мариани и някои асоциации, макар и предполагаемо разпуснати, се възползваха от случая, за да призоват към възстановяване на смъртната присъда за „особено жестоките престъпления“, подкрепени гръмогласно от депутата от десницата Бернар Строс.

Според министерството на вътрешните работи това бягство е нямало никакъв шанс да се проточи във времето. Бързата реакция на полицията несъмнено не е позволила на Софи Дюге да напусне страната. „Редките бягства от този тип, увенчали се с успех, го дължат единствено на много опит и сериозна предварителна подготовка“, уверяваше комисар Бертран от съдебната полиция. А младата жена е разполагала с крайно ограничени финансови средства и е нямала познати, способни да й окажат ефикасна помощ, като се изключи баща й, Патрик Оверне, пенсиониран архитект, поставен незабавно под полицейско наблюдение.

По думите на министъра на правосъдието арестът бил въпрос на „няколко дни“. Вътрешното министерство си позволи дори да прогнозира максимален срок от „осем до десет дни“. По-предпазлива, полицията го определи на „най-много няколко седмици“… А оттогава минаха осем месеца.

Какво се е случило? Никой няма представа. Но фактът е налице — Софи Дюге буквално се е изпарила. С учудващо самообладание младата жена е напуснала апартамента, където е лежало тялото на малкия Лео. Отскочила е до дома си, за да вземе някои документи и дрехи, след което е отишла в банката, откъдето е изтеглила почти всичките си налични средства. За последен път е видяна на Лионската гара, след което следите й се губят. Следователите са сигурни, че нищо от това — нито убийството на детето, нито последвалото го бягство — не е било предварително планирано, което поражда опасения относно способността на Софи Дюге да импровизира.

Почти всичко в този случай остава загадка. Така например не са известни истинските мотиви на младата жена. Следователите се задоволиха да изкажат предположения, че тя очевидно е преживяла много тежко двете последователни загуби на свои близки — първо тази на майка си, доктор Катрин Оверне, починала през февруари 2000 г. от генерализиран рак, към която, изглежда, е била силно привързана, а след това и на съпруга си, Венсан Дюге, трийсет и една годишен инженер-химик, който, останал парализиран след автомобилна катастрофа, през следващата година се самоубил. Бащата на младата жена — и най-вероятно единствената й опора — се отнася доста скептично към тези хипотези, но същевременно отказва да контактува с пресата.

Случаят много бързо се превърна в предизвикателство за властите. На 30 септември, тоест два дни след убийството на малкия Лео, тялото на Вероник Фабр, трийсет и две годишна преводачка, е открито в парижкия й апартамент от нейния приятел Жак Брюсе. Младата жена е издъхнала в резултат на множество порезни рани в областта на корема. При аутопсията се установява, че убийството е извършено в ранния следобед в деня на бягството на Софи Дюге. ДНК пробите, взети от местопрестъплението, категорично доказват присъствието на последната в апартамента на жертвата. Междувременно тя е наела кола, възползвайки се от откраднатите от дома на Вероник Фабр документи. И естествено, вниманието на всички се насочва към бегълката.

Понастоящем равносметката е следната: два дни след бягството й, младата жена е вече заподозряна в двойно убийство. Усилията за залавянето й се удвояват, но безрезултатно…

Издирване на очевидци, поставяне под наблюдение на всички предполагаеми места, където би могла да потърси убежище, мобилизиране на куп „информатори“, ала до момента резултатът е нулев и мнозина започват да си задават въпроса дали все пак Софи Дюге не е успяла да напусне Франция… Съдебните власти и полицията продължават да си прехвърлят отговорността, но вече без първоначалния ентусиазъм: изглежда, успехът на бягството (засега безспорен) се дължи на технически грешки и на двете страни, но най-вече на непоколебимата решителност на младата жена, основаваща се на предварително и много точно пресметнато умишлено деяние (в противоречие с хипотезата на полицията) или на изключителен усет към импровизация. Префектурата отрича, че е наела услугите на експерт по кризисни ситуации…

Отвсякъде ни уверяват, че капаните са заложени. Остава просто да чакаме. В съдебната полиция се надяват, че следващите новини за Софи Дюге няма да бъдат предизвестие за ново убийство… А що се отнася до прогнозите, те, естествено, са повече от уклончиви. Колебаят се между утре, вдругиден и никога.