Пиер Льометр
Булчинска рокля (36)

2 април

Само това липсваше — къщата гъмжи от плъхове! Както нямаше, така изведнъж плъпнаха навсякъде. Видиш ли един, значи, задължително има поне още десетина. Процесът започва с една двойка, която се възпроизвежда с кошмарна скорост. Щъкат навсякъде, врат се по всички ъгли — да ти настръхне косата! Цяла нощ ги чуваш да гризат. Залагаш капани, пръскаш с всевъзможни химически гадости, които ги подмамват и убиват. Накрая започваш да се питаш колко са всъщност. Правя няколко совалки с двойки плъхове, които се премятат лудешки в чантите на мотоциклета ми. Това е най-неприятният момент.

4 април

Софи се чувства най-добре в компанията на Лор. Промъкнах се отново в дома на учителката, за да уточня някои дребни неща. Дори се запитах дали девойката не си пада малко лесбийка, но не мисля, че случаят е такъв. Ала именно така се твърди в анонимните писма, които започват да се разпространяват в селото и околностите. Първо се получиха в кметството, после в социалната служба, в училищния инспекторат — пълни с какви ли не ужасии за Лор: тя е описана като непочтена (в едно от писмата се твърди, че подправяла сметките на училищния кооператив), като злонамерена (в друго се говори, че измъчвала някои хлапета), като аморална (в трето, че поддържала греховна връзка със… Софи Дюге). Атмосферата в селото става все по-напрегната. Обикновено в малките населени места, където никога не се случва нищо, подобни слухове вдигат много повече шум, отколкото където и да било другаде. В имейлите си Софи описва „Лор“ като „много смело момиче“. Накратко, в случая е открила възможност да окаже малко помощ на ближния и това я кара да се чувства полезна.

15 април

Така, ето я най-сетне и прословутата Валери! Според мен двете си приличат. Познават се още от гимназията. Валери работи в компания за международен транспорт в Лион. В интернет не откривам нищо на „Валери Журден“, но само на „Журден“ попадам на част от генеалогията на рода й, като се започне от дядото, поставил основите на семейния капитал, и се стигне до внука Анри, по-големия брат на Валери. В края на ХІХ век Журденови вече са натрупали значително състояние от тъкачество, впоследствие благодарение на рядко гениално хрумване дядото, Алфонс Журден, придобива лиценз върху производството на революционна за времето си синтетична памукова нишка, която осигурява прехраната на фамилията за две поколения напред. Не много дълго след това синът на Алфонс, бащата на Валери, трансформира лиценза и чрез поредица невинни спекулации (основно покупки на сгради) подплатява още по-солидно семейното благоденствие, този път за осем поколения напред. Направих приблизителни изчисления на личното състояние на Валери и установих, че само от продажбата на апартамента си тя би могла да живее безгрижно най-малко сто и трийсет години.

Видях двете да си правят разходки в парка. Софи със съкрушен вид й показва растенията си, които умират. Даже и някои дървета. Не знае какво става. И предпочита да не знае.

Валери прелива от добронамереност (тя прави няколко мазки с четката, но скоро запалва цигара, присяда на едно столче и бърбори, докато изведнъж осъзнава, че Софи работи сама вече повече от час). Проблемът е, че тя се страхува от плъховете, от това, че алармата се включва съвсем сама, понякога по четири пъти на нощ, карайки я да изпада в неописуема паника (това, разбира се, ми костваше много труд, но пък щедро ми се отблагодарява.) Според Валери няма основание за тревоги. Не мога да я критикувам.

Софи запознава Лор с Валери. Изглежда, всичко върви чудесно. Е, вярно, между Софи, която е в хронична депресия от месеци насам, и Лор, живееща в постоянен страх покрай вълните от анонимни писма, които продължават да заливат селото, за Валери това едва ли е мечтаната почивка…

30 април

Ако продължава така, дори Валери ще се настрои срещу Софи. Колкото до Венсан, той е същински сфинкс, невъзможно е да се разбере какви мисли му се въртят в главата… Валери обаче е друго нещо. Валери е самата спонтанност и не си прави никакви сметки.

Софи отдавна я убеждаваше, че трябва да остане още малко. Още няколко дни. Валери многократно й обясняваше, че й е невъзможно, ала Софи продължаваше да настоява. Наричаше я „душичко“, но на Валери, която може би изобщо нямаше проблем да удължи престоя си, просто не й харесваше тук. Според мен за нищо на света не би останала и ден повече. Въпросът бе, че в момента, в който се накани да си тръгне, билетът й за влака ненадейно се изпари. Несъмнено й е минало през ума, че Софи прави всичко възможно, за да забави заминаването й. Софи се кълне, че няма такова нещо. Валери се преструва, че инцидентът е без значение. Венсан от своя страна също се прави на дръж ми шапката. Валери си поръча нов билет по нета. Този път е значително по-мълчалива от обичайното. На гарата двете се прегърнаха. Валери потупваше по гърба Софи, която току клатеше глава, обливайки се в сълзи. Според мен Валери беше повече от доволна, че си заминава.