Пиер Льометр
Булчинска рокля (32)

5 декември

От септември насам „Пърсис“ редовно обявява разпродажби и не мога да разбера защо Софи веднъж присъства, а друг път не присъства на тях. Ситуацията е наистина непредвидима, защото не разполагам с информация, обуславяща избора й. Снощи в 21:00 ч. имаше търг. Изчаках до 21:15 и тъй като този път тя очевидно бе решила категорично да остане пред телевизора, отидох на него сам.

Имаше много народ. На входа на залата рецепционистката се усмихваше на клиентите и им раздаваше луксозни каталози, отпечатани на гланцова хартия. Веднага ме позна и ме дари с много специална двусмислена усмивка, на която, разбира се, отвърнах, ала без да се впускам в нюанси. Разпродажбата продължи дълго. Наложи се да изчакам цял час, преди да изляза за няколко минути във фоайето. Момичето броеше оставащите й каталози и ги раздаваше на все още прииждащите окъснели клиенти.

Разговорихме се… Представих се наистина на ниво. Девойката се казва Андреа, но ненавижда името си. И изглежда още по-дебела, отколкото зад гишето. Парфюмът й е все така кошмарен, ала отблизо ми се стори още по-отвратителен. Разказах й няколко отдавна отработени вица. Успях да я разсмея. Престорих се, че се налага да се върна в залата, за да проследя хода на по-нататъшните разпродажби, но в последния момент, след като вече бях направил няколко крачки натам, реших да сложа картите на масата. Обърнах се и я попитах дали би приела да се почерпим, след като привърши. Тя измяука нещо тъпо, но усетих, че предложението ми я изстреля на седмото небе. Изреди няколко чисто формални претекста, че след разпродажбата й предстои да приключва още куп неща, но положи всички усилия да не ме обезкуражи, в резултат на което ми се наложи да я чакам не повече от четвърт час. Повиках такси и я отведох да пийнем по чашка в центъра. Сетих се за един бар срещу „Олимпия“ с дискретно осветление, където се сервират коктейли, английска бира, а и може да хапнеш по всяко време. Вечерта бе повече от скучна, но за сметка на това бях сигурен, че ще се окаже изключително плодотворна в бъдеще.

Искрено ми домъчня за момичето.

Снощи наблюдавах моите влюбени, докато се отдаваха на лудории. Но Софи като че ли не беше особено ентусиазирана. Очевидно я тормозеха други мисли. Заспах като пън.

 

 

8 декември

Софи се чуди дали проблемите й не се дължат на компютъра й. Пита се дали някой не се е включил дистанционно към него, но не знае как да постъпи, за да го засече. Тя създаде поредния имейл адрес, но този път не запамети паролата. Бяха ми необходими повече от шест часа, за да си осигуря достъп. Пощата беше празна. Промених паролата. Сега вече тя няма да може да влезе в нея.

Венсан изрази открито безпокойството си. Дълбоко в себе си момчето е адски чувствително. Попита директно Софи как се справя с живота, но това си е чист евфемизъм. В телефонен разговор с майка си той подхвърли идеята, че според него Софи е по-скоро „депресивна личност“. По моему майка му изрази съчувствие, което свидетелства красноречиво за лицемерието й. Двете жени не се понасят.

 

 

9 декември

Чрез една приятелка на покойната си майка, с която поддържа спорадични контакти, Софи успява сравнително бързо да си уреди час при специалист. Не знам какво се върти в главата й, но според мен е тъпо да спреш избора си на „поведенчески терапевт“. Защо не избра по-скоро някой добър психиатър? Някой, който може да те докара до лудост много по-сигурно от всеки друг… Човек би рекъл, че не е научила нищо от майка си. Вместо това тя цъфва при шарлатанин като доктор Брьове, който според писанията й до Валери я съветва да проучи „логиката на страховете си и тяхната обективност“. И тя е принудена да води списък на куп неща, списък на дати, да отбелязва всичко. Доста нанагорно ще й дойде.

Между впрочем, тя прави всичко това тайно от съпруга си, което е много добър знак. Поне за мен. А това, което е добро за мен, е добро и за Софи.

 

 

10 декември

Много съм обезпокоен от чутото снощи — Венсан отново повдига въпроса за дете. Доколкото схващам, това не е първият подобен разговор. Софи се опъва. Но по гласа й долавям, че на драго сърце би се оставила да я убедят в противното. Не мисля, че действително има такова желание, но според мен би искала най-сетне да й се случи нещо нормално. Същевременно обаче ми е трудно да заключа доколко самият Венсан е достатъчно почтен спрямо цялата тази история. Неведнъж съм се питал дали не смята, че депресивните състояния на Софи се дължат именно на желанието й да се обзаведе с дете. Доста повърхностно от психологическа гледна точка, естествено. А бих могъл да му разкрия толкова неща за собствената му съпруга…

 

 

11 декември

Преди няколко дни разбрах, че тази сутрин тя има среща с клиент в Ньойи сюр Сен във връзка с някаква възложена й комуникационна разработка. И ей я моята Софи в издирване на свободно място за паркиране, каквото най-сетне намира след безброй завои и обиколки. Час по-късно — няма кола. Този път обаче тя не хукна към полицейския участък, а навъртя пеша не по-малко завои и обиколки, отколкото с нея, докато накрая не я откри, надлежно паркирана на няколко преки от там. Така де, не е като в квартала й, където разполага с обичайните репери. Всъщност какво по-добро начало за бележничето й с психозаписки?!

 

 

12 декември

Направо ми е гадно да се разпростирам в дневника си относно дивотиите, които се налага да изтърпя покрай тая смръдла Андреа. Вярно, от нея вече има известна полза, но нерядко контактите ни са на границата на търпимостта.

Междувременно научих доста интересни неща.

Като пресаташе Софи е отговорна за някои комуникационни операции, в случаите например на предстоящи престижни разпродажби. А в общ план работи преди всичко за подобряване на имиджа на компанията чрез поддържането на „пълноценни“ връзки с обществеността.

На тази длъжност е от две години, като задачите по ресора се покриват от нея и от някой си Паншьона, изпълняващ по думите на Андреа ролята на нещо като началник-отдел. Лицето е алкохолик. Андреа го описва с доста забавни муцки, включително вонящия му на бъчва дъх. От страна на някой, който се облива с наистина непоносими парфюми, това е доста нахалничко, но както и да е…

Софи е завършила икономика. Назначена е благодарение на свой познат, който след това е напуснал компанията.

С Венсан са се оженили през 1999 г. в кметството на ХVІ район. Точно на 13 май. Андреа е присъствала на почерпката. Бях информиран най-подробно за съдържанието на бюфета, което с удоволствие бих си спестил, още повече че не научих нищо за останалите поканени. Запомних единствено, че „семейството на мъжа й е червиво с пари“. Как ли пък не…! Като се сетя, че Софи ненавижда свекърва си и я нарича усойница.

В „Пърсис“ определено я ценят. Спечелила е доверието на шефовете си, макар че напоследък, ако се вярва на слуховете, прецизността й е вече предмет на съмнения — забравяла за поети ангажименти, затрила една чекова книжка на компанията, за две седмици катастрофирала в Париж с две служебни коли, изгубила бележника си с графика за срещи и погрешка изтрила клиентско досие, което, доколкото разбрах, било изключително важно. Това го разбирам.

Андреа я описа като симпатично момиче, много сърдечно, жизнерадостно и по-скоро темпераментно. А и доколкото знаела, била изключителна професионалистка. В момента не се чувствала много добре. (Виж ти…) Спяла лошо, обземали я пристъпи на меланхолия. Споменала, че ходи по лекари. Накратко, изглеждала доста притеснена. И много самотна.

Двете с Андреа не са близки, но в компанията работят малко жени, които от време на време обядват заедно. По моему тази подробност ще се окаже изключително полезна.

 

 

13 декември

Преди Коледа всички търчат като пощурели и Софи не прави изключение. Тази вечер са наред покупките във ФНАК. Гъмжило! Блъсканица на касите, хората струпват на пода пластмасовите торби с покупките, докато платят, карат се със следващия клиент, препъват се един в друг… И когато най-сетне се прибират вкъщи, вместо Real Gone на Том Уейтс, намират неговия Blood Money, което е адски тъпо. Освен това си дават сметка, че са купили Среднощни деца на Салман Рушди, чудят се за кого, но тъй като са загубили касовата бележка, теглят една майна… и се задоволяват просто да го маркират в тефтерчето си.

Софи и Андреа си говорят за най-банални неща, в действителност двете не са приятелки. Струваше ли си заради някакви незначителни сведения за тандема Дюге да се подлагам на истински танталови мъки, ухажвайки тази тлъста дрисла? Защото онова, което научих от нея, е доста постно. Венсан, изглежда, подготвял в бачкането си някакъв „голям удар“, който мобилизирал цялата енергия на двойката. Софи се отегчавала в „Пърсис“. След смъртта на майка й, баща й, който живеел в Сен е Марн, все повече й липсвал. Искала да има деца, но не сега. Венсан не харесвал приятелката й Валери. И толкова… Мисля, че е време да прекъсна връзката с дебеланата. Не ми е от кой знае каква полза. Трябва да потърся друг източник на информация.

 

 

14 декември

Софи си записва всичко, или почти всичко. Понякога дори се пита дали не забравя да го прави. И изведнъж осъзнава, че е записала два пъти едно и също нещо. Арестуването й за кражба в супермаркета през миналия месец й се отрази много лошо. Охранителите я вкарали в стая без прозорци и един след друг я притискали да подпише декларация за признаване на кражба. Според имейлите й до Валери били страхотни тъпанари, но за сметка на това с голям опит. Техника на тормоза. Дори не била наясно какво точно искат от нея. След това дошли полицаите. Бързали. И били още по-безапелационни. Имала право на избор: да бъде откарана незабавно в комисариата и дадена под съд за извършване на престъпление, или да признае кражбата, подписвайки съответната декларация. И тя подписала. Невъзможно е да обясни това на Венсан, няма начин… Проблемът е, че наскоро случаят се повтори. Този път ще бъде много по-трудно да го прикрие. В чантата й намериха парфюм и малък комплект за маникюр. Но Софи явно има късмет. Откараха я в участъка през задръстилата улицата тълпа зяпльовци и два часа по-късно я освободиха. Наложи й се да омайва с врели–некипели съпруга си, който я чакаше с нетърпение.

На следващия ден тя отново загуби колата си и още куп други неща.

За нея да си записва всичко е може би добро решение, но тефтерчето й включва вече бележки от сорта: „Ставам мнителна, параноичка… Дебна самата себе си като враг“.

 

 

15 декември

Отношенията ми с Андреа навлязоха в критичната фаза, в която се предполага, че ще й предложа да скочим в леглото. Но тъй като и дума не може да става за това, съм доста объркан. Срещахме се вече пет пъти и ходихме къде ли не да правим какви ли не безкрайно отегчителни неща, но аз твърдо се придържах към плана си да не отварям дума за Софи и да засягам възможно най-рядко единствената тема, която ме интересува — работата й. За щастие, Андреа е бъбрива и без задръжки. Разказа ми куп вицове за „Пърсис“, към които се престорих, че проявявам жив интерес. Смях се заедно с нея. Не можах да й попреча да ме хване за ръката. Натиска ми се по ужасно дразнещ начин.

Снощи ходихме на кино и след това пихме по чашка в едно явно често посещавано от нея заведение близо до Монпарнас. Тя се поздрави с неколцина свои познати и малко ме досрамя, че излизам с подобно момиче. Дърдореше непрекъснато и ме запознаваше с тоя и оня със сияещо от радост лице. Разбрах, че умишлено ме е завела там, за да ме покаже, горда донемайкъде от възможността да представи, имайки се предвид физиката й, едно достойно завоевание. Бога ми, това бе наистина най-голямата отстъпка, която можех да направя. Андреа беше на седмото небе. Настанихме се на една свободна маса и тя внезапно ми се нахвърли с неподозиран до момента плам. През цялото време ме държа за ръка. От приличие я изтърпях известно време, след което заявих, че се чувствам уморен. Тя възторжено изписука, че прекарала „божествена“ вечер. Взехме такси и веднага усетих, че ситуацията ще вземе неприятен обрат. В момента, в който седнахме в колата, тя най-безсрамно се притисна към мен. Очевидно беше пийнала повечко. Или поне достатъчно, за да ме постави в неудобно положение. Когато спряхме пред тях, се наложи да приема поканата й да се кача „за една последна чашка“. Изпаднах буквално в цайтнот. Усмихваше ми се така, сякаш си имаше работа с жертвен агнец, и естествено, в момента, в който прекрачихме прага, засмука устните ми като вендуза. Гадория! Насочих мислите си изцяло към Софи и това донякъде ми помогна. Под натиска й (би трябвало все пак да съм готов за него, макар че дори пряко сили не успях да се впиша напълно в сценария), успях да избъбря нещо от сорта, че „все още не съм готов“. Точно така казах, точно това ми дойде първо на ума в прилив на искреност, каквато иначе никога не бих си позволил с подобно момиче. Тя ме изгледа доста странно, докато й се изплъзвах с неловка усмивка. А и добавих: „Трудно ми е… Не е зле да поговорим…“. Тя явно го прие като сексуална изповед и почувствах, че се успокоява. Този тип девойки обожават да се правят на майка Тереза с мъжете. И ето я, че се вкопчи още по-силно в ръката ми, сякаш искаше да каже: „Не се притеснявай“. Възползвах се от ситуацията, за да си плюя на петите, като не пропуснах умишлено да подчертая гузния елемент в бягството ми.

Овладявам яростта си с дълга разходка по кейовете.

 

 

21 декември

Онзи ден Софи се прибра вкъщи с много важни за ръководството на компанията служебни материали. Наложи й се цели два дни да работи до много късно, за да се справи с тях. От наблюдателния си пост следях най-подробно действията й както визуално, така и чрез компютъра. Виждах я да ги подхваща за пореден път от самото начало, да коригира, да пише, да се консултира и да пише и коригира отново и отново. Две поредни вечери. Според мен всичко това й отне най-малко девет часа. Софи е бачкатор, дума да няма. И тази сутрин — бум! — никакъв шанс да открие диска, който бе сигурна, че е сложила в чантата си преди лягане. Втурна се към компютъра. Но докато машинката загрее — междувременно тя вече бе закъсняла — се оказа, че оригиналното досие също е изчезнало! Цял час опитва какво ли не, рови се, търси, само дето не се разплака. И в крайна сметка отиде на съвещанието на борда без материала, който й бяха поверили. Доколкото разбрах, не бе минало много добре.

За зла беда цялата тази история се случи точно на рождения ден на майката на Венсан. Ако се съди по изпълненията му — това момче обожава маминка — Софи явно отказваше да присъства на събитието. Венсан кръстосваше апартамента като пощурял и крещеше. Нямам търпение да прослушам записа. В крайна сметка Софи все пак клекна. Ала точно преди излизане, разбира се, се оказа, че не може да открие подаръка за свекърва си (от снощи той е у мен, тия дни ще го върна на мястото му), в резултат на което Венсан отново се взриви. Напуснаха апартамента с огромно закъснение. Миг по-късно бях вече у тях, за да предозирам депресантите й.

 

 

23 декември

Много се безпокоя за Софи. Този път тя наистина премина от другата страна на барикадата. При това с гръм и трясък!

В четвъртък вечер, след като се върнаха от рождения ден, разбрах, че там е минало много зле. (Софи ненавижда открай време свекърва си, тъй че няма как нещата да се оправят точно сега…) Двете се скарали жестоко. Дори мисля, че Софи е настояла да си тръгнат преди края на тържеството. И то на рожден ден! Човек може и да е изгубил подаръка, но това не е повод за чак такива скандали!

Не знам точно какво са си казали — основният разговор е бил между Софи и Венсан в колата, на връщане, но на влизане в апартамента двамата най-откровено се псуваха. Не можах да навържа кой знае колко логично предисторията, ала съм сигурен, че дъртата е наблегнала на обидите и подигравките. Споделям напълно мнението на Софи — бабето е истинска усойница. Силата й е в намеците, тя е съвършен манипулатор и лицемер. Поне в този смисъл бяха крясъците на Софи по адрес на Венсан, докато на него не му писна и не започна да затръшва една подир друга вратите на апартамента, след което, побеснял от гняв, си легна на дивана… Според мен всичко това намирисваше по-скоро на улична разправия, но пък какво, всеки си има стил. Софи буквално кипеше. И май точно тогава й прикипя… сънотворните я потопиха в нещо като предкоматозен сън, но странно, на сутринта тя бе на крака. Залитаща, но на крака. С Венсан не си размениха нито дума. Закусваха отделно. Преди да потъне отново в сън, Софи изпи чаша чай, докато преглеждаше електронната си поща. Венсан затръшна вратата подире си. Софи се свърза с Валери по MSN–а и й разказа последния си сън — как блъсва свекърва си от площадката, как оная полита надолу по стълбите и се гърчи, блъскайки се ту в стената, ту в парапета, и накрая се приземява със счупен гръбнак. Убита на място. Софи се събудила — толкова реално й се сторило всичко. „Повече от реално, просто нямаш представа…“ Не тръгна на работа веднага. Явно не беше в настроение за каквото и да било. Като добра приятелка, Валери й прави компания близо час, след което Софи се реши най-сетне да излезе да купи това–онова, та да не би на всичко отгоре Венсан да се озове вечерта пред празна маса… точно така и каза на Валери, преди да се изключи: малко пазар, един силен чай, един душ и след това да се мерне в офиса що–годе навреме, за да докаже, че все още съществува. Намесих се във втория етап от плана. Качих се да й направя чая.

Този ден Софи така и не отиде на работа. Дряма, без да си спомня какво точно е правила. В края на деня обаче бащата на Венсан му се обади — майката, госпожа Дюге, се изтъркаляла по стълбите чак до долния етаж. Софи, естествено, е слисана от подобен развой на събитията.

 

 

26 декември

Погребението бе тази сутрин — снощи видях моите гълъбчета да заминават с два куфара и с трогателно съкрушени лица. Налагаше се да отидат да правят компания на вдовеца. Софи е неузнаваема — изтощена до крайност, с изпито лице и с механична походка, която създава впечатлението, че всеки момент ще рухне.

И има защо — да се уредиш за коледните празници с разплескан труп на старица на партерния етаж, е със сигурност тежко преживяване. Качих се да поставя обратно подаръка за покойната майка на Венсан сред вещите на Софи. Мисля, че намирането му след погребението ще бъде откровено потресаващ момент.