Пиер Льометр
Булчинска рокля (27)

11 юли

Имам нужда от по-конкретна информация за Софи, а и забелязах, че напоследък тя все по-често се движи с кола — сега е юли и Париж е значително по-спокоен. Не ми беше необходимо много време, за да събера две и две. Уредих се с нови регистрационни номера за мотоциклета, които монтирах лично, и вчера проследих колата й отдалече. Когато Софи най-сетне спря на първа позиция на червено, аз вече бях на линия и всичко мина идеално. Бях напълно спокоен. Спрях отдясно, успоредно на колата й, като се постарах да си осигуря достатъчно място за маневри. В мига, в който светофарът мина на жълто, просто отворих вратата откъм пасажерското място, сграбчих чантата й, дадох газ и свих в първата пряка вдясно. Буквално за секунди се изстрелях на няколкостотин метра, завих три–четири пъти, ту наляво, ту надясно, и пет минути по-късно вече карах най-спокойно по околовръстното. Ако всичко ставаше толкова лесно, нямаше да е никак забавно…

Чантата на едно момиче е прелест! Разкошен микс от изящество, интимност и детинщина! В тази на Софи откривам куп неща, които не подлежат на никаква класация. Подкарах наред. Първо онези, от които не можах да извлека никаква информация: абонаментна карта за транспорт (все пак задържах снимката), пила за нокти, програма на някакви курсове (вечерни, без съмнение), черна химикалка, пакетче хартиени салфетки, дъвка. Останалото се оказа значително по-продуктивно, като се започне от личните й вкусове: мултиактивен крем за ръце „Сибела“, червило „Агнес Би“ („Перфект“, розов гланц), тефтерче с най-различни бележки, малобройни и често нечетливи, ала включващи списък с набелязани за четене книги: Живот и съдба на Василий Гросман, Изповедта на едно дете на века на Алфред дьо Мюсе, Възраждане, цитати на Толстой, Портрет на една жена на Иконников и пак от него — Последни вести от клоаката… Очевидно обича руските автори. В момента чете „Владетелят на Петербург“ на Кьотце. Докарала я е до 64 страница, не знам дали ще си я купи отново.

Изчитам и препрочитам бележките й. Харесва ми почеркът й — решителен, енергичен, усеща се воля, интелигентност.

Колкото до интимността й — наченат пакет дамски превръзки „Нет–мини“ и опаковка „Нурофен“ (може би болезнен цикъл?). Колебая се, маркирам стенния си календар с червено кръстче.

Относно навиците й: ако се съди по служебната й карта, явно не се ползва редовно от услугите на стола на „Пърсис“, пада си по киното (преференциална карта за Балзак), не носи много пари в брой (обичайно в портмонето й има не повече от 30 евро), записала се е за поредица лекции по когнитивни науки във Вийе.

И накрая, най-важното: ключовете от апартамента, от колата, от пощенската кутия, клетъчният й телефон (веднага копирах номерата на контактите й), тефтерче с адреси, очевидно старо, тъй като почеркът не е един и същ; картата й за самоличност, най-новата (родена е на 5 ноември 1974 г. в Париж), картичка с поздравления за рожден ден, адресирана до Валери Журден, улица „Курфейрак“ № 36, Лион:

Котенце,

Не мога да се примиря с мисълта, че едно толкова по-младо от мен момиче е вече пораснало.

Обеща ми да дойдеш в столицата, твоят подарък те чака.

Венсан те целува. Аз пък си те обичам. И също те целувам.

Честит рожден ден, миличка. Отпусни му края!

Намерих и бележник, който ми предостави изключително ценна информация за отминалите и предстоящите седмици.

Ксерокопирах всичко и го забодох на ловното си табло, поръчах да ми изработят дубликати на всички ключове, макар да нямах представа за какво служат някои от тях, и възможно най-бързо предадох всичко — с изключение на портмонето — в полицейския участък в съседния квартал. Видимо облекчена, Софи прибра чантата си още на следващата сутрин.

Богата жътва. И добър удар.

Приятно е да усещаш, че действаш. Прекарах толкова време (години…) в размисли, в преливане от пусто в празно, докато безброй видения изпълваха съзнанието ми, а аз, за кой ли път, разглеждах семейните албуми, военната книжка на баща ми, снимките от сватбата, на които мама е толкова красива…

 

 

15 юли

В неделя Софи и Венсан бяха на семеен обяд. Благодарение на бележника й с адреси ги проследих отдалече и бързо заключих, че отиват у родителите на Венсан в Монжерон. Използвах друг маршрут и установих, че в този прекрасен летен неделен ден (защо ли не бяха заминали на почивка?) обядът е сервиран в градината. Разполагах с почти целия следобед. Веднага се върнах в Париж и отидох да навестя апартамента им.

Отначало това посещение предизвика у мен смесени чувства. Бях много доволен, разбира се, от невероятната възможност, която ми предоставяше ситуацията — достъп до най-интимната част от живота им — но същевременно ми беше мъчно, без да знам защо. Трябваше ми време, за да разбера. Факт е, че не харесвах Венсан. Сега си давам сметка, че веднага ми стана неприятен. Няма да се впускам в сантименталности, но у този човек имаше нещо, което още от първия миг предизвика антипатията ми.

Апартаментът се състои от две стаи, едната от които е превърната в кабинет с доста модерно компютърно оборудване. Системата ми е добре позната, но въпреки това копирам техническите й параметри. Разполагат с чудесна кухня, достатъчно голяма, за да могат да закусват заедно, и с хубава баня с два умивалника, всеки с отделно тоалетно шкафче. Ще се информирам допълнително, но подобен апартамент със сигурност струва скъпо. Вярно е, че и двамата печелят доста добре (намирам фишовете за заплата в бюрото).

Беше достатъчно светло и направих много снимки, под всички възможни ъгли — предостатъчно за една пълна възстановка на целия апартамент. Снимки на отворени чекмеджета, на отворени шкафове, на някои документи (паспорта на Венсан, семейни снимки на Софи, снимки на двамата с Венсан, явно отпреди години, и тъй нататък). Огледах чаршафите — изглежда, водят нормален полов живот.

Не разместих нищо, не взех нищо. Посещението ми ще остане абсолютно незабелязано. Обещах си в най-близко време да го повторя, за да взема кодовете на електронните им пощи, на банката, на провайдъра, на професионалния интернет и прочее. Щеше да ми отнеме два-три часа — поне веднъж от дипломата ми по информатика да има реална полза — и трябваше да взема всички предпазни мерки. Оттам насетне щях да идвам само ако имах сериозни причини за това.

 

 

17 юли

Не се налага да бързам — двамата заминаха на почивка. Благодарение на електронната поща на Софи научавам, че са в Гърция и няма да се приберат по-рано от 15 или 16 август, тъй че имам предостатъчно време, за да се организирам. По време на отсъствието им апартаментът им е на мое разположение.

Необходим ми е контакт с човек от най-близкото им обкръжение — съсед или колега, който би могъл да ми даде подробна информация за живота им.