Пиер Льометр
Булчинска рокля (23)

23

Миризмите му, жестовете, неговите моменти… През погледа на Софи всичко се пречупва през призмата на очакванията. Трябва да осъзнае, да реши, че е време да си тръгне. В най-подходящия момент. Но той ще дойде по-късно, защото засега се налага да играе. И да играе изтънко. Никакви външни емоции, всичко се основава на едно чисто повърхностно разбирателство, ала затова пък обещаващо. Прекарали са заедно четири нощи. Тази е петата. А две от тях и последователни. Наистина се налага да ускори темпото. Успява да спазари смените си с едно момиче от другия екип за няколко дни. Той идва да я вземе. Тя го хваща под ръка, разказва му как е прекарала деня. И от следващия път това се превръща в навик. Колкото до всичко останало, той продължава да е болезнено точен. Понякога възниква усещането, че залага живота си на всеки жест, дори на най-безобидния. Софи се старае да го успокои. Опитва се да придаде на тъй отскорошната им интимност повече естественост, не чак толкова изкуствен оттенък. Прилежно забърква това–онова на газовия котлон в двустайния му апартамент. Той постепенно се отпуска. В леглото не предприема никога нищо, ако тя не е направила първия жест. Софи всеки път се страхува. И в крайна сметка изпитва мимолетното чувство, че би могла да бъде щастлива. И се разплаква. Той не вижда сълзите й, защото те идват винаги накрая, когато вече е заспал, а нейният поглед блуждае в нощния здрач на стаята. Късмет, сержантът не хърка.

Софи лежи така часове наред, процеждайки през съзнанието си картините от живота си. Както винаги, сълзите текат сами, без нейна намеса, независимо от нея. Потъва в спорадични дремки, от които се страхува. От време на време напипва ръката му и отчаяно се вкопчва в нея.