Пиер Льометр
Булчинска рокля (17)

17

За петнайсет месеца бягство Софи се е научила да надушва нечистоплътните изпълнения, подозрителните номера — накратко, всички рискови машинации, които й помагат да се приспособи към един съвършено нов и непознат й досега живот. Тя проучва подробно офертите за работа, издирвайки систематично най-съмнителните — онези, за които не се изискват никакви препоръки. Два дни по-късно е вече част от екип за чистене за офиси, включващ африканки и арабки и ръководен с желязна ръка от една елзаска садомазо. Възнаграждението се изплаща на всяко петнайсето число, в брой. Според „Вит’Нет“ квотата на официално декларираните осигурени служители е напълно законна до момента, в който половината от тях могат да представят фишове за заплати. Софи членува в другата половина — онази, която не разполага с такива. Чисто формално — ала с искрената надежда, че това ще остане без последствия — тя периодично инсценира недоволство от този факт.

Към 22 часа Софи е вече на тротоара. Служебната совалка я взема и разкарва екипите до една застрахователна агенция и съответно до някаква компютърна компания. „Денят“ приключва към шест сутринта. Среднощният сандвич се изгълтва по пътя между двата офиса.

1 октомври наближава. Остават й само два месеца и половина, за да осъществи плана си, който е жизненоважен за нея. Още в началото на месеца започва с първите срещи. Регистрирала се е в една-единствена агенция. По-нататък ще реши дали да разшири периметъра, но за момента дори една агенция й идва в повече. Забърсала е хиляда и четиристотин евро от кабинета на управителя на ресторанта, колкото да финансира началните си проучвания.

Самоличността на Мариан Льоблан й е гарантирана за „приемлив“ срок, сиреч за ограничен период от време, тъй че не си е определила времеви лимит, ще действа според обстоятелствата. Човек може и да е отчаян, да разтрепери от глава до пети, да спи не повече от три часа дневно и да отслабва прогресивно, но още от първата среща разбира, че думата „първа“ е напълно лишена от смисъл. Бе съставила списък — бездетен мъж, безпроблемен живот — с останалото щеше да се справи. За пред агенцията се бе престорила, че не е много сигурна в избора на мъжа. Задоволи се да им сервира няколко идиотски фрази от сорта „обикновен човек“, „спокоен живот“.