Каролайн Линдън
Скандална любов (9)

Глава 8

Сутринта след бала Тристан стана рано и отиде в салона за бокс. От известно време не го беше посещавал, но този път се съблече до кръста и се задържа на ринга почти три часа, изправяйки се срещу всеки, който искаше да удря и да бъде удрян. Щеше да остане и по-дълго и да се наслаждава на потреперването на мускулите си и на тръпката от удоволствие след всеки сполучлив удар, но се появи Бенет. Не каза нищо, ала стоеше до ринга и наблюдаваше свирепо приятеля си.

Точно това се постара да избегне Тристан, когато се измъкна толкова рано сутринта. След като снощи заряза госпожица Бенет поруменяла и объркана при палмите на лейди Малкълм, той напусна дома на домакините и вървя по тесните алеи из Ковънт Гардън, където човек можеше да се загуби сред предлагащите джин кръчми и многобройните зали за комар. Защото изпитваше потребност да се загуби. Боже, та той целуна Фурията и устата му продължаваше да жадува за нейната. Дори цяла река нямаше да утоли тази му жажда.

Допусна сериозна грешка, но не възнамеряваше да я повтори. Не беше готов и да отговаря на неизбежните въпроси на брат й. Какво, по дяволите, да му каже? По-добре да беше позволил Джесика Елиът да го открие зад палмите заедно с госпожица Бенет, както за малко не стана. Прецени за по-благоразумно да остане скрит — красноречиво доказателство колко безполезни са инстинктите му.

Не обърна внимание на Бенет докато не свърши двубоят му, но той го последва, когато се насочи към ваната с вода в ъгъла на помещението. Тристан се наведе и обля главата и раменете си. Прислужник му подаде кърпа и той започна да бърше с нея мократа си глава.

— Какво? — тросна се той, усетил се по-сигурен с полускритото си лице.

— Канех се да те попитам същото — озъби се Бенет. — Как ти хрумна да танцуваш със сестра ми?

Все още търкайки усилено, Тристан сви рамене.

— Стана ми жал за нея. Никой не я покани на танц.

— Това едва ли е по твоя вина. Тя и без това не обича да танцува, защото е по-висока от повечето мъже в залата.

Бенет едва ли познаваше сестра си добре, щом мислеше, че тя не обича да танцува. По лицето й имаше изписано удоволствие, сякаш възнамеряваше да се наслаждава на всеки миг от танца, независимо кой й е партньор. Това изражение го държа буден до късно снощи и отчасти беше причина за самоналоженото наказание днес. Тя искаше — направо копнееше — да танцува, а той не се оказа много очарователен кавалер.

— Не е виновна, че е висока. А и можеше да не приеме поканата ми.

— Но защо, по дяволите, въобще я покани?! — не се предаваше Бенет. — Именно ти каза, че е напаст и трябва да бъде избягвана. Сега майка ми иска да ми съдере част от кожата, защото съм я тласнал в ръцете ти! Обвини ме, че съм се обзаложил с теб да танцуваш с Джоун. Ужасна мисъл сама по себе си. Сякаш някога бих рискувал пари за нещо свързано със сестра ми. — Направи гримаса. — Без съмнение би направила всичко по силите си, за да загубя.

Тристан метна кърпата настрана.

— Тук си, за да защитиш честта на сестра си ли, или да ми се подиграваш, задето съм танцувал с такъв звяр? Говориш несвързано, Бенет.

Дъглас последва приятеля си в съседната стая, продължавайки да нарежда:

— И за двете, за жалост. Мама цъфна на вратата ми сутринта, за да излее гнева си върху мен, когато научила за танца ти с Джоун. При това — валс!

— Всеки танцува валс. Видях те, както ми се стори, да танцуваш с привлекателна блондинка по време на същия валс.

Бенет се изчерви.

— Да… Мама настоя отново да съм с госпожица Дръмонд.

Тристан махна тапата от шише с вода и отпи. Все още избягваше да погледне Бенет в очите.

— Защо пък и аз да не танцувам? Освен това ти ме накара да отида на проклетия бал.

— Но не за да танцуваш с Джоун — изръмжа Бенет. — Стига, Бърк… — Млъкна и прокара пръсти през косата си. — Знаеш, че мама никога не е питаела топли чувства към теб — продължи той вече по-спокойно.

— Не е заради нещо, сторено от мен — натърти Тристан, дръзвайки да го погледне в лицето. — Знаеш, че вини мен за всичките ти пороци, без да се пита защо продължаваш да им се отдаваш, дори когато ме няма.

Бенет стана още по-морав.

— Прав си. Но този път е различно. Силно се е настроила срещу теб. Така че за доброто на двама ни, моля те остави Джоун на мира. — Усмихна се злорадо. — Няма да е толкова трудно. Ти самият я нарече напаст. Направо ти давам разрешение: срещнеш ли я, можеш да побегнеш в обратна посока.

Тристан само изсумтя и щракна с пръсти на момчето да донесе дрехите му. Напаст — да; дори по-голяма, отколкото Дъглас подозираше. Защото Тристан не желаеше да побегне в обратна посока, когато види госпожица Бенет, колкото и да го вбесяваше. Искаше да чуе от нейните уста, че той е прав, а не тя, независимо за какво. И най-тревожното: искаше да я целува до полуда, когато това стане; а може би и още преди това.

Явно не беше с всичкия си…

— Е, поздравления ли трябва да следват? — попита той, за да смени темата. — Да се изнасям ли от къщата ти, за да почне булката ти да преобзавежда?

Приятелят му се навъси.

— По дяволите, Бърк. Не съм обвързан…

— Два танца с една жена? Няма да мине много време и ще си.

— Направих го, за да угодя на мама — изръмжа Дъглас.

Момчето се върна с дрехите. Тристан взе ризата си и я нахлузи през главата.

— Имам бегъл спомен от майка ти. Не е най-отвратителната жена на света. Защо всява такъв ужас в сърцата на децата си?

— Не е ужас — възрази Бенет. — Просто… не е разумно да възпламеняваш гнева й. Това е. Тогава всичко е по-спокойно. — Свъси вежди. — Джоун и от нея ли ти се оплака?

Прислужникът му подаде старателно изгладената връзка.

— Сестра ти не се ли отклони онзи ден, след като беше в къщата ти? Подозирам, че разходката й по Бонд стрийт е била против волята на майка ви. А ти дори не успя да откажеш на настояването й да отидеш на бала. — Започна да връзва връзката, като не откъсваше очи от огледалото, което момчето държеше. — Разбирам неомъжена дама да се навърта около полата на майка си, но ти си зрял мъж. Стегни се, стари приятелю. Укротяването води до подчинение.

Бенет изсумтя.

— Ти пък откъде знаеш? Цял живот си бил свободен като птичка.

Тристан прекара свободния край на връзката през възела и забоде игла в него.

— Да, свободен от родителско наглеждане, за разлика от теб.

Но лишен също така от всякаква обич, пропусна обаче да го спомене. Родителите му бяха починали толкова отдавна, че дори не ги помнеше. Доколкото знаеше майка му може да е била също като майката на Бенет.

— Никога не си давал вид, че ти пука. — Дъглас, явно възвърнал си доброто настроение, го потупа по гърба. — Повярвай ми: по-лесно е гневът на мама да е укротен. Танцувах с момичето, всички бяха доволни и сега отново съм свободен.

— Момичето харесва ли ти?

— Какво? — Бенет премигна.

— Харесва ли ти момичето — попита отново Тристан, обличайки сакото. — Ако ще танцуваш с някого, е по-хубаво да ти е приятно.

Приятелят му го изгледа смаяно, а после се разсмя.

— По дяволите. Не трябва да харесваш едно момиче, за да ти е приятно да танцуваш валс с него. Госпожица Дръмонд въобще не прилича на момичетата, по които си падам. Знаеш го отлично. Все едно да те питам дали ти е допаднало да танцуваш със сестра ми!

Беше редно да се засмее; да се съгласи чистосърдечно и с това темата да бъде забравена. Вместо това Тристан си представи извивката на устните й, когато музиката засвири и си припомни овала на тялото й под ръката му. Поради някаква причина не можеше да се присмива на госпожица Бенет пред брат й.

— Всъщност: допадна ми — обяви той и се отдалечи, преди Дъглас да се съвземе от шока.