Каролайн Линдън
Скандална любов (5)

Глава 4

Съвсем скоро Джоун съжали за темпераментното напускане от книжарницата. Тристан Бърк беше борсук, но това не беше причина да му позволи да развали един от редките моменти, когато излизаше сама. Изхвърча от магазина и за малко да налети на една от най-добрите приятелки на майка си, която вървеше по тротоара насреща й. Всякакви намерения да оправи настроението си с посещение в любимия й магазин за шапки се изпариха. Оставаше й единствено да се прибере направо вкъщи и, ако я попитат защо са я забелязали тук, да обясни как малко се е отклонила, за да провери дали на витрината на „Хауелс“ са изложили нови рисувани коприни. С лудо биещо сърце тя наведе глава и тръгна толкова бързо, колкото позволяваше приличието, към съседната улица откъдето сви към вкъщи.

Докато стигне до Саут Одли стрийт раздразнението й прерасна в горчивина. Какво го засягаше лорд Бърк дали Дъглас ще отиде на бала у Малкълм? Брат й, без съмнение, го беше накарал да я проследи — нещо крайно нечестно от негова страна. Тя поиска писменото му обещание само за да му натрие носа; ако я беше помолил учтиво, след като й се навика, щеше да му върне листа. Това щеше да й послужи в бъдеще да поиска някоя дребна услуга от него и Дъглас добре го знаеше.

Сега обаче възнамеряваше да даде листа на майка си. Не се забави, а веднага пристъпи към изпълнение на замисъла си. Завари я да пише писма в сутрешния салон.

— Дъглас ще присъства на бала у Малкълм утре, както ти пожела — обяви тя. — Всъщност, няма търпение да се появи.

— Така ли?

Веждите на майка й се стрелнаха нагоре.

— Да! — Със замах извади подписания лист от чантичката си. — Дори даде писмено обещание.

Лейди Бенет продължаваше да гледа подозрително, докато четеше бележката, но накрая само кимна.

— Много добре. Благодаря ти, Джоун. Явно имаш способността да го убеждаваш.

Зад гърба й дъщеря й се усмихна злорадо.

— Да, явно…

— Казах на Джанет да изглади новата ти синя рокля за бала. В последния брой на „Акерман“ има очарователна прическа. Искаш ли да я пробваш? Джанет ще се справи със задачата, ако започнем по-отрано.

Джоун погледна списанието, което майка й подаваше. Илюстрацията изобразяваше млада, стройна и скромна жена с корона от преплетени плитки, прихванати с малка тиара и украсени с изящно щраусово перо, а над ушите й се спускаха водопади от масури. Беше деликатна и красива и Джоун си помисли, че би дала най-скъпото си притежание да изглежда така.

— О, прекрасна е.

Майка й засия.

— Нали? И е много модна.

Лейди Бенет страшно държеше на модата.

От друга страна… Джоун внимателно разгледа рисунката. Младата дама определено беше много красива в апликираната с дантели рокля и сложната прическа, но също така бе доста по-дребна от Джоун. Неведнъж бе приемала ентусиазирано да се придържа към някоя модна тенденция само за да открие по-късно смаяна, че на нея не й подхожда. Перата например — те определено щяха да подчертават високия й ръст. Малко неща бяха по-унизителни за гордостта на една дама от това да видят как очите на някой джентълмен пълзят нагоре, нагоре, за да стигнат до лицето й.

— Може би без перото — промълви тя разколебано.

— Не ти ли харесва?

Загледана в илюстрацията, майка й се намръщи.

— Ще ме направи да изглеждам още по-висока…

Лейди Бенет започна да прелиства списанието сякаш разсъждаваше доколко е вероятно подобно предположение. Височината на Джоун никога не оставаше незабелязана. За разлика от дребната си майка, която вдигаше очи, за да погледне баща им в лицето, тя бе само няколко сантиметра по-ниска от брат си.

— Защо Джанет да не вдигне косата ти? Имаш нужда нещо да подчертава чертите ти.

— Например още малко масури?

— Е, ще се разбере само по един начин: трябва да пробваме.

— Да.

Джоун се развесели, загледана в илюстрацията. Би било много приятно да изглежда толкова елегантна. Новата й синя рокля беше подобна на сегашната; вероятно в комбинация с прическата ще се получи изискано.

Кимна мълчаливо на красавицата от илюстрацията. Нова прическа и рокля едва ли ще помогнат да не прекара вечерта в периферията на салона при другите неомъжени и нежелани дами, но си заслужаваше да опита. Поне ще й осигури тема за разговор с приятелките й, особено след като благодарение на лорд Борсук Бърк се лиши от възможността да обсъди с тях новия брой на „50 начина да съгрешиш“. Единственият й източник на забавление вероятно ще бъде Дъглас — нищо чудно да пристигне пиян и склонен да се държи безобразно.

— Наистина ли смяташ, че Дъглас би се оженил за Фелисити Дръмонд? — попита тя импулсивно.

Майка й извърна глава и се закашля, докосвайки устни с кърпичката си.

— Какво, скъпа? О, биха били чудесна двойка, пък и е време да си намери съпруга. Фелисити е прекрасно момиче, с добри връзки и хубава зестра. Той не е проявил интерес към друга млада дама. Няма причина да не е щастлив с нея. — Вниманието й вече се бе върнало към недописаното писмо. — Ти не я ли одобряваш?

Джоун се замисли дали да не припомни на лейди Бенет колко ужасна е майката на Фелисити. Искаше й се да попита защо Дъглас трябва да се ожени сега, когато е още див и необуздан и очевидно не е готов за брак. Не му трябваше зестра на съпруга, а и не бе изразявал желание да създаде семейство, нито бе споделял, че сегашният му начин на живот — който според Джоун се състоеше предимно от пиене, хазарт и задиряне на актриси — му е скучен. Без почти маниакалната му пристрастеност към спортуването вече щеше да е дебел и разплут мъж.

Ала това нямаше значение. Науми ли си майка им веднъж нещо, нищо не бе в състояние да промени решението й. Поне този път на изпитание бе изложена съдбата на Дъглас, а не нейната.

— Не — отвърна тя. — Фелисити е прекрасна.

— Чудесно. — Лейди Бенет прочисти гърло и остави перодръжката. Докосна шията си и отново се изкашля. — Звънни на госпожа Хъдсън да дойде, скъпа. Пие ми се чай.

Джоун се измъкна през вратата, когато икономката се появи, и отиде в стаята си, защото нямаше къде другаде да отиде. Беше взела броя на „Акерман“ със себе си. Настани се на стола до прозореца и разтвори списанието. Прескочи разделите с домакински съвети и се зачете в разказите и стихотворенията. Нехайно разгледа илюстрациите към открита наскоро изложба; щеше й се да посети такава изложба, ако има възможност. Майка й одобряваше музиката, но не и гледането на картини, където прикриваха някои неприлични сцени под маската на митологични сюжети. Джоун така и не разбираше защо е недопустимо да се гледат голи мъжки гърди дори на въображаеми, идеализирани мъже, когато от нея се очаква да позволява на съпруга си всякакви волности с нейното голо тяло. Братовчедка й Марая, омъжена вече от почти две години, й беше разказала всичко за задълженията на съпругата, но като я слушаше човек, оставаше с впечатлението, че това е възможно най-приятното задължение и в него няма нищо ужасно. Джоун беше убедена, че Марая редовно вижда голата гръд на съпруга си и често е обладавана по вълнуващ начин — как иначе първото й дете щеше да се роди няколко седмици след сватбата.

Ако Марая не беше любимата й братовчедка и най-интимна довереница, Джоун щеше да е луда от ревност. А така единствената мъжка гръд — в плът или нарисувана — която беше виждала, бе на Тристан Бърк. Да, допадна й, въпреки наставленията на майка й, че подобно нещо е недопустимо. Същевременно се убеди колко различни могат да са характера и тялото на един джентълмен. Лорд Бърк може да притежава интригуваща гръд, но останалата част от него беше отблъскваща.

Отново взе списанието и потърси страниците за мода. Златисто, бе казал той. Какво разбираше лорд Бърк от дамска мода? Никога нямаше да го признае, но мисълта за златиста рокля й звучеше страшно примамливо. Обичаше наситените цветове въпреки мнението на майка й, че са неподходящи за неомъжена дама. Ако успее някога да се омъжи, най-напред ще си поръча алена рокля просто защото обича червено.

Ала утре вечер ще изглежда елегантно в синьо. Вярно — бледосиньо, но с изобилие от дантели около деколтето. А косата й — единственото й красиво нещо — ще е впечатляваща и очарователна като на младата дама в „Акерман“.

Почти се размечта лорд Борсук да е там, за да я зяпне смаян.