Каролайн Линдън
Скандална любов (28)

Глава 27

Сватбеният ден започна добре. Дали пък на Джоун просто не й се струваше така, защото означаваше край на седмицата на ужасите?

Шокиращ брой хора, както се оказа, бяха забелязали изчезването й с Тристан на бала у семейство Брантуд. Без съмнение само личното приятелство на лейди Бенет с най-ревностните клюкарки предотвратиха разразяването на скандал. Принос вероятно имаше и съобщението за сватбата, появило се във вестниците след посещението на баща й при Тристан. Независимо от решението на майка й сватбата да се състои скоро, тя не искаше да изглежда прибързана. До последния момент Джоун бе заета от сутрин до вечер: пишеше покани, планираше менюто, поръчваше допълнения към чеиза си и приемаше всички, отбили се да поднесат поздравленията. Всъщност, както Джоун подозираше — да узнаят някоя скандална подробност.

Дъглас се върна в Лондон в деня преди сватбата. Джоун очакваше схватка, но брат й явно бе превъзмогнал смайването си по пътя към столицата. Промърмори поздравленията си, целуна я по бузата и въобще не прояви интерес по каква причина се омъжва за негов приятел. Тя се питаше кой ли го е предупредил да не засяга темата: баща им или Тристан.

На Тристан му позволиха да я посети веднъж. Лейди Бенет седеше до Джоун на дивана и го наблюдаваше със строг поглед. Оттегли се само за няколко минути, колкото да му даде възможност да направи предложението си за брак. Тристан хвърли поглед към вратата, все още открехната след излизането й, и си прочисти гърлото.

— Не исках нещата да станат така.

Тя бе копняла да говори с него, а сега не знаеше какво да каже. Допускаше, че майка й подслушва всяка дума.

— А как искаше да станат?

Зелените му очи вече не бяха сияйни и палави, а сериозни.

— Надявах се да поговоря с теб, преди всичко да бъде уредено.

— Е, сега ти се отваря тази възможност — подхвърли тя с плаха усмивка.

— Така е. — Той отново хвърли поглед към вратата. — Ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга?

Като предложение за брак имаше какво още да се желае. Бе се надявала на нещо повече; най-малкото двамата да си говорят непринудено. Той доволен ли е от случващото се? Иска ли да се ожени за нея, без да е притиснат от евентуален скандал? И двамата вече знаеха отговора на въпроса му.

— Да — промълви тя, като се стараеше унинието й да не личи.

За миг той й се ухили по познатия начин.

— Чудесно — прошепна той. — Значи мога да направя това. — Хвана я през кръста и я притегли към себе си, за да я целуне. Беше главозамайващо, настойчиво и приключи след миг. Джоун се стовари върху дивана задъхана, когато той я пусна. — Останалото ще трябва да почака — добави той все така нежно.

— Вярвам, че си й поискал вече ръката — обади се лейди Бенет в този момент.

Стоеше на прага и Джоун отчаяно се молеше да не е видяла целувката им.

Тристан се поклони.

— Да, мадам. И за щастие госпожица Бенет прие. Да определим ли дата?

— Следващия петък — отвърна майка й.

— Много добре. Дотогава.

След още един поклон той си тръгна, а Джоун се питаше дали изпепеляващата целувка или суховатото предложение изразяваха истинските му чувства.

Така или иначе определеният ден най-после настъпи. Абигейл Уестън пристигна още преди Джоун да е станала от леглото. Абигейл щеше да бъде шаферка и й позволиха да помогне на булката да се облече.

— Щастлива ли си? — бе първият въпрос на приятелката й.

От бала у Брантуд нямаха нито секунда възможност да поговорят без присъствието на свидетел.

— Разбира се. Ще се омъжвам, нали?

Стана и си наметна робата. Роклята й — красивата златиста копринена рокля, от която цялата история започна — бе метната на стол, изгладена и готова за празненството. Надяваше се денят да приключи по-щастливо отколкото последния път, когато я облече.

— Знам. — Абигейл затвори вратата. — Затова ти донесох нещо. С Пен обърнахме къщата наопаки и дори впрегнахме Оливия да ни помага. Струваше ни се, че когато няма само да четеш за любенето, ти трябва нещо да те вдъхнови. — Отвори молитвеника си и извади шест броя на „50 начина да съгрешиш“. — Няма нов, но решихме да ти дадем тези — прошепна тя.

Джоун едва успя да ги пъхне в своя молитвеник, преди Поли да се появи с топла вода за сутрешния й тоалет.

— Благодаря — прошепна тя.

Приятелката й кимна сякаш Джоун се впускаше в тъмно и опасно приключение, пълно с изпитания, от което може и да не се върне жива.

Ако трябваше да е честна, описанието бе правдоподобно. Дали Тристан я обичаше? Искаше да я целува, да я люби и бе склонен да се ожени за нея, но изпитваше ли нещо по-сериозно? Майка й трябваше да им позволи да прекарат повече време заедно. Джоун хранеше големи надежди за брака си, но изпитваше и известни опасения.

За доста кратко време я изкъпаха, облякоха, вчесаха косата й и метнаха воал отгоре й. Гледаше се в огледалото, докато Абигейл слагаше наниз перли на шията й, а Поли бухваше полите на роклята й. Баща й почука на вратата точно когато приключиха.

— Готова ли си? — Очите му се разнежиха, когато тя кимна. — Много си красива — промълви той и я целуна по бузата, докато Абигейл и Поли се изнизваха от стаята. — Дано Бърк оцени късмета си.

— Мислиш ли, че го прави, татко?

Той се усмихна на напрегнатия й въпрос.

— Ако не смятах, че е така, щях да го застрелям и всичко да е приключило.

Тя се надяваше това да е достатъчно.

— Тогава съм готова да вървим.

* * *

Денят премина като в мъгла. Джоун така силно се съсредоточи да не пропусне момента да даде съгласието си по време на церемонията, че не забеляза почти нищо друго. Усещането за пръстен на ръката й бе съвършено непознато и тя не успяваше да откъсне поглед от него. Поздравленията прераснаха в поток от брътвежи. Нито за миг не успя да остане насаме с приятелките си, с Тристан, или с родителите си.

Вечерта нервите й бяха изопнати до скъсване. Цял ден приема гости и раздава усмивки. Лицето я заболя. Най-после настъпи миг спокойствие. Поли, новоназначената й камериерка, й помогна да си облече нощницата и я остави сама в голямата спалня в къщата на Тристан на площад „Хановер“. Не виждаше нищо, което да я разсее от тревожещите я въпроси.

Стените на спалнята бяха боядисани в синьо, както предложи тя, а по балдахина имаше извезани гроздове и листа. Сърцето й трепна — той бе запомнил всички нейни предложения, направени през онзи ден, когато за пръв път призна пред себе си, че започва да се влюбва в него. Надникна в банята и си спомни как я целуна там. Сега е свободен да го направи отново и то — през цялото време. Край на бързите откраднати целувки; беше неин съпруг и не само му бе позволено, но от него се изискваше да я целува, както и още много други неща. При мисълта за тези други неща сърцето й прескочи. Майка й даде някои основни съвети относно консумацията на брака, но Джоун внезапно се сети за подаръка на Абигейл. Може и да не беше най-благочестивия наръчник, ала обещаваше далеч повече наслада от кратките инструкции на майка й.

Намери молитвеника си и извади броевете на „50 начина да съгрешиш“. Изчерви се при мисълта как са били вътре, докато го държеше в църквата. Тристан вероятно щеше да се изсмее гръмогласно, ако разбере, при положение че има представа какво съдържат брошурите. Впрочем тя така и никога не прочете броя, който той й даде в деня на разходката с балон. Препрочете старите броеве, но може да беше пропуснала нещо. Накрая лейди Констанс винаги оставаше крайно омаломощена от преживяното задоволство и едва се надигаше от леглото. И още нещо: доставяше същата наслада на любовниците си — този път лорд Мастерли. Именно с тази част Джоун искаше да се запознае по-подробно.

Върна се в леглото и прочете историята веднъж, после — втори път и остана с широко отворени очи и уста. Боже! Наистина ли е възможно мъж да достави наслада на жена, като сложи устните си там?! И Констанс направи същото с него! Джоун отново прочете страницата. Продължаваше да не вярва на написаното.

Вратата се отвори.

— Добър вечер — поздрави Тристан. Беше облечен с познатия и тъмнозелен халат.

Тя подскочи и бързо пъхна брошурата под възглавницата.

— Добър вечер.

Той седна на леглото, обгърна я през кръста и я притегли към себе си. Гърбът й се опря в гърдите ми.

— Отегчи ли се да ме чакаш? — попита тихо той и докосна с устни шията й.

— Не — отвърна тя веднага.

— Не? Не този отговор иска да чуе един млад съпруг. — Притисна я към дюшека и се изтегна зад нея. — Какво четеше?

— Ами…

Трудно й бе да мисли, докато той развързваше малките панделки на нощницата й така бързо. Само допирът на пръстите му по голата й кожа беше достатъчен да прогони всякакви рационални мисли. Обгърна гърдата й и погали с палец зърното й. Тя изви гръб и се притисна към ръката му. Изпитваше силна наслада и цялата настръхна. Едва ли ще й трябва специална техника. Сега, като се замислеше, в „50 начина да съгрешиш“ винаги мъжът насочваше Констанс, а Тристан определено знаеше какво да прави.

Съпругът й я завъртя да легне по гръб, целуна шията й и устните му започнаха да се придвижват надолу. Ръката му продължаваше да милва гърдата й; Джоун се размърда и му помогна да съблекат нощницата. Той изръмжа гърлено и легна изцяло отгоре й, гол като нея.

— Е, какво беше? — попита той и продължи да обсипва брадичката й с целувки.

— Кое?!

Нямаше представа за какво й говори. Основната й грижа бе да си освободи заплелите се в чаршафите крака, за да го обгърне с тях. Усещаше члена му, набъбнал и твърд, допрян до бедрото й. Боже, изглеждаше обещаващо. Целувките му прогониха всичките й тревоги и напрежение.

— Какво четеше така тайнствено? — Джоун премигна насреща му и той й се ухили дяволито. — Днес е първият ни ден като женени. Какво грабна вниманието ти така цялостно в първата ни брачна нощ и защо го скри от мен?

— Ами… — Лицето й пламна. — Онова ли? Нищо не е, наистина.

— Нищо? — Той пъхна ръка под възглавницата, без да обръща внимание на отчаяните й опити да се измъкне изпод него. — Но тук има нещо…

— Просто четях, за да мине времето — увери го тя смутено. — Не е нещо важно.

— Не, не. Това е важно задължение на съпруга — настоя той и измъкна брошурата, макар тя да бе притиснала силно възглавницата с глава. — Трябва да знам какво увлича съпругата ми така всеобхватно, че да забрави как ще дойда да я любя.

— Готова съм за това — увери го тя и разклати леко бедра.

Несравнимо повече предпочиташе да се любят… и да правят какво ли още не, а не той да чете издайническата брошура.

— „50 начина да съгрешиш“ — прочете заглавието той и свъси вежди. — Това е женската брошура, която искаше да ти набавя.

— Да, тя е — кимна Джоун, вкопчвайки се в разкрилата се възможност. — Женско четиво. Проверявах дали няма съвети за брачния живот…

Гласът й изтъня, когато той отвори на първата страница.

— За брачния живот, значи. — Очите му блеснаха. — И аз трябва да я прочета, защото съм младоженец.

— Не, не… Само за жени е…

— Още една причина да я прочета. Не искаш ли да знам какво се очаква от мен?

Улови ръката й, когато тя се пресегна да вземе брошурата, целуна пръстите й и започна да чете.

В продължение на няколко минути се посвети на това занимание, подпрян на лакти над нея. Тя се почувства ужасно неловко и започна да изучава рисунките по тавана. Типично за нейния късмет: омъжена е и в леглото на дяволски привлекателен мъж, а сега той ще реши, че е пълна глупачка, която дори не успя да скрие ужасната брошура.

— Кой е писал това?

Обърна страницата и продължи да чете. Изражението му ставаше все по-смаяно.

— Никой не знае. Това е най-строго пазената тайна в Лондон.

— Нищо чудно. — Погледна я озадачено. — И според теб това е наръчник за брачен живот?

Джоун прехапа устни и се вторачи в розата точно над рамото му.

— Не можех да ти кажа направо какво е, нали? А и колкото повече мисля за това, толкова по-нелепо ми се струва.

— Нелепо? — Погледна я с онази усмивка, която винаги я караше да се чуди какви порочни мисли се въртят в ума му. — Не е нелепо, щом я четеш, скъпа. Искам само да изуча… предпочитанията ти. — Обърна нова страница. — Боже, разбирам защо майка ти не ти е позволявала да четеш това. — Съпругът й я погледна с… одобрение ли беше? — Такава порочност ти допада, нали? — изръмжа той и се наведе да я целуне по устата.

Джоун си прочисти гърлото.

— Не подобава на неомъжени дами да четат такива неща…

— Разбирам защо — засмя се той.

— … но всички коментират текста. Никак не е справедливо да смятат, че неомъжените не бива да го виждат. На никого не е направило впечатление, когато ти, нежененият джентълмен, си го купил, но аз здравата щях да загазя, ако ме бяха заловили с брошурата.

— За щастие сега си омъжена жена и отговаряш само пред мен.

Тя присви очи.

— Ако мислиш да ми забраниш да чета каквото ми допада, бракът ти ще е трудна и постоянна битка, лорд Бърк.

— Точно обратното. — Хвърли брошурата на пода и отново се притисна към нея. — Възнамерявам да… — целуна я по шията — … те любя… — Устните му се плъзнаха надолу — … по още много, много начини — завърши той, стигнал до гърдите й.

— Чудесно — въздъхна тя и вплете пръсти в дългата му коса.

— Кажи — промърмори той, прокарвайки език по зърното й, — мен като лорд Мастерли ли си ме представяш, а себе си — като лейди Констанс?

— Как смееш да питаш подобни неща! — престорено троснато попита тя, като едва се сдържаше да не прихне. — Ако беше чел по-внимателно, щеше да схванеш, че лорд Мастерли е образцов джентълмен. Никога не би… — Той захапа леко зърното й между зъбите си и Джоун започна да губи мисълта си. — Никога не би се държал грубо — успя да завърши тя и изви гръб, та и другата й гърда да получи същото внимание.

— А, не, разбира се. Нашият благороден джентълмен само настани дамата на стол, разтвори краката й и я доведе до оргазъм с уста. Много похвално от негова страна. Особено ако съдя по страстта, с която лейди Констанс му връща ласките.

Тя отново се изчерви, но не спираше да се извива под него.

— Как… Как го прави един мъж? — прошепна тя. — Въобще възможно ли е?

Тристан вдигна глава, леко изненадан.

— Мислиш, че не е ли?

— Не знам — призна тя. — Звучи… страшно.

— Страшно?

Веждите му се стрелнаха нагоре.

Най-вероятно лицето й вече бе пурпурно.

— Няма значение! Не си представям, че една почтена дама би позволила подобно нещо. Сигурно е поредната небивалица, съчинена от авторката. Нищо не й пречи да измисля какво ли не и то да звучи примамливо, нали?

Той се ухили похотливо.

— На теб ти звучи примамливо, нали?

— Няма значение, защото едва ли знаеш как се прави — отвърна тя, искайки той да си тръгне.

Или да си тръгне, или да спре да говори и да я люби, както би постъпил един нормален съпруг.

Той спря да се смее.

— Втората ти грешка тази вечер, скъпа. Не те ли предупредих да не ме предизвикваш? — Надигна се и стана от леглото. — Стой там — нареди той строго, понеже тя понечи да стане. — Като твой повелител и господар ти заповядвам.

— Повелител и господар?! — За да му докаже колко греши, скочи от леглото. — Може да си повелител и господар, но не на мен! И как смееш да ми вменяваш не една, а две грешки? Май истинската грешка допуснах сутринта.

Той взе халата си и я погледна застрашително.

— Джоун — продължи той безизразно, — върни се в леглото.

— Защо?

Тя обаче направи крачка назад и погледна дрехата в ръката му.

— В противен случай днес ще допуснеш трета грешка. — Издърпа колана на халата, омота го около ръката си и й направи знак да отстъпи. — На леглото, ако обичаш.

— За какво ти е коланът?

Отново започваше да се чувства възбудена подобно на Тристан, както се виждаше, впрочем. Той тръгна към нея, а тя се вторачи в ерекцията му. Бе виждала члена му и преди — дори го бе докосвала — но сега изглеждаше по-голям.

— За да те възпра да ми пречиш. Искаш ли да ти покажа какво е накарало лейди Констанс да се разтопи от наслада?

— Ти вероятно си най-дивият мъж в цяла Англия — заяви тя, но седна на ръба на леглото.

Тристан само поклати глава и върза единия край на колана през талията й, прокара го през дърворезбата на таблата на леглото и завърза китките й. Бутна я да легне върху възглавниците.

Сърцето й биеше лудо и от нерви, и от сладостно очакване. Опита се да се освободи, но той я бе вързал здраво.

— Защо го направи?

— Защото не изпълняваш указанията ми. — Плъзна тялото си по нейното и се настани между краката й. Приближи бедрата си и членът му се отърка в интимните й части. Джоун простена и напразно се опита да се надигне, за да го поеме. Той само се засмя и се плъзна надолу, докато очите му не се изравниха с гърдите и.

— Трябва известно време, за да се получи добре — промърмори той.

— Няма да позволя да ме принудиш да бързам.

Джоун се изчерви.

— Не знам какво имаш предвид.

— Аз знам.

Прокара ръце по вътрешната страна на бедрата й и нежно разтвори краката й. Заразглежда интимните й части съсредоточено и я накара да се изчерви още по-силно.

— Май… промених решението си — бързо изрече тя.

Нимфите на картината върху отсрещната стена я гледаха ужасени. Всеки момент можеше да влезе прислужник и да я завари гола и вързана, а неговата глава — завряна между краката й. От къщата на отсрещната страна на площада някой можеше да погледне през прозореца и през пролуката в завесите да види какво прави.

— Прекалено късно е — прошепна той и наведе глава.

Тя подскочи при първия допир на устните му — меки, влажни и толкова топли.

— Спри! — прошепна тя отчаяно. — Спри… Боже, какво правиш?

— Ако още веднъж ми кажеш да спра, ще ти завържа устата — заплаши я той. — Позволявам ти обаче да ми говориш други неща.

— Тристан…

Тя загуби ума и дума, когато езикът му отначало нежно, а после по-напористо проникна в нея. Ближеше я и я засмукваше, а на нея й идеше да се разридае. Въртеше се и така силно дърпаше завързаните си ръце, че таблата изскърца. Той я държеше здраво за бедрата и успя да постави раменете си под тях. Не спираше да я обсипва с ласки с език и уста. Оказа се прав — отне по-дълго време, но доведе до същата възбуда и после до същото блажено освобождаване.

Тя все още потреперваше, когато той се надигна и с бързо движение проникна в нея. Джоун извика от изненада.

— Заболя ли те?

Тя успя само да поклати глава. Чувстваше се напълно беззащитна с вързаните си ръце, докато той навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея.

— Чудесно. — Той си пое дълбоко въздух. — Толкова силно те желая, че щях да се пръсна, ако ми беше казала да спра.

— Не спирай…

— Няма…

Постави длани до раменете й. Тъмната му коса падаше над очите му, но не скриваше решителното му изражение, докато я обладаваше. Отначало тя потреперваше от тласъците му, но постепенно улови ритъма му, влезе в хармония с него и усети как страстта отново се надига в нея, заедно с неговата. От натрупалото се пак напрежение в нея тя едва дишаше. Не й се струваше възможно да преживее нов екстаз толкова скоро след първия, но тялото й явно бе готово и жадно за това. Тя надигна гръб и извиквайки, потъна в нова вълна на освобождение. В последния миг успя да вдигне крака и да го обгърне през бедрата, за да го притисне по-плътно към себе си. Тристан издаде гърлен стон, после вик, когато и за него настъпи освобождението.

Джоун се насили да отвори очи и погледна съпруга си. Изражението му бе застинало, но постепенно се отпусна и той също я погледна. На устните му бавно се появи усмивка.

— Сега вече знаеш, че е възможно.

Отдели се от нея и тежко се отпусна по гръб на леглото. Вдигна ръка и развърза китките на ръцете й.

Тя остана на място. Не само й се струваше прекалено голямо усилие да мръдне, но и нямаше желание да го прави. Дори не й хрумна какво да отвърне на коментара му. Чак след време умът й заработи бавно.

Моментът изгледаше благоприятен. Той лежеше до нея и навярно изпитваше същото цялостно удовлетворение като нея. Ако я попиташе сега, щеше да го обърне с ръце и да му признае колко безнадеждно и безпомощно се е влюбила в него. Щеше да се получи идеално. Дори се улови, че е затаила дъх в очакване на този приказен миг.

Но понеже възцарилата се тишина продължаваше, тя отново пое въздух. Даде си сметка, че той лежи до нея съвсем неподвижно, сякаш спи. Погледна го крадешком и видя затворените му очи и спокойното му блажено изражение.

Не можеше да чака повече. Беше чакала търпеливо с надеждата той да признае чувствата си, но вече трябваше да знае.

— Тристан — подхвана тя. — Искам да попитам нещо.

— Отговорът е „да“ — промърмори той. — Каквото и да е, скъпа.

— Не, не така. Имам сериозен въпрос.

Дълго време той мълча. И накрая попита:

— Трябва ли да сме сериозни? Точно сега…

— Ще ми отговориш ли честно? Само това искам, какъвто и да е отговорът.

— Няма да те лъжа — отвърна той бавно.

Джоун отново го погледна крадешком. Сега очите му бяха отворени, впити в тавана. Стискаше зъби, сякаш се подготвяше да съобщи лоша новина. Сърцето й се сви. Помощ. Той знаеше какво ще го попита и му беше неприятно. За миг се запита дали да не зададе глупав, безсмислен въпрос, но си пое дълбоко въздух и събра кураж.

— Искам да знам какво изпитваш в момента. Мислите и чувствата, разбира се, могат да се променят с времето, и понеже сме женени и ще бъдем такива години наред, не бих се изненадала, ако нещата се променят…

— Какъв е въпросът ти? — прекъсна я той.

Молеше се да не съсипва брака си, преди още да е минал и един ден от него.

— Допускаш ли възможността един ден да започнеш истински да държиш на мен?

Той не каза нищо. С крайчето на окото си тя го видя да свъсва вежди. В следващия миг се извърна и се подпря на лакът така бързо, че тя трепна.

— Какво?!

Джоун прехапа устни, избягвайки да го погледне в очите.

— Татко те принуди да се ожениш за мен…

— Нищо подобно — изръмжа съпругът й.

— Но имахме някои… приятни моменти заедно и преди това — продължи тя, цялата поруменяла.

— Приятни?

Той я погледна, не вярвайки на ушите си.

— Питах се дали някога ще ме поискаш за друго, а не само, за да ме любиш! — възкликна тя. Тристан се вторачи в нея сякаш й е поникнала още една глава. Джоун потръпна и стана от леглото.

— Няма значение! Глупаво бе да те питам. Трябваше да се досетя, че няма да ме изслушаш рационално и няма да ми дадеш достоен отговор…

— Да ти дам достоен отговор, когато ме питаш дали те харесвам само за да си пъхам члена в теб?!

— Няма защо да ставаш груб!

Грабна нощницата си и се опита да я облече, но тя се бе увила на топка. Напъха ръце в ръкавите, готова да я скъса, ако се налага.

— Не. Права си. Извинявай. — Прокара ръка по лицето си. — Ела тук.

— Не, благодаря. Ще пратя Поли да ми донесе чай и ще си намеря книга за четене.

— Не й звъни — предупреди той, когато тя посегна към въжето. — Не и преди да чуеш отговора ми.

Пръстите й хванаха въжето.

— И какъв е той? — попита тя, отказвайки да го погледне.

Леглото изскърца, когато той стана.

— Отговорът е „не“. Не допускам възможността един ден да започна истински да държа на теб — натърти той нейните думи. — Напълно съм сигурен какво изпитвам към теб и какво ще продължа да изпитвам през следващите петдесет години. Моят въпрос е: защо искаш да знаеш? И какво, за бога, те кара да мислиш, че баща ти ме е принудил да се оженя за теб?

— Направил го е. Мама ми каза. А ти си се уплашил, че ако откажеш, ще те предизвика на дуел.

Лицето му стана безизразно.

— Толкова ли продължава да ме презира?

Устните й се разтвориха, защото си даде сметка колко ужасно прозвучаха думите й.

— Не! Тоест: засега не е запленена от теб, но толкова се тревожеше за татко… И той е бил буен и безразсъден като теб и тя се притесняваше да не изпусне нервите си, ако не се съгласиш.

Съпругът й въздъхна. Раменете му се поотпуснаха. Извърна се и си облече халата. Седна на ръба на леглото леко унил.

— Мислиш ли, че щях да откажа, след като те любих на бала у Брантуд?

— Ами…

Той я изгледа не с обичайния си нахакан поглед, а изпитателно. Тя прочисти гърло:

— Не, не мисля. Казах на мама, че е глупаво да смята така.

Той кимна.

— Казах й също, че за скандала съм толкова виновна, колкото и ти — добави Джоун тихо. — Не се възползва от мен. Не и против волята ми. Не исках да мисли, че си по-лош от мен. И двамата бяхме виновни.

— Нима? — Той наклони глава. — Дори първия път, когато те целунах на бала у Малкълм ли?

— Не може да се каже, че тогава те подканих — отвърна тя предпазливо. — Но като ме целуна, не те отблъсквах…

— А искаше ли?

Тя се поколеба, преди да каже:

— Не.

Изражението му омекна малко.

— И на мен ми се стори така. Не целувам жени, които не ме желаят.

— Значи всичко е било, защото съм те желала? — попита Джоун.

Той се замисли и отговори:

— Отчасти.

Шокирана, Джоун отвори широко очи.

— Никога нямаше да те любя на бала у Брантуд, ако не ме желаеше — продължи той все така нехайно. — Но ти бе склонна и реших, че… изпитваш нещо към мен. Достатъчно силно, за да рискуваш да си навлечеш гнева на майка си. За какъвто и да ме мислиш, дано в очите ти не съм негодник, който не се съобразява с репутацията и достойнството на една жена.

— В никакъв случай.

Той кимна.

— Чудесно. Защото, в отговор на въпроса ти, още от онази нощ, преди да те изкуша да съгрешиш, знаех, че искам да се оженя за теб. На другия ден отидох при адвоката си и разпоредих да изготви брачния договор. Възнамерявах да постъпя съвсем почтено и да отида до Бат, за да поискам ръката ти от баща ти, но той ме изпревари, връщайки се преждевременно в Лондон. Затова ти и майка ти бъдете сигурни, че никога не е бил в опасност, когато дойде да говорим за брака ни.

Джоун го изгледа смаяно.

— Значи не се е налагало да те убеждава?

— Изнесе ми много строга лекция — призна Тристан. — Така бащите напътстват синовете си преди женитбата им — как трябва да бъдат почтени съпрузи и как да се справят с настроенията и капризите на жените. — Усмихна се, когато тя се намръщи. — Може би спомена, че няма да се поколебае да ми нанесе няколко прострелни рани като на зет, ако нараня сърцето на дъщеря му. Но други заплахи не отправи. — Изгледа я изпитателно. — Ти обаче така и не отговори на въпроса ми: защо искаш да знаеш?

Тя се поколеба отново.

— Добре е една дама да знае какви са взаимоотношенията със съпруга й.

— И за мъжа е добре да знае какви са взаимоотношенията със съпругата му — отвърна той. — Баща ти дойде при мен въпреки волята ти ли?

— Не ме питаха — опита се да се измъкне тя, но той поклати глава.

— Искаше ли ме днес сутринта, Джоун?

Нотката на копнеж в гласа му я плени. Какъвто и да бе отговорът му, каквато и да бе дълбочината на чувствата му, той държеше на нея. Искаше да знае, че тя доброволно е станала негова съпруга. Настъпи моментът тя да прояви смелост, да разкрие сърцето си и да се надява той да направи същото.

— Да — отвърна тя тихо. — Изцяло. Искам да го знаеш.

— Защото родителите ти настояваха ли?

— Не.

— Защото те любих и отнех девствеността ти ли?

— Не — отвърна тя поруменяла.

— Заради богатството ми ли? — попита той през стиснати зъби.

— Не.

— Защото така добре си пасваме в леглото ли?

— Ще те излъжа, ако не призная, че това има значение — отговори тя, изчервявайки се още по-силно. — Но не… Не вярвам нашата… нашата…

— … ненаситна жажда един за друг? — предложи той.

— Да. Но само това едва ли значи, че сме предопределени един за друг — завърши тя, като се опитваше да се овладее, макар сърцето й да биеше лудо.

— Тук грешиш — осведоми я той. — Такава страст не се среща често.

— Дори и да е така, аз се омъжих за теб, защото се влюбих в теб! — извика тя раздразнена. — Защо правиш нещата толкова трудни?

Тристан я зяпна поразен. Джоун затвори уста и се съсредоточи да си оправя дантелите на маншета си.

— Не възнамерявах, но се случи — добави тя вече по-спокойно. — И бих искала да знам дали мислиш, че би могъл да изпитваш нещо подобно към мен.

Той стана и отиде до нея. Джоун продължаваше да оправя маншета си, все още не желаеше да го погледне.

— Не — отвърна той. — Не мисля.

— Никога ли? — трепна тя.

— Напълно съм убеден, че вече съм влюбен в теб — обяви той. — Ако ми обясниш защо, бих те изслушал изключително внимателно.

— Какво каза?!

— А ти какво каза? — парира я той.

Джоун премигна, преди да отговори:

— Омъжих се за теб, защото те обичам.

— Както и аз. Само не знаех…

— Какво? — попита тя предпазливо.

— Дали има значение за теб. — Сви рамене. — Нямам много опит с това да ме обичат.

Имаше опасност сърцето й да се пръсне.

— Защо мислеше, че няма да има значение за мен? — попита тя нежно.

Той погледна настрана и направи физиономия.

— На доста жени не им хрумва да ме обичат. Те се стремят само към богатството на Бърк. Виждат се облечени в коприна и обсипани с диаманти.

Тя се усмихна плахо.

— Аз се научих да се виждам само в онова, което господин Салваторе ушие за мен. — Той се усмихна. Окуражена, тя продължи: — И аз нямам много опит в това да ме обичат. Прекалено висока или нахакана съм за джентълмените в Лондон. Предпочитаха да разговарят с мен, вместо да ме поканят на танц. Бях се примирила, че ме чака или живот на стара мома, или да подлъжа застаряващ господин с лошо зрение.

Тристан вдигна ръка и я погали по бузата.

— Висока си точно колкото трябва — увери я той. — И всеки, който не те намира за красива, когато си със златистата рокля, е слепец.

Джоун хвана ръката му и стисна пръстите му между дланите си.

— За мен има значение да ме обичаш. — Само от произнасянето на думите на глас по лицето й разцъфна усмивка. — Наистина ли ме обичаш, или го казваш, за да не ме огорчиш?

— Кога правя нещо, съобразявайки се дали ще огорча някого? — Хвана я през кръста и я притегли към себе си. — Обичам те почти до полуда, лейди Бърк — промълви той и устните му докоснаха нейните.

Джоун обгърна врата му.

— Тогава ме целуни.

Той се спря, а зелените му очи засияха.

— Повтори го. Харесва ми как звучи.

— Обичам те.

Още преди да довърши устните му се впиха в нейните — жадни, търсещи и някак пълни с радост. Джоун отвърна на целувката му с целия ентусиазъм в сърцето си.

— Обичам те отчаяно и винаги ще те обичам. Любовта ти винаги ще бъде важна за мен, затова поне веднъж седмично ми повтаряй, че ме обичаш.

— Ако така ще ме възнаграждаваш, съм готов да ти го казвам по-често от веднъж седмично.

Леко свел глава, той я гледаше одобрително. Джоун видя, че нощницата й се е разтворила и голите й гърди са върху неговите. Тя отстъпи назад.

— Само това ли обичаш в мен?

— Обожавам всичко в теб — отвърна той незабавно. — Ти си вбесяваща, предизвикателна, омайваща и красива.

— Харесва ми — възкликна тя. — Повтори го.

Той се засмя, а тя отново съблече нощницата си. Очите му, пълни с желание, потъмняха.

— Не си спомням всичко. Достатъчно е да кажа: обичам те, моя скъпа Джоун.

— Това е достатъчно.