Каролайн Линдън
Скандална любов (26)

Глава 25

След безсънната нощ Джоун едва се надигна от леглото. В отговор на позвъняването й вместо Поли се появи Джанет. Беше присвила очи и стиснала устни все едно и тя, подобно на госпожа Бенет, не одобрява провалите на Джоун.

Но ако появата на Джанет целеше да върне Джоун към по-добрите й навици, замисълът се провали грандиозно. Прислужницата донесе студена вода, за да се измие момичето, но Джоун я върна за топла. Откакто Тристан й показа банята си, тя заръчваше на Поли сутрин да й носи топла вода и не възнамеряваше да се мие повече със студена. На въпроса какво ще облече, Джоун съзнателно отхвърли предложената рокля на розови райета и избра синята; нея облече, когато Тристан ги заведе с Евангелин да разгледат дома му. Джанет само поклати глава и безмълвно й помогна да закопчее роклята. Джоун я възпря да вдигне косата й и да й направи сложна прическа.

— Събери я назад и не я стягай много.

— Какво ви става, госпожице Бенет? Правила съм ви косата така стотици пъти.

— Знам, но докато те нямаше опитах нещо различно и то ми харесва повече.

— Не е модно — съпротивляваше се Джанет. — Изглежда обикновено.

— Но ми отива. — Пое си дълбоко въздух. — И при роклите, и в прическите. Ако бях слабо, дребно момиче, дантелите и финтифлюшките щяха да ми стоят чудесно, но не съм и не ги искам. Когато ми стягаш корсета, ме оставяш без въздух. Постоянно ми мажеш косата с помада, за да се задържат масурите. Така се чувствам много по-добре, а и изглеждам по-привлекателна.

Тази реч сепна Джанет, но постепенно по лицето й се изписа уважение.

— Значи намирате собствения си стил. Малцина дами имат волята да се противопоставят на модата, госпожице.

Джоун се погледна в огледалото. Бе изпробвала безчет модни тенденции и неизменно оставаше недоволна от вида си. Сега за пръв път се намираше за привлекателна.

— Аз я имам.

— Точно като майка си — промълви Джанет, събирайки дългата коса на Джоун назад. — Дамите Бенет знаят какво искат и не се оставят да ги разубедят.

Тези думи се загнездиха в ума й като балсам. Докато Джанет подреждаше косата й — ставаше много по-бързо без употребата на машата — тя прецени, че вероятно е по-вярно, отколкото е очаквала. Беше се обличала според вижданията на майка си, но това бе преди да открие какво й отива. Искаше и в онези дрехи да изглежда прелестно, но не се получаваше. Независимо от илюзорните й мечти да бъде дребна и слаба, не можеше да се пренебрегне фактът, че не е… А Тристан я харесваше такава, каквато е. Сега, наясно, че й отиват семпли кройки, беше решила да не носи повече фльонги, джуфки и буфани, с които преди изглеждаше смешна. Всъщност и майка й проявяваше такава решителност, даде си тя сметка изведнъж. Майка й обаче изглеждаше красива в модните дрехи. Това беше основната разлика. Значи или ще трябва да прояви смелост, или да се моли за радикална промяна в модата. Но при всяко положение щеше да се придържа към новия си стил.

Заредена с новопридобита смелост, тя тръгна да търси майка си. Не бе готова да направи пълни самопризнания, но бе далеч по-уверена в избора си и по отношение на облеклото, и на поведението. Докато не види знаци за противното, предпочиташе да вярва в почтените намерения на Тристан.

За нейна изненада Евангелин беше при майка й. Лейди Бенет седеше до прозореца с метнато върху краката й леко одеяло. На масата пред нея имаше закуска за двама. След снощните приказки Джоун бе готова да се закълне, че двете няма да си проговорят, но днес всичко изглеждаше съвсем цивилизовано помежду им. Докато Джоун стоеше колебливо на прага Евангелин стана от стола срещу майка й.

— Добро утро — поздрави леля й лъчезарно. — Ела да пиеш чай с нас.

Джоун прекоси стаята и притегли стол.

— Как си тази сутрин, мамо?

— Щастлива съм вкъщи. Пътуването от Бат беше дълго.

Джоун хвърли поглед към Евангелин, но леля й бе заета с наливането на чая.

— Радвам се, че се върнахте — изрече тихо тя.

Майка й я изгледа изпитателно.

— Наистина ли?

Тя кимна.

— Липсвахте ми. Изпитвам огромно облекчение, че изглеждаш толкова добре.

— Всички се радваме, Мариан — обади се и Евангелин, поднасяйки на Джоун чиния с кифлички.

Майка й се усмихна.

— Благодаря и на двете ви. — Поколеба се, но се пресегна и взе ръката на Джоун в своята. — Скъпа, дължа ти извинение. Снощи не бях права да критикувам роклята ти. Останах доста… изненадана и се изказах прибързано. В нея не приличаш на лека жена и съжалявам, задето се изразих така.

— О — опита се да се окопити от смайването си тя, — разбирам. — Евангелин й се усмихна лъчезарно. — Според мен ми отива, мамо. Ще ми се да можех да нося дантели и джуфки, за да съм модерна, но с тях изглеждам огромна.

— Нищо подобно — възрази майка й. — Но е редно да се обличаш според вкуса си. Определено си достатъчно голяма, за да избираш сама дрехите си. Баща ти и… леля ти са напълно прави в това отношение. Аз не бях права.

— О! — повтори Джоун, прекалено шокирана, за да каже друго.

— А относно лорд Бърк… — майка й направи пауза. Джоун се стегна. — Трябваше да ти дам възможност да обясниш как стоят нещата. Ще ми се да чуя какво стана.

Момичето си пое дълбоко въздух.

— Дъглас го помолил да ме навести, докато отсъствате. Дойде на чай… — Поколеба се и погледна леля си за напътствия, но Евангелия само кимна. — Предложи ми разходка и ми изпрати цветя. А снощи ме покани да танцуваме.

След онова прекрасно нещо не възнамеряваше да признае пред никого какво се случи.

Лейди Бенет затвори очи и въздъхна дълбоко.

— Влюбена ли си в него?

Лицето й пламна.

— Може би — промълви тя. — Май да. Да!

Майка й отново я погледна.

— Дал ли е знак, че възнамерява да ти предложи брак?

Какво да каже? И леля й, и майка й я гледаха напрегнато. Гърлото й пресъхна.

— Не — прошепна тя. — Не точно…

Майка й посърна.

— Скъпа — подхвана тя, — единственото ми желание е да си щастлива, със свое семейство и съпруг, който да те уважава и боготвори. Лорд Бърк… — поклати безпомощно глава.

— Но по нищо не личи, че няма да го направи — обърна й внимание Джоун.

— По-трудно е да отсъдим дали е така, нали? — попита майка й суховато. — Не искам да се подвеждаш от привлекателния му вид. Наясно съм колко съблазнителен може да изглежда един опасен мъж. Няма да си първата, увлякла се по неподходящ мъж, затова искам, отчаяно искам, да ти спестя неприятния край. Много жени са си въобразявали, че срещат взаимност, а после се е оказвало съвсем друго — само те изпитват нежни чувства. Няма да понеса да те видя с разбито сърце или нещастна.

Тя зяпна майка си.

— Няма да съм първата?! Да не би ти…

— Има предвид мен — обади се Евангелин. — И ако някой иска не по-малко от майка ти да ти спести подобно разочарование, това съм аз.

Джоун успя да си затвори устата.

— Веднъж ме попита дали съм обичала съпрузите си. Чувствах се окаяно и в двата си брака. Това е истината. — Евангелин бе пребледняла, но тонът й бе спокоен. — Първия път се омъжих много млада, почти още момиче. Лорд Кънингхам беше достатъчно стар да ми е баща. Всъщност бе учил в университета с татко. На младини бях импулсивна и своенравна и татко смяташе, че ми трябва здрава ръка. Бракът се оказа пълен провал. Слава богу, беше кратък. Кънингхам имаше слабо сърце и напрежението да ме озапти явно му дойде в повече.

— Нямах представа… — призна Джоун тихо.

Леля й се усмихна пресилено.

— Не мисля за случилото се с умиление. Но останах млада вдовица, твърдо решила най-после да се наслаждава на живота си. Само броени седмици след кончината на Кънингхам се впуснах във връзка с граф Кортни. Смятах, че ми се полага известно удоволствие и… — гласът й трепна. — Бях нехайна и недискретна. Баща ми ни откри и настоя да се венчаем. Доводите ми, че съм вдовица и разполагам със свободата да правя каквото искам, не минаха. Татко беше старомоден и въобще не се интересуваше от мнението ми. Заплаши Кортни с дуел, ако няма сватба, и след две седмици бяхме венчани. Убеждавах се, че Кортни го прави, защото ме обича, но се оказа друго. Причината е бил страхът да се изправи пред татко. Кортни си падаше по млади жени. Ентусиазмът му да ги съблазнява не намаля, макар да имаше съпруга. Няколко години след като се оженихме се задържал прекалено дълго в леглото на хубава млада булка и съпругът го застрелял на място. — Тя въздъхна. — Явно е лош късмет за мен да се омъжвам.

— Кортни беше змия! — обади се майка й разпалено. — Беше привлекателен и чаровен, но крайно злонамерен. Мен ако питаш, заслужаваше да бъде застрелян и така се отърва от него.

— Благодаря ти, Мариан — заяви Евангелин искрено. — Трябваше да се вслушам в съветите ти тогава.

Двете жени си размениха погледи, преди отново да се насочат към Джоун.

— Не става въпрос да те плаша, скъпа, но аз… ние — поправи се майка й и кимна към Евангелин — искаме да разбереш, че една жена е застрашена да си навлече неприятности и да осъзнае прекалено късно какво е направила.

Позабави се с отговора. Сърцето й се късаше за Евангелин. Нищо чудно защо държеше сър Ричард настрана. Разбира се сър Ричард въобще не бе като двамата съпрузи на Евангелин, но какъв ужасен удар…

— Не смятам лорд Бърк за коравосърдечен нехранимайко — заяви тя. — Не е образец за подражание, но и татко е бил такъв, а се е променил. Евангелин ми каза, мамо. Направил го е заради теб.

— Баща ти никога не се е държал така скандално както лорд Бърк — възрази майка й. — Дружеше с лоши приятели, но имаше благородно сърце. Не си играеше с мен. Баща му беше строг и го бе възпитал в почтеност, а лорд Бърк цял живот е бил див, без семейство, което да го напътства.

— Родителите му са починали, когато е бил малък!

Лейди Бенет вдигна ръце, за да успокои изблика на Джоун.

— Не го виня за това, скъпа. Само обръщам внимание на факта: на лорд Бърк от дете му е било позволено да прави каквото иска и това си личи в поведението му днес.

— Държал се е вироглаво, защото е бил съвсем сам — не се предаваше Джоун. — Не е имало кой да го утеши и кой да го напътства. Всеки ще подивее, ако го принудят да живее с мрачната му леля, лейди Бърк. Той е наследил титлата, а тя десет години е живяла в къщата му и се е възползвала от средствата му. Това е принудило Трис… лорд Бърк да отговаря за себе си от ранна възраст. Бил е без баща, който да го контролира колко харчи, и без майка, която да шлифова маниерите му. Според мен се е справил не по-зле от Дъглас, а брат ми е имал всички предимства.

При споменаването на Дъглас устните на майка й се свиха.

— Никога няма да му простя, ако те е заблудил относно истинската природа на лорд Бърк.

— Не го е направил.

Джоун погледна към леля си с безмълвната молба да я подкрепи.

— Младият мъж е почтен, Мариан — обади се Евангелин. — Нямаше да го допусна в къщата, ако не бях напълно сигурна.

Лейди Бенет въздъхна.

— Ако даде признаци, че е станал по-почтителен, ще проявя снизхождение. Баща ти доста се промени, преди да го приема — осведоми тя Джоун. — Ако лорд Бърк успее да направи същото, ще се радвам.

Влезе прислужник с поднос с писма. Майка й започна да разпределя пощата, а Евангелин стана.

— Трябва да си опаковам багажа.

— Заминаваш ли вече? — попита Джоун, последвала леля си към вратата.

— Да. — Евангелин се усмихна и я хана за ръцете. — Луис ми липсва, а сега, когато родителите ти се върнаха, нямаш повече нужда от мен.

Леля й, естествено, щеше да си отиде, след като майка й и баща й се върнат, но Джоун бе по-изненадана, отколкото очакваше. През последния месец бе започнала да харесва много Евангелин.

— Ще ми липсваш — сподели тя доста отчаяно.

— Не се сбогувам завинаги! Съжалявам, задето не положих повече усилия да опозная теб и брат ти и възнамерявам да наваксам пропуснатото.

Джоун стисна ръцете й.

— Идвай ни на гости. Винаги ще се радвам да те видя.

Евангелин й се усмихна — с благодарност, както се стори на Джоун — и я прегърна.

— С удоволствие. Благодаря, скъпа. Ти също си добре дошла да ми гостуваш по всяко време. Луис ще полудее от радост да те види отново. Никога не забравя човек, който му е дал бекон.

— Ще му донеса, за да открадна безсрамно сърцето му — ухили се тя.

— Вече си спечелила вечната му признателност — увери я леля й суховато. — Едно-единствено парче е достатъчно. Привързаността на кучетата се печели лесно.

— За разлика от тази на мъжете. — Тя въздъхна. — Какво да правя?

Евангелин погледна към лейди Бенет, вдълбочена в едно писмо, и сведе гласа си до шепот:

— Сърцето какво ти подсказва да направиш?

— По-лесно щях да ти отговоря, ако знаех какво изпитва неговото.

— Нали? — Евангелин постави ръце на раменете на Джоун. — Постарах се да обясня всичко на родителите ти. Искрено се надявам лорд Бърк да е възнамерявал… да възнамерява да се отнесе почтено с теб. Срещала съм доста нехранимайковци и женкари, а той не е като тях. Действията му могат да бъдат определени като непочтени само ако го смяташ за лишен от човешки емоции и чувствителност. Би било много глупаво от негова страна, ако си въобразява, че може да накърни репутацията ти и да очаква да му се размине. Имаш баща и брат, а те няма да седят и да наблюдават със скръстени ръце как ти съсипва живота.

— Няма ли да е ужасно татко да го принуди да се ожени за мен, ако той не желае? — попита Джоун, свъсила вежди при тази мисъл.

— Защо? Ти го обичаш, а той очевидно те намира за привлекателна и интригуваща. Понякога един брак започва да се гради и на по-лоша основа.

— Но аз искам да ме обичат! — прошепна тя с копнеж.

— Не губи надежда, че може да стане. — Леля й се усмихна кисело. — Не е изключено вече и да те обича. Въобще не бих се изненадала, ако е така. Мъжете невинаги го заявяват открито. А на някои им трябва дяволски дълго време да разберат, че изпитват любов.

Имаше логика. Баща й заявяваше открито, че обича майка им, но нямаше причина да го крие. Зад гърба си имаха трийсетгодишен брак. Дъглас, от друга страна, щеше да отрича очевидното, докато истината не го зашлеви през лицето. Джоун предполагаше, че първоначално брат й ще се бори срещу емоциите си, но очакваше да обича нежно съпругата си, защото в доста отношения много приличаше на баща им. Тристан бе не по-малко упорит от Дъглас, ала не бе израснал с примера на любещи родители. Може, естествено, да му отнеме известно време, преди да признае чувствата си — ако ги има, както твърди леля й.

— Благодаря ти, Евангелин — възкликна тя разпалено. — Благодаря, задето дойде да ме наглеждаш и ме заведе при господин Салваторе, и ми зае белите си обувки, и… за всичко останало.

Леля й се усмихна и част от предишната й дяволитост се мерна в очите й.

— За мен бе истинско удоволствие, Джоун.

Остър възглас от другия край на стаята накара и двете да погледнат натам. Лейди Бенет бе поставила ръка на сърцето си, а лицето й бе пребледняло. Писмото трепереше между пръстите й. Потресена, бавно обърна очи към тях.

— Ти ме излъга!

Джоун застина. Не смееше да погледне леля си, защото не разбираше точно кого има предвид майка й.

— Какво?!

Лейди Бенет вдигна писмото. Джоун изруга наум приятелките на майка си, които толкова много обичаха да й пишат.

— Снощи си изчезнала с лорд Бърк от бала у семейство Брантуд и повече не са ви видели.

— Помолих я да се приберем — обади се бързо Евангелин, но в тона й се долавяше известна тревога. — Имах главоболие…

— А теб са те видели да търсиш Джоун из къщата! — Очите на майка й блестяха. — Къде беше, млада госпожице?

Умът й заработи трескаво.

— Да подишам чист въздух…

Майка й махна рязко с ръка, за да демонстрира до каква степен не й вярва.

— Не можа ли да отидеш с някое от момичетата Уестън? Или с леля си? Или с прислужница?

— Те… Те не бяха наблизо…

Лейди Бенет поклати глава. Изглеждаше колкото смаяна, толкова и бясна.

— Отсъствието на лорд Бърк по същото време не е останало незабелязано. За последен път са ви видели да танцувате валс и то неприлично плътно притиснати! — Отметна одеялото от краката си и се изправи. — Можеш ли да ми кажеш, че снощи не е станало нищо непочтено? Нищо, срещу което бих възразила? Би ли се заклела, Джоун?

Бърз поглед към Евангелин я убеди, че леля й не е в състояние да й помогне повече. Беше обречена. Не очакваше да й се размине без последствия, но разчиташе на следващите няколко дни, за да разбере какво възнамерява Тристан. Евангелин твърдеше, че всичко би се оправило с предложение за брак, но… сега бе прекалено късно.

Майка й стисна устни и последва дълга, гузна тишина.

— Смята да бъде почтен и да поправи поведението си — изстреля кисело лейди Бенет, използвайки думите на Джоун. — И кога ще започне тази промяна? Определено не и преди да се разклюкарстват за теб! Не намери ли за необходимо да го споменеш, когато защитаваше мотивите му и винеше детството му, за да го представиш в благоприятна светлина?

Напълно отчаяна Джоун пристъпваше от крак на крак.

— Не мислех, че трябва. Не… — смънка тя.

— А се е налагало! Крайно време е баща ти да се види с него. Дано не се стигне до кръвопролитие. — Гласът на майка й се промени, докато гледаше дъщеря си с дълбоко разочарование. — О, Джоун, какво си направила?