Каролайн Линдън
Скандална любов (24)

Глава 23

Без думи той я обърна към една колона, насочи я към вратата за кухненските помещения и пътьом почти се сблъскаха с един прислужник. Тристан бързо се извини на изненадания мъж и тръгнаха по коридора. Стигнаха до задното стълбище. С туптящо сърце Джоун го следваше нагоре и нагоре по витата стълба, а после — по дълъг коридор. Етажът не беше отворен за гости и беше празен. Тристан пробва една врата. Тя се отвори и се озоваха в малка библиотека или кабинет. Лавици с книги опасваха стените; пред камината имаше удобен малък диван, а в единия край — още книги. Френските прозорци гледаха към малък балкон, откъдето се виждаха покривите на Лондон на лунната светлина.

— Какво е това? — обърна се Джоун към Тристан. — Знаеше ли за съществуването на стаята?

— Да. — Тихо затвори вратата зад тях. — Това е личната библиотека на сър Пол. Съученик съм със сина му Том и им гостувах през една ваканция. Една нощ тук пихме от брендито му, докато не ни прилоша.

Поредната му самотна ваканция, през която си бе изпросил гостуване у приятел и се е опитвал да се държи като мъж. Постави ръка върху неговата.

— Бил си смело момче.

Той се подсмихна.

— Бяхме на деветнайсет и вече не съвсем деца.

Джоун премигна, а после се засмя. Смееше се и когато той я взе в прегръдките си и притисна лице към шията й.

— Боже, колко хубаво ухаеш — прокара той нежно устни по кожата й.

— Парфюмът е от портокалово дърво.

Наклони глава на една страна, за да усеща по-добре ласките му.

— Мога да те изям. — Зъбите му леко захапаха възглавничката на ухото й, а на нея й се наложи да се вкопчи в сакото му, за да се задържи на крака — толкова нестабилна се чувстваше. — Ще ми позволиш ли?

Главата й беше замаяна — проклето шампанско — но думите му събудиха образи, извадени от „50 начина да съгрешиш“.

— Как…

— С дълги, бавни целувки. — Докосна брадичката й с устни, за да й покаже. — От главата до краката и обратно към влудяващата ти, разкошна уста.

Стоеше облегната на него, отметнала глава назад.

— Влудяваща? — повтори тя.

— Във всякакъв мисъл. — Целуна леко крайчето на устните й. — Кара ме да губя ума и дума от желание.

— Желание… — промълви тя и потръпна.

Той се изсмя гърлено.

— Знаеш, че те желая безумно и не мога да се въздържа. Ти искаш ли ме? Кажи ми, Джоун, преди наистина да полудея.

Тя отвори леко очи, опиянена от страстта в тона му и изгарящите му целувки. И може би, съвсем малко, от шампанското. Лицето му бе напрегнато от страст, а тялото — стегнато в ръцете й.

— Да — отвърна тя. — Сега ме целуни.

Той я целуна. Дълбоко, ненаситно, собственически. Джоун изпита лека изненада — за такъв вид неразумни целувки ли я предупреди Евангелин — преди да се потопи в насладата, която предлагаше. Струваше й се, че цял живот е чакала целувка като тази. Той имаше вкус на шампанско и всяко преплитане на езика му с нейния възпламеняваше кръвта й. Тя не се откъсваше от него, предлагайки се да я завоюва. Вече не изпитваше никаква съпротива; той бе спечелил: сърцето й, ума й и определено — тялото й.

— Искам да усетя вкуса на кожата ти — прошепна той с устни върху нейните, докато пръстите му си играеха с копчетата на роклята й.

— Да… — въздъхна тя и се облегна на стената.

Бюстието й се разхлаби и той плъзна пръсти по шията и надолу към гърдите, покрити сега само с корсета. Пръстите му бяха последвани от устните му и оставиха гореща, мокра диря по чувствителната кожа на гърдите й. Докато палецът му докосне зърното й, то вече бе щръкнало нетърпеливо. Леко изръмжа, свали корсета и впи устни в зърното.

Тя едва не извика. Той се сниши, но не преставаше да я смуче ту напористо, ту деликатно и нежно. Тя потърси някаква опора и ръцете й се озоваха вплетени в дългата му коса, безмълвно насърчавайки го да не спира, когато той се насочи към другата й гърда.

— По-сладки са от ягоди — промълви той. — И по-засищащи от сметана. — Ръцете му се плъзнаха надолу по талията й, оттам към бедрата и надолу по краката до коляното й. — Разтвори си малко краката за мен, скъпа. Да, точно така… Искам да те докарам до лудост.

— Вече почти… — едва си пое въздух — го постигна…

Той се засмя тихо.

— А едва съм започнал.

Пръстите му, нежни като перце, докоснаха глезена й, а после се отправиха нагоре.

Джоун стоеше съвършено неподвижно. Всеки дъх преминаваше през нея, както бриз преминава през листата на дърветата. На лунната светлина не виждаше нищо друго, освен напрегнатото му лице. Не усещаше нищо, освен плъзгащите се леко по кожата й пръсти. Сега бяха върху коляното… сега — по-нагоре върху бедрото… Спря само колкото да отмести бельото й.

— По дяволите, невероятно е… — простена тя, когато тялото й се напрегна, а той разтвори влажните й къдрави косъмчета и постави палец върху онази част, която сякаш щеше да експлодира от допира му.

— Милостиви боже — произнесе той едва-едва. — Толкова си мека, толкова влажна…

Проправяше си път с палец, а Джоун се гърчеше от толкова сладостно усещане, че го възприемаше почти като болка.

— Спри! — проплака тя.

— Още не — отвърна той, но досегът му стана по-нежен и тя изпита усещането, че я примамва да продължи, като същевременно я насочва.

Остана неподвижна за малко, ала някакво примитивно чувство я накара да разлюлее бедра. Трепетните сладостни усещания отново се появиха. Той я придърпа по-близо и отново целуна гърдата й.

Джоун въздъхна и усети как се разтапя, докато пръстът му продължаваше да я гали между краката, а устните му не се откъсваха от разголената й гръд.

— Боже, как само искам да те любя.

Той отново я целуна. Тя обгърна брадичката му с длани и се загледа в плувналото му в пот лице.

— Какво искаш да кажеш?

Усещаше пулса му под дланите си. Тристан се загледа дълбоко в очите й и бавно плъзна пръст в нея.

— Искам да се озова тук — прошепна той. Изтегли пръст, после отново го плъзна навътре. Джоун едва дишаше. — Отново и отново… — Той повтори движенията си отпреди малко, ала този проникна по-навътре и по-дълбоко отпреди. Палецът му попадна върху пъпката, в момента изтъкана от нерви, и коленете й почти се огънаха. — Докато не изкрещиш името ми, понесена на крилата на блаженството, а аз не избухна вътре в теб.

Отново проникна в нея, но този път по-настойчиво, а палецът му я галеше в ритъм с тласъците.

Кръвта във вените й кипеше; тялото й трепереше. Редно бе да каже „не“, но… Беше влюбена в него. Независимо колко често си повтаряше, че не е типът мъж, за когото момиче като нея се омъжва, тя го обичаше. Нямаше значение какво мисли майка й за него; тя го желаеше. Беше си представяла как я люби необуздано, като любовниците на лейди Констанс, и сега се случваше. И точно както беше мечтала, той я гледаше сякаш е най-красивата и желана жена на света. За пръв път в живота си изпита тръпката да я искат — лудо и страстно — и бе замаяна до краен предел.

— Да — прошепна тя. — Да, Тристан.

Той застина; само гърдите му се движеха от затрудненото му дишане.

— Какво…

Тя кимна, макар от това за малко да загуби равновесие.

— Да, искам те.

Той трепна; тя определено го усети. Измъкна ръка измежду краката й. Тя се разочарова от действието му, но той я обгърна с ръце, вдигна я и я отнесе до дивана, където я постави върху купчина възглавнички и падна на колене пред разтворените й крака.

— Трябва да видиш колко отчаяно те желая.

Свали си сакото и разкопча панталоните.

Джоун ахна, когато ги смъкна надолу, съблече си бельото и пред вторачения й поглед оголи члена си. Изглеждаше огромен, щръкнал право напред. Беше прекалено тъмно, за да види повече подробности, но беше по-тъмен от кожата на лицето му. Докато го зяпаше зашеметена, той щръкна още по-нагоре сякаш по собствена воля.

— Застава мирно и става настойчив всеки път, когато си близо до мен. — Придърпа ризата си нагоре и взе ръката й. — Не признава никакъв здрав разум, предпазливост или въздържание и става твърд и набъбнал всеки път, когато се разбеснееш, или ме мъмриш остро или се вкопчваше в ръката ми, защото те беше страх балонът да не падне.

Постави пръстите й върху члена си, а очите на Джоун се отвориха още повече. Беше горещ и гладък, плътен, дълъг и много, много твърд.

— Такъв е бил в балона?

— И толкова нетърпелив, но нащрек. — Издиша и размърда бедра, а пръстите й се плъзнаха по цялата дължина на члена му. — Такъв обаче беше в банята ми.

Тя кимна бавно. Да, беше го усетила.

Той вдигна полите й.

— Ако те любя, той ще влезе тук.

Отново я докосна и плъзна пръст дълбоко в нея. Джоун потрепери, несъзнателно разтвори по-широко колене и изви гръб, за да поеме настойчивия пръст. Мили боже, ако й бе толкова приятно с пръста му в нея, какво ли щеше да е, когато членът му е вътре? Всички образи от похотливите истории и стихотворения, които бе чела тайно в стаята си, изплуваха в главата й; истории за толкова дълбоко удовлетворение, че и мъжете и жените едва оцеляваха; истории за мъже, изпитващи невероятно щастие, когато обладават любовниците си; или за жени, омаяни от всяко проникване, до степен да крещят и почти умираха от наслада, когато любимите им ги докарваха до оргазъм — нещо толкова сладостно, че нямаше достатъчно думи, за да се опише. Дотук историите изглеждаха напълно правдоподобни. Усещаше пулсираща болка в себе си; искаше той да я люби, отново и отново, докато престане да чувства от удоволствие.

— Да — прошепна тя. — Покажи ми.

— Боже, скъпа, ще го направя. Да. — Извади пръста си, после преплете два пръста и проникна с тях още по-настойчиво. Джоун усети някакво стягане, леко парене и потрепери, но неудобството избледня, когато той отново я погали и продължи нежно да вкарва и изкарва пръстите си. — Искам да го направя по-лесно за теб — прошепна той и отново наведе глава към гърдите й.

Тя се отпусна в прегръдките му, наслаждавайки се на всеки допир на устните му върху кожата й. Притисна главата му към гърдите си и поклащаше бедра, за да посрещне всяко влизане на пръстите му.

— Точно така — промълви той. — Да… Почакай… Сега — Притегли я надолу по възглавниците и бедрата й почти се изхлузиха от дивана. Задъхан, той хвана члена си с ръка и го постави в пулсиращото й отверстие, където допреди секунди бяха пръстите му. — Сега…

Тя изви гръб и се надигна да го посрещне. Той се придвижи напред и се плъзна в нея.

— Отново — прошепна той със същия дрезгав, но същевременно кадифен глас.

Джоун се придвижи напред едновременно с него. Удоволствието между краката й за миг намаля.

— Тристан? — каза неуверено тя.

— Знам. — Постави ръка на корема й и отмести с палец къдравите косъмчета, които закриваха мястото, където неговото тяло се срещаше с нейното. — Ще ти помогна… Потопи се в усещанията…

Говореше успокоително, но в тона му имаше и някаква скрита настойчивост.

Известно време тя не помръдна, съсредоточавайки се при всяко помилване на палеца му. Кръвта й отново бе на път да закипи. Въздъхна и вдигна бедра, готова да го посрещне. Тристан беше омаян. Дългата му коса се бе освободила и висеше пред очите му, които не се откъсваха от мястото, където телата им се сливаха. Джоун почти долавяше топлината на погледа му и затова също погледна натам. Беше шокиращо, но и някак възбуждащо да види ръката му върху бледата кожа на бедрата си и как пръстите му разтварят косъмчетата между краката й, а членът му прониква сантиметър по сантиметър навътре в нея.

— Почти…

Гласът му бе напрегнат и гърлен. Ласките му станаха малко по-груби. Тя се виеше и стенеше от новите трепетни вълни, които минаваха през нея. Отметна глава назад и прилепи бедра плътно към неговите, а той проникна изцяло в нея.

Джоун потрепери. Чувстваше се така изпълнена, така разтегната; имаше чувството, че ще се разполови, ако някой от двамата мръдне. И Тристан изпитваше нещо подобно. За момент хвана бедрото й с ръка, а с другата притисна интимните й части и наведе глава, докато се опитваше да си поеме въздух.

Най-накрая вдигна светналите си очи и ги впи в нейните.

— Сега си моя — прошепна той. — Моята прелестна, прекрасна Джоун.

Продължаваше да я държи и започна да се движи, влизайки и излизайки, отначало бавно и нежно, но постепенно — по-настойчиво. Чувството, че ще се разполови, изчезна и тя обви бедрата му с крака, за да го насърчи да влиза още по-напористо и по-дълбоко. Той хапеше зърната й и тя се гърчеше от удоволствие под него.

— Искам… — опита се да заговори тя — Нужно ми е…

Нещо се надигаше у нея; нещо неизпитвано, завладяващо и много, много близко…

— Господи!

Залепи устни към зърното й и го засмука силно. Твърдият му член проникваше дълбоко, изнизваше се и пак я изпълваше. Пръстите му не се отлепяха от чувствената пъпка и тя усети как нещо в нея се отприщи, освободи напрежението и я заляха вълни, които обливаха цялото й тяло. В този момент настойчивостта на Тристан понамаля. Той я притисна към себе си и като простена, се потопи в нея, а тя усети как членът му стана още по-голям.

— Това… Това беше оргазъм, нали? — прошепна тя след време, обгърната го с ръце.

— И не какъв да е. Милостиви боже, горе в небесата, мислех, че ще припадна.

Протегна се, обзета от инстинктивно женско самодоволство. Харесваше й как той се бори да си възвърне дишането и притиска бедра към нейните, сякаш не му се иска да се откъсне от нея, както и на нея не й се искаше да се откъсне от него.

— Значи невинаги се чувстваш така, когато се любиш с жена?

— Никога, през целия ми живот, нито във въображението ми не е било така. — Целуна я дълго и бавно, сякаш разполагаха с цялото време на света. — И това за теб бе само първият път.

Тя се изчерви.

— Значи пак ще го правим, така ли?

— Многократно. Докато не науча всички места по теб, от които подивяваш. — Дари я със спокойната си и отпусната усмивка, от която сърцето й трепваше. — Но не тази вечер.

— Олеле! — Зяпна от ужас, припомняйки си къде се намират. — Всеки момент може да ни открият!

Той само сви рамене.

— Едва ли. Но трябва да се върнем, преди някой да забележи отсъствието ти.

Целуна я още веднъж и се изправи на крака. Джоун въздъхна, когато телата им се разделиха, но после се разсмя при вида на Тристан с панталони около коленете и свободно висяща риза.

— Непоправима съблазнителка — отсече той развеселен. Вдигна панталоните си, закопча ги и извади носна кърпичка от джоба на сакото. Постави я нежно между краката й и леко я притисна. — Боли ли те?

Тя поклати глава. Изражението му се успокои и той прокара леко длан по интимните й части, преди да й помогне да стане.

— Много по-приятно е да ти свалям роклята — промърмори той, докато закопчаваше корсета й.

— Не е ли редно да се покаем, след като се държахме така непристойно по време на бала?

Тя приглади полата на роклята с надеждата да не е страшно измачкана отзад. Той тихо се засмя, докато си оправяше дрехите. Джоун се обърна към огледалото над камината, за да се погрижи за косата си. Слава богу, тази вечер Поли я бе събрала на тила, а не се впусна да прави сложни масури.

— Непристойно ли се държахме? — Прегърна я, докато тя наместваше последната фиба. — Разкъсва ли те чувство за вина?

Джоун се изчерви.

— Не. Поне не толкова, колкото би трябвало.

Погледна сериозно отражението й в огледалото.

— А колко трябва да е?

Към шията й плъзна руменина.

— Зависи какво ще последва.

Сега беше моментът. Стоя до нея през цялото време, както всички забелязаха. Обяви, че е луд по нея. Нарече я прелестна, омайваща и скъпа. Люби я и го описа като неповторимо. Сега му се откриваше възможност да падне на колене, да й врече сърцето си, да поиска ръката й и да започне щастлив и удовлетворяващ живот.

— Джоун! Джоун! — Разтревоженият глас на Евангелин разкъса тишината.

Преди тя или Тристан да успеят да кажат каквото и да било вратата се отвори със замах и леля й почти влетя в стаята, следвана от сър Ричард.

— Боже! — възкликна Евангелин, хващайки се за сърцето, като ги видя все още прегърнати. — Боже, Ричард…

— Какво, по дяволите, правиш? — обърна се джентълменът към Тристан със заплашителен тон.

Тристан погледна към Джоун; Джоун вдигна поглед към него.

— На вас на какво ви прилича? — попита той.

Не каза нищо повече, макар че всички май очакваха още нещо. Джоун изпита известно неудобство. Нима се бе заблудила… Или се бе подвела… Ако я обичаше, той можеше да признае…

— Джоун… Джоун, ела при мен веднага. — Евангелин звучеше сякаш ще се разплаче. — Тръгваме си.

Тристан я пусна веднага.

— Лека нощ, скъпа. — Взе ръката й и бавно целуна кокалчетата й. — Ще те видя по-късно — добави той нежно.

— Лека нощ — отвърна тя с потреперваща усмивка.

Нямаше начин да греши по отношение на него. За нищо на света не го вярваше. Всичко ще се уреди. Беше убедена.

Трябваше да се уреди, нали?

Евангелин я грабна през кръста и я поведе по коридора, като един-два пъти си избърса очите. Джоун хвърли поглед назад, но не видя нито сър Ричард, нито Тристан да ги следват. В преддверието леля й изпрати прислужник да докара каретата им; нареди му да побърза. Друг донесе палтата им и Евангелин почти избута Джоун през вратата.

— Надявам се опасенията ми да са неоснователни — подхвана тя, когато се озоваха сами в каретата. — Дано не си злоупотребила с доверието ми. Надявам се… — за миг не успя да продължи. — Моля се да не се налага да съобщя нещо ужасно на родителите ти.

Джоун благославяше царящата тъмнина, скрила лицето й.

— Със сигурност няма — заяви тя.

— Когато предложих да го целунеш, нямах предвид да напуснеш бала и десетки да забележат отсъствието на двама ви! Не те тласках към недискретност. Целувка може да бъде разменена в усамотен момент зад градински плет или зад ъгъл. Нямаше защо да отивате в най-пустата част на къщата и да давате повод на всеки да си направи какви ли не заключения.

Този път леля й определено изхлипа.

Джоун започна да се чувства много виновна. При цялото си желание, не й хрумваше как да се оправдае. Нямаше как да възрази, че нищо не се е случило, защото не отговаряше на истината. Неминуемо щяха да плъзнат всевъзможни клюки. Отсъствието на двамата едва ли бе останало незабелязано. С Тристан не само бяха достатъчно високи, за да ги видят, но и роклята й привлече внимание. Гостите на бала непременно са обсъждали танца им. Стигаше някой да подхване темата и мълвата щеше да се разнесе из Лондон. Увенчаният с лоша слава лорд Бърк бе прелъстил дъщерята на почтената лейди Бенет. Обзеха я първите пристъпи на паника, като си даде сметка, че майка й ще узнае за случилото си.

— Много, много съжалявам — увери тя леля си. — Не се замислих… Поне не достатъчно ясно. Той не ми каза, че ще се отдалечим. Просто ме хвана за ръката и… — Премигна, усетила и своите очи насълзени. — Но исках да отида с него. Той… Той ме целуна, Евангелин…

Леля й мъчително простена.

— Беше прекрасно — добави Джоун с копнеж. — Обичам го и мисля, че и той ме обича.

— Каза ли ти го? — Евангелин се наведе очаквателно напред. — Ако е споделил чувствата си, скъпа, всичко ще приключи добре. Баща ти ще разреши този съюз, ако сърцето ти е ангажирано. Майка ти ще види положителната страна на такова обвързване. Много е подходящо и за двете страни. Кажи: направи ли ти предложение за брак, даде ли някакво обещание? Ако е така, веднага ще престана с тирадите си.

— Не… Не ми предложи брак — отвърна тя плахо.

Евангелин се облегна назад и покри лице с ръце.

— Тогава ще престана да се притеснявам дали Ричард ще го застреля. Ако той не го направи, то аз ще го сторя.

— О, не! — сепна се тя. — Защо?

— Джоун — леля й повиши тон, — не бива да си толкова наивна.

— Но аз искам да се омъжа за него — възрази момичето.

— Надявам се! Почти нямаш друг избор.

— Ще кажа, че не съм се почувствала добре и съм отишла в стаята за отдих сама… — предложи момичето по-скоро, за да успокои леля си, а не себе си.

— Търсих те там! — тросна се Евангелин. — Някакво момиче бе настъпило фустата си и подгъвът се скъсал. Няколко приятелки я успокояваха и й помагаха да го зашие. Те знаят, че не си била там.

— Влязла съм в свободна стая и съм изчакала да ми мине главоболието…

— Неколцина от гостите коментираха отсъствието на лорд Бърк. Как ще обясниш това съвпадение след цялото внимание, което ти посвети? Всички го изтълкуваха, че разкрива чувствата си, а после и двамата изчезнахте. И каква хитра палавница си! Насърчи ме да танцувам със сър Ричард, за да не забележа!

— Не! — възрази Джоун веднага. — Не беше затова. Нямах представа, че с Тристан ще… Исках да танцуваш и да ти е приятно.

Евангелин въздъхна.

— Сега това няма значение. Ти бе заловена, скъпа. Казва ти го човек, допуснал същата грешка, а после положил напразни усилия да се измъкне.

Каретата сви по Саут Одли стрийт и Джоун прехапа устни.

— Какво ще кажеш на родителите ми?

Леля й не отвърна. Седеше по посока на движението, извърната към прозореца. На светлината на уличната лампа лицето й изглеждаше бледо. Изведнъж се вкамени.

— Евангелин? — Джоун се наведе напред и докосна ръката на леля си. — Лошо ли ти е?

— Още не — отвърна тя напрегнато. — Родителите ти са се върнали.