Нора Робъртс
Огнената звезда (16)

15

Тъй като всички останали сякаш нарочно се бяха изпокрили, Саша се замисли какво да приготви за вечеря. Слънцето — тя провери — щеше да залезе след около час. Ако Райли наистина постеше до съмване, първо трябваше да се нахрани добре.

Саша трябваше да признае, че се бе уморила да готви за малката им армия, но предвид обстоятелствата — пълнолунието — не можеше да предложи да си починат малко и да отидат да вечерят в селото.

Тъкмо се бе спряла на паста — нейната обичайна храна — когато се появи Дойл.

Остави три големи кутии пица на масата.

— Реших да отскоча до селото.

— О! Това е страхотно! — зарадва се тя искрено.

— Сигурно трябва да се притоплят. Може и Килиан да размаха вълшебната си пръчка.

— И в двата случая ще си спестя готвенето.

— Трябва да направиш график, за да не готвиш само ти. Моя начин на готвене вече го знаеш, така че може да ме отметнеш.

— Разбира се.

Той отиде до хладилника, пъхна вътре бирата, която бе донесъл заедно с пицата, и извади една за себе си.

— Имаш ли и други умения, за които си сънувала?

— В сънищата си съм добра, когато се бия. Не съм добра с премятането, подскоците и ритниците като Аника или Райли, но може да се разчита на мен. Само че… — Тя си наля чаша от слънчевия чай^[1], който някой бе приготвил този следобед. — … за разлика от лъка, това не ми се удава лесно. Преди известно време Аника се опита да ме научи на елементарното предно кълбо. Получих три минус.

— Трябва да стегнеш мускулите в горната част на тялото си. Тези тренировъчни ластици, които ти даде Райли, не са достатъчни. Започни да плуваш, прави много дължини. Започни да упражняваш лицеви опори, набирания. Практикуваш ли йога?

— Малко.

— Прави повече планкове^[2] и крокодилски пози^[3], използвай тежестта на тялото си. Не прави едно и също всеки ден. Сменяй упражненията, но тренирай всеки ден. Увеличавай времето, докато усетиш истинска умора.

— Добре.

— Какво? — попита той рязко, когато тя продължи да го гледа.

— В момента водим истински разговор, при това го започна ти.

Дойл сви рамене, отпи от бирата.

— Няма смисъл от разговори, ако нямаш какво да кажеш. Снощи ти се би храбро. Донякъде ти помогна ножът на Бран, но основната причина е, че си смела. Май не беше такава, когато се запознахме.

— Прав си.

Пронизващите му зелени очи я измериха от главата до петите.

— Аз дойдох по-късно. Вие вече бяхте група — не много преди да дойда, но вече бяхте група. И ти си спойката.

— Аз съм… — Думите му я изненадаха и тя замълча.

— Точно така. И това, което каза тази сутрин — беше права да ни упрекваш. Истината си е истина, дори когато не ти се ще да я чуеш. Хората не се разкриват веднага, защото просто не им е присъщо, особено на такива, които известно време са следвали своя собствена програма. Но ти беше права. Снощи излязохме да се бием и отблъснахме атаката. Извадихме късмет, защото не се бихме като екип. Това трябва да се промени и аз мога да ти помогна да го направим.

— Как?

— Планиране на битката, русокоске. Обучение. Дисциплина.

— Това звучи… много военно.

— Затова войните се водят от военните. — Дойл понечи да отвори капака на една от кутиите с пица.

Саша постави ръка отгоре, задържа я затворена.

— Ще ядем заедно — и това влиза в обучението, нали?

— Съгласен. По-добре да ядем вътре. Задава се буря.

— Тогава да идем да кажем на останалите. — Тя тръгна да излиза, но се обърна и зачака, докато той се отдели от плота и я последва. — Може ли да пробвам и другия ти лък?

— Силата му на опън е сто и осемдесет. Дори и с мускули ще ти е трудно да го заредиш.

— И все пак искам да опитам.

— Лицеви опори — посъветва я той.

Първата приглушена гръмотевица отекна, когато тя изкачваше стълбите.

Докато всички се съберат около кухненската маса, небето вече бе надвиснало мрачно над земята. Светкавиците зачестиха, а гръмотевиците се чуваха по-близо, носени от силния вятър.

— Няма нищо по-хубаво от една добра буря! — заяви Райли. — Освен ако не е пица.

— Дори и лошата пица е добра. — Сойер взе едно парче, отхапа. — А тази не е лоша.

Аника също взе един резен, отхапа предпазливо.

— Чудесна е. Къде правят най-добрата пица?

— В Ню Йорк — каза веднага Бран, а Райли поклати глава, докато дъвчеше.

— В семейната пицария в едно селце в Тоскана. Невероятна е. Саша?

— Не мога да споря с нито един от вас, тъй като не съм яла пица на тези места, но веднъж ядох страхотна пица в Париж.

— Френска пица? — изсумтя Сойер. — Забрави! Колебая се между Ню Йорк и онази тратория във Флоренция. Ами ти? — обърна се той към Аника.

— Тази — каза тя и си взе още едно парче.

— Килдеър — призна Дойл, когато всички погледнаха към него.

— Ирландска пица? — Райли се засмя и посегна към второ парче. — Тя е след френската.

— В ресторант, ръководен от италианци — добави той. — Печеля, защото е необичайно.

— Като говорим за печелене — вметна Саша, — трябва да обсъдим дали снощи наистина победихме, или Нереза просто ни изпитваше. Дойл повдигна въпроса за нуждата от планиране на битките, за обучение.

— Обучение? — Очите на Райли се присвиха. — Какво например?

— Бран не може да ни обучава. — Дойл си взе още едно парче от същата пица като Райли — с колбас и пеперони. — Няма как да придобием неговите умения. Но Саша беше права. Снощи не се бихме като екип. Не можем да рискуваме това да се повтори. Трябва да знаем каква сила притежава Правещия магии.

— Прав си. — Бран кимна, наля си вино. — И от сега нататък ще знаете. Нуждаем се от стратегия и план. Ако действаме без тях, и то индивидуално, ще загубим.

— Няма спор, но какво обучение? — отново попита Райли. — Аз вече уча Саша и Аника на ръкопашен бой и защита. Освен това днес разбрахме, че Саша е като Дарил Диксън с арбалета.

— Арбалет? — Сойер, който тъкмо се канеше да отхапе от парчето пица, замълча изненадано. — Как съм го пропуснал?

— Кой е Дарил Диксън? — попита Саша.

— „Живите мъртви“^[4] — с готовност обясни Сойер. — Справяш ли се с арбалета?

— Очевидно.

— Да се справя?! Това беше… — Райли имитира стрелбата й. — Право в десетката. Нямам нищо против да съм до нея в който и да е зомби апокалипсис.

— Благодаря ти, но това, което Дойл иска да ни каже, е, че трябва да започнем да работим и да се обучаваме заедно. Разбрахме се, че действаме като екип. Трябва да се научим да се държим като такъв. Бран започна да ми казва какво използва за лековете си, мога да ви науча на това.

— Обичам да се уча! — веднага откликна Аника.

— Всички трябва да знаете основните положения. Каква отвара, какъв мехлем, каква тинктура се използват — за какви рани. Знам, че можете да оказвате обичайната първа помощ — добави Бран. — Но нещата няма да са обичайни.

— И ако някой бъде ранен, няма да знаем какво да използваме. Добре — съгласи се Райли. — Ще отделим време за няколко урока по знахарство.

— Нужни са ни и други умения. Ти и Сойер? — Дойл поклати глава, изразявайки неохотно възхищението си. — Не съм виждал по-добри стрелци, и двамата запазвате хладнокръвие. Започнете да обучавате и останалите.

— Не харесвам оръжията! — каза бързо Аника.

— Няма нужда да ги харесваш, красавице, просто трябва да се научиш да си служиш с тях. Освен това имаш своите техники.

— Спокойно може да се изправи срещу Черната вдовица. Ще ви купя цял куп комикси, момичета — добави Сойер, когато и Аника, и Саша го погледнаха недоумяващо.

— Трябва да обучиш Саша, да направиш Райли още по-добра — и ти владееш някои техники, Райли, но Аника е по-бърза, по-гъвкава.

— Нима? Ами ти? Ами Бран и Сойер?

— Всички ще се упражняваме. И на ръкопашен бой. Обучение — повтори той. — Трябва да отделяме по няколко часа на ден, поне толкова. Саша може да състави график.

— Защо аз?

— Защото ти започна всичко, русокоске. Беше права, а сега имаш възможност да поемеш нещата в свои ръце.

Райли видя сметката на второто парче пица.

— Тази вечер си доста приказлив, Макклиъри.

— Защото имам какво да кажа. — Проблесна светкавица, след нея отекна силен гръм и Аполон се запровира по корем под масата, докато главата му легна върху краката на Райли. — Бих се два пъти с вас, видях много умения и никакво единство.

— Значи, усъвършенстваме уменията и се обединяваме — довърши Сойер. — Съгласен. Мисля, че ако сме обединени…

— Съжалявам. — Райли се надигна от масата. — Трябва да хапна и да потичам.

— Да тичаш? — Сойер погледна към прозореца, навън вече валеше силен дъжд. — Къде?

— За начало в моята стая. Скоро ще се стъмни и тъй като не ми се ще да се разсъбличам в кухнята, ще се кача горе.

— Можеш да се върнеш, ако искаш — предложи Саша. — Няма нужда да стоиш затворена в стаята си.

— Благодаря ти. Но първо ще потичам. Все едно дали навън вилнее буря или не, трябва да изразходвам първоначалната енергия. Ще се върна скоро. Ако остане малко пица, ще я довърша на зазоряване.

Тя взе трето парче и излезе, съпроводена от Аполон.

Бран погледна след нея, после към Сойер.

— Та ти казваше?…

— Ъъъ… Загубих си мисълта. Да, говорех за единството. Харесва ми, че ще се учим да боравим с оръжия. Ти къде намери този арбалет?

— Дойл — отвърна Саша. — Той има два.

— Ти стрелял ли си с арбалет? — попита Дойл.

Сойер поклати глава.

— Не, но с удоволствие ще се науча. След снощи ще са ми нужни повече оръжия. Май и на Райли ще й трябват още. Мисля, че ни е нужен списък на необходимите припаси и човек, който да отговаря за изпълнението му. Аз бих избрал Райли — тя има най-много контакти.

— Припаси не означава само оръжия. Нужна ни е храна — изтъкна Саша. — И домакински препарати.

— За това бих предложил себе си. Или теб. Ами твоите припаси? — обърна се Сойер към Бран.

— Аз ще имам грижата за тях. Някои можем да набавим лесно, като припасите за домакинството, но за други ще изпратя човек. Вече сме си разпределили задълженията в къщата и градината, но бихме могли да сме по-организирани.

— Нямам против да приготвям вечерята със Сойер, но е хубаво да имаме свободна вечер.

— Вечер на пицата — ухили се Сойер. — Веднъж седмично.

— Става. — Бран вдигна наздравица за идеята. — И тъй като Саша и Сойер са добри готвачи, предлагам да не ги ангажираме с купуването на пици. Останалите може да се редуваме.

— Обичам пица! — Аника, вече изгълтала едно парче пица, посегна за второ.

— Съжалявам тези, които не я обичат. Колкото до стратегията… — Бран впери очи в Дойл.

— Мисля, че тримата можем да измислим такава.

— Имаш предвид вие тримата. По мъжки.

Дойл сви рамене при тези думи на Саша.

— Обичаш да водиш войни, а, русокоске?

— Не и досега.

— Играла ли си си на война? — попита Сойер. — Като дете?

— Ами… не. — Тъй като Аника явно не се обиди, че не я включиха в изработването на стратегия, Саша се почувства длъжна да защити честта на жените. — Но съм сигурна, че Райли го е правила.

— Бас държа, че е участвала в доста битки. Да видим какво ще ни каже и тя.

Дойл отново сви рамене.

— Както искаш, Бран.

— Но трябва да продължим да търсим. — Аника изгледа всички един по един. — Не можем да спрем.

— Няма да спираме — увери я Бран. — Но май ще наложим по-строги правила, поне засега.

— Ще съставя моята част от списъка с припаси. — Сойер се надигна. — Но първо ще запаля огън в дневната. Сигурно е станало по-хладно заради бурята, а и скоро ще си имаме два мокри до кости… вълка.

— Аз ще ти помогна. — Аника стана с него. — И ще измия чиниите. Сигурно е мой ред.

Доволна, че я отменят, Саша се отпусна на стола с виното си.

— А аз какво ще правя?

— Ще следиш за снабдяването с продукти. Ще определяш задачите и графиците на всеки от нас — знаем, че ще постъпиш справедливо. Трябва да сме по-организирани. А графикът за обучението ще е твоя работа, Дойл.

— Не бива да губим време, започваме рано сутринта — Райли има още един ден, който свършва по залез-слънце.

— Колко рано? — учуди се Саша.

— На разсъмване. Калистеника^[5]. Ако искаш да натрупаш мускули, това му е майката. После закуска — с много въглехидрати. Май ще ни е необходим цял ден за стратегията и тренировките с оръжия, преди да се върнем към гмуркането. Когато Сойер свърши с паленето на огъня, може да започнем с изготвянето на програмата. Нападение, но също и отбрана.

Дойл се изправи.

— Първо ще отида да се поразходя.

— Навън е буря — напомни му Саша.

— Не ме е страх от дъжда.

— Ще се качи горе — каза Бран, когато Дойл излезе — и ще си вземе меча и шлифера. И ще обходи периметъра, както се казва. И ще направи същото в полунощ.

— Той е войник до мозъка на костите си.

— Две мнения няма.

— Но не е готов да ни разкаже всичко. Сойер е готов. Искаше да ни каже нещо, когато Райли го прекъсна, понеже трябваше да тръгва.

— Мислиш ли?

— Сигурна съм. Не знам какво точно, но се канеше да ни каже още нещо. Бран?

Той се усмихна.

— Слушам те, Саша.

— Нуждая се и от друго обучение — и мисля, че ти можеш да ми помогнеш. Не това — каза тя със смях, когато той се ухили доволно. — Е, и това също. Би могло да се нарече обучение. Но трябва да се науча да използвам по-пълноценно възможностите си.

— Вече го правиш. Знаех за арбалета, защото те наблюдавах. И за миг не се поколеба. Взе го и го използва. Защото знаеше как.

— Не и съзнателно. Точно това искам да променя. Съмнявам се, че някога ще мога да контролирам виденията си, поне не напълно. Изглежда, така е писано. Но ако искам да съм ви полезна, имам нужда от известен контрол. Толкова години се опитвах да потисна способностите си — сега искам да ги използвам докрай. Можеш ли да ми помогнеш?

— Мисля, че мога.

— Добре. Сега ще се кача да поработя върху припасите и задачите. И ще ви оставя да свикате военния съвет — по мъжки.

Когато тя понечи да тръгне, той улови ръката й, целуна я.

— В този съвет много скоро ще седят шестима. Това е само началото.

— Значи ще започнем с войника, печения стрелец и магьосника. Добър старт.

— Прибави и ликана.

Това я поукроти.

— В твоята стая ли да чакам, или в моята?

— Както решиш. Аз ще те намеря.

Когато тя си тръгна, той си помисли, че вече я е намерил. А това, също като невероятната пица на Дойл в Килдеър, беше неочаквано.

Саша отиде в стаята си, преоблече се в удобни памучни панталони. Реши да оформи графиците като таблица — с имена, дните на седмицата и съответните задачи и задължения.

Преди да започне, отиде до френския прозорец, отвори го и вътре нахлу шумът от бурята.

И тогава видя сянката на вълка.

Едва се сдържа да не извика.

— Господи! Изплаши ме, Райли. — Пое си дълбоко дъх, защото гласът й трепереше. — Боже, не знам дали ме разбираш! Забравихме да ти зададем този въпрос.

А когато вълкът пристъпи в стаята й, тя отново преглътна вика си.

— Май получих отговора. Бих ти предложила хавлиена кърпа, но ми се струва малко странно. Всъщност доста странно. А, Сойер е запалил огън в камината долу — за теб. Много е мил и съобразителен.

Вълкът просто стоеше и я наблюдаваше. Изнервящо е, помисли си Саша, да погледнеш в издължените, влажни и безмилостни очи на вълка и да видиш очите на Райли.

— Опитай се да поспиш тази вечер — не знам дали можеш, но е добре да подремнеш малко. Дойл иска да тренираме калистеника още по изгрев-слънце.

При тези думи вълкът изръмжа тихо.

— Добре, определено ме разбра. Всъщност в това има смисъл. Ще отида да направя списък с необходимите препарати за домакинството и график на задълженията. А утре започваме с комбинирано обучение. Мъжете ще се съберат долу в кухнята да обсъдят бойните стратегии.

Ръмженето се повтори и вълкът се заразхожда неспокойно из стаята.

— Да, и моята реакция беше подобна, но ти също си поканена във военния съвет.

Когато вълкът спря да се разхожда, Саша кимна.

— Точно така. Решихме, че притежаваш известен опит, какъвто ние с Аника нямаме. Но ще го натрупаме. Ще използваме утрешния ден максимално — тъй като ти не разполагаш с дълъг ден — и ще започнем да се обучаваме заедно. Звучи разумно, нали?

Тя не беше сигурна дали звукът, който вълкът издаде, беше израз на съгласие или недоволство, но не приличаше на ръмжене.

— Трябва да слезеш долу да се стоплиш и изсушиш. Може и да не успееш да участваш пълноценно в съвещанието на съвета, но ще присъстваш.

Вълкът отиде до вратата. Саша го последва, отвори я.

— До утре сутринта.

Затвори тихо вратата след най-странния „разговор“, който бе водила някога.

Внезапно я осени една мисъл. Ами ако тя може да долавя чувствата на Райли — докато е вълк? Чувствата бяха отражение на мислите. Тоест, ако тя успееше да ги долови, това наистина щеше да прилича на разговор.

Ще попита Райли дали е съгласна да опитат.

Но сега, докато бурята отминаваше към морето, щеше да направи преглед на припасите и да състави таблица.

Направи чернова, преработи я, после я редактира отново. Отне й повече време, отколкото бе предполагала. Завърши я, поработи още малко върху нея и направи списък на необходимите припаси, но вече много по-уверено.

След като свърши, си наложи да се упражнява петнайсет минути с фитнес ластиците на Райли и направи няколко лицеви опори. Трябваше да стане по-силна.

Все още сама, се пъхна в леглото със скицника си.

И заспа с половин дузина рисунки на вълка върху листа.

Когато Бран се мушна до нея, тя усети топлината му, обърна се към него.

— Късно е. — Той докосна с устни челото й. — Заспивай.

И тя продължи да спи. Сънува бляскава стая, облицована със злато и сребро и обсипана с диаманти.

Сънува богиня, която седеше на златния си трон и се взираше в тези диаманти, а красотата й бе мрачна и неземна.

По стените играеха безброй отражения — всичките сбръчкани, противни, изкривени.

Богинята нададе яростен вик и диамантите се разтрошиха.

И стените се покриха с кръв.