Беър Грилс
Призрачен полет (78)

77.

За щастие, в Малабо имаше няколко интернет кафенета. С помощта на Бурке Йегер избра едно и успя да прати кратко съобщение:

Затворете всички линии за връзка. Пътувайте според плана. УЙ

Дори в цивилния си живот Йегер живееше според старата войнишка максима: липсата на план е план за провал.

Преди да напусне база „Качимбо“ бе съставил алтернативен план за пътуване и съобщения, в случай че изникне точно тази ситуация — ако ловът бъде подновен. Предполагаше, че сега врагът работи в две посоки — или да си върне документите, или да избие всички, които знаят за съществуването им. А в идеалния случай би искал да постигне и двете си цели.

Написа чернова на имейл адрес, до който имаха достъп основните членове на екипа — Нарова, Раф, а сега и Дейл, колкото и странно да беше това. Тримата щяха да прочетат черновата, без да им се налага да я изпращат; по този начин съобщението щеше да бъде непроследимо.

В черновата се посочваше времето на срещата след два дни на предварително уговорено място. Ако не се появеше друга чернова, срещата оставаше в сила. Според инструкцията „Пътувайте според плана“ Нарова, Раф и Дейл трябваше да се върнат във Великобритания с чужди паспорти, осигурени с любезното съдействие на колегите на полковник Евандро от бразилските специални служби.

При нужда можеха да пътуват като бразилски дипломати — толкова твърдо решен бе полковник Евандро да ги върне живи и здрави у дома с разгаданата загадка на самолета.

 

 

Йегер хвана полетите си от Биоко до Лондон според плана.

Нямаше никакъв смисъл да ги променя, особено като се има предвид, че бяха резервирани на „чистия“ паспорт, осигурен му от полковник Евандро, който не можеше да се проследи.

След пристигането си в Лондон хвана „Хийтроу Експрес“ до Падингтън, откъдето взе такси. Каза на шофьора да го остави на близо километър от Спрингфийлд, за да измине последното разстояние до дома си пеша предпазна мярка, за да се увери, че не го следят.

Животът на лодка имаше няколко предимства, едно от които бе липсата на „следи“. Йегер не плащаше общински данък, не фигурираше в избирателните списъци и в регистъра на собственици на недвижими имоти, и нямаше пощенски адрес в яхтклуба.

Самата лодка беше регистрирана на анонимна офшорна компания; същото се отнасяше и за мястото й в яхтклуба. С две думи, баржата му беше напълно подходящо място за провеждане на срещата.

По пътя се отби в едно мърляво интернет кафене. Поръча си чисто кафе, влезе в общия имейл и погледна кутията за чернови. Имаше две съобщения. Едното беше от Раф, който отлагаше срещата с няколко часа, за да имат достатъчно време да стигнат до мястото.

Другото беше празно, имаше само линк. Йегер щракна върху него.

Връзката го отведе в онлайн система за съхраняване на данни.

Там имаше само един файл в JPEG формат — изображение.

Йегер щракна върху него.

Интернетът бе бавен и когато снимката се отвори, Йегер изпита чувството, че му нанасят серия ритници в корема. На екрана се появи Летисия Сантос — коленичила, гола, с вързани ръце и крака, взираща се в обектива с кървясали, изпълнени с ужас очи.

Зад нея имаше някакъв разкъсан чаршаф, върху който се четяха познатите вече думи:

Върни ни нашето.

Wir sind die Zukunft.

Думите бяха изписани грубо, изглежда с човешка кръв.

Йегер не си направи труда да излезе от системата. Втурна се навън, без да докосне кафето си.

Но някакъв начин бяха успели да проникнат дори в пощата за „чернови“. А това означаваше, че безпилотният самолет може да се появи по всяко време и да изстреля ракетата си. Йегер се съмняваше, че врагът разполага с възможност да пусне „Предатор“ над Източен Лондон, но предположението беше майката на всички прецаквания.

Инстинктивно знаеше, че врагът ще се появи всеки момент.

Нарочно му се присмиваха. Това бе стар и изпитан начин да се води война. Нацистите я наричаха nervenkrieg — война на нерви. Измъчваха го преднамерено и внимателно с надеждата да го провокират да остане на известно място достатъчно дълго, за да го открият и убият.

Или ако не успееха с надеждата да го провокират да тръгне на лов, сам.

И в интерес на истината, тази война на нерви работеше.

След като видя ужасната снимка на екрана, Йегер не можеше да устои на изкушението да тръгне да търси мъчителите й — тук и сега. И сам.

Имаше много следи, по които да тръгне. Можеше да започне например с пилота на C-130, който му бе „подарил“ „медальона“ на нощните сталкери, оказал се всъщност проследяващо устройство. Карсън несъмнено имаше координатите му и това беше достатъчно за Йегер да започне да го издирва. Полковник Евандро също беше обещал куп нови следи от собственото си разследване.

Но трябваше да се сдържа.

Трябваше да прегрупира силите си, да научи какво са открили, да изучи терена, врага и заплахата и да изгради съответната стратегия за действие. По някакъв начин трябваше да си върне инициативата, да действа активно, а не само да реагира на момента.

Стара максима — липсата на план е план за провал.