Беър Грилс
Призрачен полет (69)

68.

Дори командирът на Тъмната сила да беше прекратил лова, Йегер нямаше да направи същото. Инстинктът му се беше оказал безпогрешен — в края на експедицията той беше открил убийците на Анди Смит. Йегер бе сигурен, че приятелят му е бил измъчван до смърт, за да може Тъмната сила да стигне първа до военния самолет.

Йегер беше изгубил още двама души от екипа си — Клермон и Краков, станали жертви на същата Тъмна сила. Имаше да урежда сметки — най-малкото с онзи, който бе наредил изтезанията и екзекуцията на най-добрия му приятел, а после и на членовете на експедицията. Както се бе зарекъл пред Дулсе в семейния им дом в Уилтшър, той не изоставяше приятелите си.

Но първо трябваше да се погрижи останалите от екипа му, водени от Луис Алонзо, да напуснат живи и здрави Сера де лос Диос, а това означаваше, че трябва да се справя с истински логистичен кошмар. И покрай всичко друго трябваше да намери време да потърси отговорите, които искаше, от които се нуждаеше най-много — онези, които биха го отвели до изчезналото му семейство.

Имаше натрапчивата увереност, че Рут и Люк са живи. Не разполагаше с никакви доказателства, само със спомените, събудени от психотропната напитка, но въпреки това беше уверен, че уликите за съдбата им са скрити някъде в този самолет.

Потупване по рамото го изтръгна от унеса. Беше Дейл.

Операторът се усмихна изтощено.

— Става ли да ми кажеш няколко думи? От рода на какво е да седиш тук в момента, в пилотската кабина на самолет, който предстои да бъде представен на света?

— Добре, но нека е кратко.

Докато Дейл нагласяше камерата, Йегер забеляза как Нарова рязко вдигна глава от масата на навигатора. Най-задните прозорци на кабината гледаха откъм бордовете на самолета и Нарова се взираше напрегнато през нейния.

— Имаме си компания — обяви тя. — Три хеликоптера „Блек Хоук“.

— Ескортът на полковник Евандро — заключи Дейл. — Трябва да са те. Той погледна към Йегер. — Секунда. Задръж интервюто, докато ги заснема.

Дейл отиде до страничния прозорец и започна да снима. Йегер го последва.

И наистина, три дундести черни хеликоптера летяха успоредно с тях на около триста метра от десния борд на дирижабъла. Докато ги гледаше, Йегер си помисли, че нещо не е наред. Машините бяха покрити с някакъв матов стелт материал и по тях нямаше никакви отличителни знаци.

Бразилските ВВС наистина имаха „Блек Хоук“. Може би разполагаха и с необозначени стелт варианти, но не това очакваше Йегер. Най-логично бе полковник Евандро да е вдигнал няколко изтребителя от „Качимбо“, най-вероятно F-16, които да ги ескортират тържествено до базата.

Необозначени стелт хеликоптери — просто не се връзваше.

Макар да бе тежковъоръжен, „Блек Хоук“ беше предимно транспортна машина и не би могъл да стигне до военновъздушната база „Качимбо“. Бойният обхват на хеликоптера бе по-малко от шестстотин километра, по-малко от половината на онова, което бе нужно.

Нямаше начин Йегер да повярва, че това е ескортът на полковник Евандро.

Обърна се към Нарова. Погледите им се срещнаха.

Той поклати разтревожено глава — „Нещо не е наред“.

Нарова повтори жеста му.

Йегер включи сателитния телефон и набра Раф. Мълчанието вече отпадаше. Или това беше ескорт и в този случай се намираха в безопасност, или бяха открити от врага. И в двата случая беше безсмислено да се крият.

Веднага щом телефонът получи сигнал, Йегер чу иззвъняване, на което отговори моментално. Но по линията не се разнесе гласът на Раф. Вместо него се чуваше радиосъобщение от онзи, който командваше мистериозните хеликоптери. Раф използваше сателитния телефон, за да предаде съобщението на Йегер и екипа му.

— „Блек Хоук“ до „Еърлендър“ по общ канал — монотонно изрече гласът. — Потвърдете, че ме чувате. „Блек Хоук“ до „Еърлендър“. Отговорете.

„Общ канал“ беше сборното название на всички радиочестоти, следени от летателните апарати. Странно, но в гласа на пилота се долавяше някакъв източноевропейски, може би руски акцент — плосък и гърлен, който за момент напомни на Йегер за… начина на говорене на Нарова.

Тя също слушаше напрегнато гласа от сателитния телефон, но за миг вдигна очи към Йегер. И в тях той видя нещо, което изобщо не беше очаквал да види някога. Страх.