Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уил Йегер (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ghost Flight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Еми(2018)
Корекция и форматиране
VeGan(2018)

Издание:

Автор: Беър Грилс

Заглавие: Призрачен полет

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 18.04.2016

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-677-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4807

История

  1. —Добавяне

47.

Малко след първата светлина на деня бяха готови да тръгнат от селището на амахуака. Йегер и екипът му се съпровождаха от двайсет и четирима индианци, сред които бяха Пурувехуа, най-младият син на вожда, както и най-големият, водачът на воините. Името му беше Гуайхутига, което на езика на амахуака означаваше „най-голямото прасе в стадото глигани“.

Йегер си помисли, че името му подхожда много добре — дивото прасе беше едно от най-ценените и будещи страх животи в джунглата. Никой амахуака не можеше да се нарече истински воин, преди да се изправи пред глиган и да го убие.

Гуайхутига очевидно вече беше приел, че баща му, вождът, не желае Йегер и хората му да бъдат убити — а да бъдат отведени колкото се може по-бързо до самолета и да бъдат пазени по пътя.

Но Йегер се радваше да види, че най-големият син на вожда все още е в настроение за бой, стига да е срещу правилния враг. Той бе въоръжен с копие, лък и сгрели, тръба и сопа, а на врата си носеше огърлица от къси пера — гуираг’уая, както обясни Пурувехуа; всяко перо означаваше убит в сражение противник. Младият мъж оприличи огърлицата на резките по прикладите на белите — нещо, което бе видял във филмите, докато живеел извън племето.

В последния момент в екипа на Йегер настъпи неочаквана промяна. Летисия Сантос реши, че в крайна сметка ще дойде. Вихрена, импулсивна, типична пламенна латиноамериканка, тя не можеше да понесе да гледа как останалите се приготвят да заминат без нея.

По-рано сутринта Йегер даде на Дейл и Крал Кратко интервю, за да опише всичко случило се през последните двайсет и четири часа. Това беше и последната сцена, която Стефан Крал щеше да заснеме с тях. След като прибра камерата и триногата, словакът поиска да поговори насаме е Йегер.

Обясни причините да отпадне от експедицията. Никога не би приел подобен контракт. Години наред бил по-старши от Дейл и имал далеч по-голям опит в снимането в отдалечени райони; съгласил се единствено заради парите.

— Само си представи — изсумтя той. — Да си подчинен на нахакан младок като Дейл и да знаеш, че си по-добър професионалист от него. Ти би ли го търпял?

— Подобни гадости са нещо обичайно при военните — каза му Йегер. — Често висотата на ранга не отговаря на способностите. Понякога просто се налага да търпиш.

Не изпитваше неприязън към Крал, но ако трябваше да е откровен, чувстваше облекчение, че се отървава от него. Словашкият оператор беше много докачлив и заядлив и беше по-добре да минат без него. Разбира се, Дейл щеше здравата да се изпоти без помощта му, но по-добре да имаш един човек вместо двама, които непрекъснато се дърлят помежду си.

Един от двамата трябваше да отпадне — и словакът бе правилният избор, ако искаха да се получи добър филм.

— Каквото и да стане оттук нататък с експедицията, мисля, че разбираш основанията ми — каза Крал. — Или поне повечето от тях. Каквото и да стане.

— Опитваш се да ми кажеш нещо ли? — попита Йегер. Ти ни напускаш. Можеш да говориш напълно спокойно.

Крал поклати глава.

— Каквото имах за казване, казах го. Успех с онова, което ви чака. Наясно си с причините да не продължа с вас.

Двамата се сбогуваха горе-долу приятелски и Йегер обеща да се видят в Лондон на бира, след като всичко свърши.

Десетки амахуака се събраха да ги изпратят — почти цялото село. Но докато водеше хората си към тъмната джунгла, едно нещо направи особено силно впечатление на Йегер — определено тревожещото изражение на Крал.

Беше свикнал с кривата полуусмивка на словака, но за един съвсем кратък момент го видя да гледа към Дейл с поглед, който смразяваше кръвта. В бледосините му очи се четеше някакво странно тържество.

Йегер нямаше време да размишлява върху видяното, нито какво означаваше. Пред тях се отвори пътека — която небрежният наблюдател не би забелязал — и те бързо бяха погълнати от джунглата. Една мисъл обаче продължаваше да се върти в ума му.

На няколко пъти — и особено при реката, когато Крал беше съобщил за тайното снимане на Дейл — му се беше сторило, че нещо не е наред. Едва сега започваше да му се изяснява. В поведението на Крал имаше нещо прекалено благочестиво — нежеланието му да вижда, да чува и да говори за лошото. Праведното му възмущение изглеждаше пресилено, сякаш поведението му беше някакво прикритие.

Но прикритие на какво? Йегер не знаеше.

Изтика мисълта — тази гризяща го тревога — в дъното на съзнанието си.

Още щом навлязоха в джунглата, осъзна какво убийствено темпо ще наложат воините амахуака. Те се затичаха в бавен тръс, като отмерваха ритъма с гърлено припяване. Йегер трябваше да се съсредоточи напълно, за да поддържа такава скорост.

Погледна към Пурувехуа, който тичаше до него.

— Е, а твоето име означава ли нещо?

Младият мъж се усмихна стеснително.

— Пурувехуа е голяма червеникавокафява жаба с гладка кожа, с черни и бели пръски по корема. Много тлъста жаба се настанила на корема на майка ми точно преди да ме роди. — Той сви рамене. — Често кръщаваме децата си на подобни неща.

Йегер се усмихна.

— Това означава ли, че на корема на майка ти се е настанило голямо диво прасе, когато е раждала Гуайхутига?

Пурувехуа се разсмя.

— Майка ми е била отличен ловец на младини. Влязла в жестока схватка с едно диво прасе. Накрая го пронизала с копието си и го убила. И искала първородният й син да носи духа на прасето. — Той погледна към по-големия си брат, който водеше колоната. — Гуайхутига наистина носи този дух.

— А жабата? Онази, на която си кръстен? Какво станало с нея?

Пурувехуа изгледа Йегер с тъмните си, непроницаеми очи.

— Майка ми била гладна. Убила я и я изяла.

Продължиха мълчаливо няколко минути, след което Пурувехуа посочи нещо високо в короните на дърветата.

— Онзи зелен папагал, който кълве плод, се нарича туитигуху’я. Държим ги като домашни любимци. Могат да се научат да говорят и предупреждават, когато ягуар се кани да нападне селото.

— Много полезно — отбеляза Йегер. — Как ги опитомявате?

Първо трябва да намериш храст кари’рипохага. Отрязваш наръч листа и удряш папагала с тях по лицето няколко пъти. Така той става питомен.

Йегер повдигна вежда.

— Толкова ли е лесно?

Пурувехуа се разсмя.

— Разбира се! Много неща са лесни, когато знаеш как да се оправяш в гората.

Продължиха напред и минаха покрай гниещ дънер. Пурувехуа докосна някаква тъмночервена гъба и поднесе пръсти към носа си.

Гуайпева. Има характерна миризма. — Потупа корема си. — Много добра за ядене.

Откъсна гъбата и я прибра в плетената торба, която носеше на рамото си.

Няколко крачки по-нататък посочи голямо черно насекомо върху ствола на едно дърво.

Тукурувапа’ара. Кралят на скакалците. Гризе дървото, докато не го повали.

Докато минаваха покрай дървото, Пурувехуа предупреди Йегер да стъпва внимателно, защото по пътеката се виеше някаква лиана.

Гуакагуа’ива — водна бодлива лиана. От кората й правим вървите, с които изплитаме хамаците си. Семенниците й са с формата на банани и когато се пръснат, семената се понасят по вятъра.

Йегер беше поразен. Винаги беше гледал на джунглата като на нещо напълно неутрално колкото повече научаваш тайните й, толкова повече можеш да я направиш свой съюзник и приятел.

Малко по-късно Пурувехуа поднесе длан към ухото си.

— Чуваш ли? Онова прррих-прррих-прррих-прррих. Това е гуаре’ия, голямо кафяво колибри с бели гърди и дълга опашка. Пее само когато види диво прасе. — Той посегна за стрела. — Храна за селото…

Докато посягаше за пушката си, Йегер видя как Пурувехуа се превръща от преводач в ловец и слага стрелата в тетивата на лъка, който беше дълъг почти колкото него. Пурувехуа бе само два-три сантиметра по-нисък от брат си и със също толкова силни и широки рамене.

Когато се стигнеше до битка, Пурувехуа щеше да е жаба, която нямаше да позволи така лесно да бъде изядена.