Беър Грилс
Призрачен полет (26)

25.

Йегер обясни на Нарова плана си. Резервният парашут, който бе използвала тя, беше по-малък от неговия ВТ80 и изглеждаше зле накъсан от падането. Йегер предложи да се закрепят по-стабилно под двата парашута, след което да се спуснат до земята.

След като приключи с обясненията, двамата срязаха въжетата на раниците, които досега висяха под тях. Те полетяха през клоните и тупнаха тежко на земята далеч долу. Нямаше как да изпълнят серията предвидени от Йегер движения, докато под краката им висяха трийсет и пет килограмови тежести.

След това той накара Нарова да се залюлее към него, като и сам се залюля на свой ред. След няколко опита протегнатите им ръце се докоснаха и успяха да се хванат.

Йегер обви здраво с крака тялото й в кръста, после я хвана и закопча ремъците на гърдите й за своите. Така двамата увиснаха заедно между двата парашута.

Но за разлика от скока, сега бяха лице в лице, свързани с якия карабинер. Йегер намери позицията и близостта за определено неудобни, особено като се имаше предвид жегата — дебелият защитен костюм и останалата екипировка за скачане от големи височини заплашваше да го свари жив.

По дяволите, беше готов на всичко, за да слязат живи и здрави на земята.

С помощта на втори карабинер Йегер заключи парашутите в основата на въжетата, където беше най-тясната им точка. След това извади „Спектър Паракорд“ — силно разтегливо въже с дебелината на въже за пране, но невероятно здраво. Издържаше двеста и двайсет килограма, но Йегер въпреки това го направи двойно, за всеки случай.

Прокара го два пъти през притягащо устройство — алпинистки рапел — за допълнително триене, като завърза единия край за парашутите. След това внимателно размота останалото въже и го остави да падне през трийсетината метра до земята. Накрая закопча рапела за карабинера на гърдите си, така двамата с Нарова се оказаха закрепени за импровизираното алпинистко въже.

Двамата висяха от парашутите си, същевременно бяха закрепени допълнително за тях чрез въжето. Сега идваше трудната част — да срежат въжетата на парашутите и да извършат свободното спускане до земята.

Свалиха шлемовете, маските и очилата и ги пуснаха да паднат на земята. Йегер се потеше като прасе от усилията. Потта се стичаше на струи по лицето му и от нея дрехите му подгизнаха там, където бе плътно прилепнал до Нарова.

Беше като състезание с мокри тениски, само че твърде отблизо и имаше чувството, че може да усети и най-малката извивка на тялото й.

— Усещам, че ти е неудобно — отбеляза Нарова. Гласът й звучеше странно прозаично, някак механично. — Подобна близост може да бъде необходима по няколко причини. Първо, от практична нужда. Второ, за топлене. Трето, за секс. В случая причината е първата. Така че се съсредоточи върху работата.

„Дрън-дрън-дрън — помисли си Йегер. — Ама че късмет, да се озова насред джунглата в компанията на Ледената девица“.

— Е, примами ме в прегръдката си — с равен тон продължи Нарова и посочи нагоре. — Каквото и да си намислил по-нататък, съветвам те да побързаш.

Йегер погледна нагоре. На метър над главата му имаше гигантски паяк, голям колкото дланта му. Изглеждаше сребрист в полумрака с тлъсто тяло и крака като осакатени пръсти. Спускаше се към него.

Йегер видя изпъкналите, зли червени очи, влажните челюсти, които се движеха гладно. Паякът вдигна четирите си предни крака и ги размаха агресивно, докато приближаваше. Още по-лошото бе, че май виждаше и зъбите му, най-вероятно отровни, готови за атака.

Понечи да замахне с ножа на Нарова и да накълца гадината на парчета, но ръката й го спря.

— Недей! — изсъска тя.

Измъкна резервния си нож и без да си прави труда да го вади от канията, го поднесе под косматото тяло на паяка и го подметна във въздуха. Създанието се запремята. Телцето му проблясваше на слънчевите лъчи, после полетя надолу, съскайки гневно към изпуснатата плячка.

Нарова не откъсваше поглед от върховете на дърветата.

— Убивам само когато се налага. И когато е разумно.

Йегер проследи погледа й. Към тях пълзяха още десетки паяци. Въжетата на парашутите бяха покрити с тях.

— Phoneutria — продължи Нарова. — „Убийца“ на гръцки. Сигурно сме засегнали гнездо при падането. — Тя го погледна. — Вдигането на предните крака в защитна поза. Убиеш ли един, тялото му издава миризма, която предупреждава останалите, и тогава те нападат наистина. Отровата съдържа невротоксин. Симптомите са много подобни на онези при атака с нервнопаралитичен газ — загуба на контрол над мускулите и дишането, парализа и задушаване.

— Както кажеш, доктор Смърт — промърмори Йегер.

Тя го изгледа свирепо.

— Аз ще ги държа настрана. А ти ни свали оттук.

Йегер посегна зад нея с ножа и започна да реже дебелия плат, който свързваше ремъците й с въжетата на парашута. Докато работеше, видя как Нарова посегна с ножа и перна още два паяка.

Тя ги пропъждаше, но явно беше пропуснала един и сега той стоеше с вдигнати крака на сантиметри от голата му ръка. Йегер инстинктивно замахна с ножа към него и острието се заби в корема му. Потече някаква течност, след което паякът полетя надолу към земята.

В същия миг Йегер чу как десетките паяци отгоре зацъкаха, когато усетиха, че един от тях е бил убит.

И всички като един се спуснаха надолу.

— Сега наистина идват! — изохка Нарова.

Тя извади ножа от канията и започна да го размахва наляво-надясно към съскащата маса. Йегер удвои усилията си. След няколко последни срязвания успя да освободи Нарова и тежестта й я повлече опасно бързо надолу, преди карабинерът, който я крепеше за него, да я спре.

За част от секундата Йегер се напрегна в очакване дали парашутът му няма да се откъсне от допълнителната тежест, но за щастие, той издържа. Йегер посегна над главата си, започна да реже яростно въжетата и секунда по-късно те се скъсаха.

Двамата с Нарова се понесоха стремглаво към земята.

Падаха около секунда, а въжето съскаше през рапела. Накрая Йегер прецени, че са достатъчно далеч от смъртоносните паяци, стисна здраво въжето и го дръпна силно надолу.

Триенето в рапела забави и накрая спря падането им. Сега висяха на десетина метра под парашутите, които бяха покрити с безброй вбесени и силно отровни паяци.

Phoneutria. Йегер би се радвал да не види подобно нещо до края на живота си.

Мисълта тъкмо мина през главата му, когато първият от гърчещите се сребристи паяци се хвърли към тях. Спускаше се отвесно на собствено „въже“ — тънка паяжина.

В отговор Йегер отпусна рапела и двамата с Нарова отново полетяха надолу.