Нора Робъртс
Завръщане към залеза (26)

25.

Изи се чудеше какво да прави. Никога не беше имал толкова задачи едновременно, а сега заедно с Бен беше почти отговорник.

Трябваше да подготви конете за урока долу в центъра, да подбере още няколко коня за разходката и да измисли как да организира шоуто.

Частта с шоуто му харесваше, обичаше забавленията, да бъде пред хората, както по време на представлението с родеото.

Трябваше да помисли и за Кал. Харесваше Кал — беше човек, който познаваше и конете, и хората, и умееше да движи гладко нещата. Някой беше прострелял шефа му и това си беше достатъчно зле. Същият човек беше прострелял и един дяволски добър кон, а това не можеше да се търпи.

Това, че най-вероятно бе видял виновника и че знаеше кой е, го правеше горд, но и доста нервен.

Хубавата Челси бе казала, че трябвало да говори с шерифа за това, точно същото каза и Бен. Така че предполагаше, че ще трябва да го направи. Просто не знаеше кога ще успее, особено с всичката струпала се работа и шоуто.

Не знаеше как да се справи и с отговорността.

Не знаеше дали да чувства облекчение, или тревога. Чейс Лонгбоу дойде на кон, повел втори кон със себе си. Бен взе юздата и заразпитва Чейс още преди да е слязъл.

— Видя ли Кал? Добре ли е? Как е Съндаун?

— И двамата са добре. Доктор Бикърс тъкмо ги преглеждаше като тръгвах. Говори се, че вие тук сте затрупани с работа, а сестра ми ни е записала в някакво проклето шоу за по-късно днес. Засега мога да ви помогна, а после ще дойдат Тад и Зик.

— Трикове с ласо ли ще показваш?

Чейс потупа въжето, навито върху дисагите му.

— Така изглежда. Кога е следващата ездитна разходка?

— В момента Каръл я води — обясни Изи. — Всеки момент ще се върне. Аз ще поема следващата. В десет часа. А Мади дава урок долу в центъра, така че ще трябва да й осигурим два коня.

— Ами добре, да се заемаме.

— Чакай. Чакай. Изи, кажи му — настоя Бен. — Трябва да кажеш на Чейс за Клинтък.

Погледът на Чейс се вледени, Изи преглътна.

— Какво за Клинтък?

— Ъ…

— Изи го е видял, Чейс, видял го е вчера да кара АТВ.

Чейс закачаше юздите на конете за един кол, но се обърна.

— Кога? Къде?

— Било е…

— Нека той да каже.

Бен стисна устни и сръга с лакът Изи.

— Ами, такова, водех хора на разходка и го видях, онзи помощник-шериф, на пътя Беър поу. Тъкмо прекарвах групата през Лосовата пътека, когато той се появи отдолу.

— Кога?

— Трябва да е било към четири.

— Сигурен ли си, че е бил той? Че е бил Клинтък?

— Да, сигурен съм. Беше с предпазни очила, но нямаше каска. Веднъж дойде тук и се нахвърли на Кал, тъй че го познах.

— А хората от групата, с които си бил? Някой от тях видя ли го?

— Ами, да, би трябвало. — Изи млъкна, почеса се по шията и намести шапката си. — Дамата зад мен дори каза нещо за карането на АТВ без каска. Запита дали не са задължителни, защото синовете й се били записали за утре да карат из призрачното градче. Тоест, днес, това трябва да е днес, понеже разговаряхме вчера.

— Помниш ли името й?

— Не, не се сещам сега. Но всички бяха с голямата група, дето е тук. Онова голямо семейство, заради което всички подскачаме.

— Добре. Почакай малко.

— Каръл идва с групата си — каза Бен.

— Иди да й помогнеш, Бен. Почакай тук, Изи.

Чейс извади телефона си.

— Бодин, искам да видиш кои са били в групата на Изи по време на ездата вчера, към четири. Просто виж и ми кажи дали хората са още тук. Смяташ ли, че се интересувам колко си заета?

Изи пристъпи от крак на крак, изкашля се и изгледа Бен и Каръл с надежда.

— Добре — продължи разговора Чейс. — Ще трябва малко да променим графика на Изи. Я млъкни за малко — сопна се той. — Видял е Клинтък в АТВ вчера следобед да кара по Беър поу. Точно това казах. Провери групата, виж къде може да са. Аз ще се заема с това. За бога, Бо, разбира се, че ще се обадим на Тейт. Ще ти кажа.

— Сега тук имаме много работа — започна Изи, когато Чейс затвори телефона.

— Да. А сега ще се обадиш на шериф Тейт. Ако не може да дойде и да говори с теб, ти ще идеш при него. Ние ще те заместим.

— Божке! — ахна Изи. — На 911 ли да се обадя?

— Няма нужда. — Чейс потърси в телефона си номера, който беше добавил след убийството на Били Джийн. — Използвай моя телефон.

— Не знам какво да кажа, нито как да го кажа правилно. Никога преди не съм го правил.

— Кажи му кой си и после му кажи каквото каза и на мен.

— Окей. — Изи изпъшка и набра номера. — Ааа, шериф Тейт? Аз съм Изи… тоест Исоу Лафой. Работя с конете във ваканционното селище „Бодин“. Чейс… такова, господин Лонгбоу каза, че трябва да ви се обадя и да ви кажа още сега какво съм видял.

Преди да е довършил, Бодин пристигна с една от малките коли. Когато Изи върна телефона на Чейс, ръцете му бяха влажни.

— Сигурен ли си? — запита го направо Бодин.

— Да, госпожо, сигурен съм. Шерифът ще дойде да говори с мен, каза да не мърдам оттук, докато не дойде, обаче имам разходка с езда и…

— Ще те заместим. Хората от групата с теб също ли го видяха?

— Би трябвало. Задържах ги за минута… е, може би за по-малко, докато той идваше отдолу.

Тя кимна и погледна брат си. Очите й горяха като пламъци, забеляза Изи.

— Хората са част от групата за уикенда. Двама са в Гарнет, за да карат АТВ, един е на превеждането на добитък, двама имат резервации в Зен Таун. Ако на Тейт думите на Изи не са му достатъчни, може да говори с тях.

Тя провери колко е часът и въздъхна.

— Добре. Изи, заеми се с конете, които се върнаха от разходката. Каръл може да ги откара после за урока долу в центъра. Бен, ти можеш да поемеш ездата.

— След нея ще има още една.

— Аз ще я поема — каза Чейс без голям ентусиазъм. — Ако не си приключил с Тейт, аз ще поема тази езда.

— Онова шоу е към три, така че… — Бодин прокара ръка през косата си и се сети, че си е забравила шапката. — Ето какво ще направим.

Изложи плана си бързо и стегнато, по начин, който остави Изи впечатлен и без дъх. Изобщо не можеше да си обясни как някой би могъл да мисли толкова бързо.

— И ездата с понита — продължи тя, като отметна в списъка си. — Мога да се обадя на бабите, ако ни трябват още хора. Ако се наложи, мога да си поразчистя графика и да поема някоя следобедна езда. А ти прави каквото шерифът ти каже.

Изи се почеса по шията.

— Да, госпожо.

— Благодарни сме ти, Изи. — Тя го потупа по ръката. — Това е важно.

Докато помагаше да се оседлае следващата група коне, Бодин се зачуди дали да не се обади на Калън. Реши, че ако тя беше на неговото място, да куца и да се грижи за любимия си кон, а той бе премълчал, щеше жив да го одере.

Преди да успее да му звънне, шерифът дойде и се запъти към Изи. Тя също отиде при тях.

— Бодин, Изи.

— Бързо дойде — отбеляза тя.

— Бях на пътя Блек Ангъс с Къртис. Познаваш ли Къртис Бауи?

— Разбира се.

— Той сега е там, прави снимки. И тъй, Изи, да започваме. Я ми кажи как изглеждаше АТВ-то, което си видял.

— Да, добре. Не беше някое от нашите. По-малко, от онези спортните, в камуфлажни цветове. Тогава не го огледах особено внимателно.

Тейт кимна. Макар да носеше тъмни очила, които скриваха очите му, Бодин прочете примирение в поведението му.

— Бодин, има ли някое тихо място, където с Изи да си поговорим?

— Ще ви отведа в задния офис в развлекателния център.

— Ще свърши работа. — Докато вървяха, той я погледна. — Хората, които Изи е водил, тук ли са?

— Да. Двама са в Зен и след около половин час ще трябва да са свършили. Другите няма да се върнат до следобеда, но мога да ти кажа къде горе-долу можеш да ги намериш.

— Ще ти се обадя, ако се наложи. Какво ще кажеш, ако за начало ми изпратиш имената им с есемес?

— Още сега.

Тя ги поведе навътре, минаха покрай рецепцията, персонала и гостите и влязоха в малък кабинет.

— Нещо да ви донеса?

Тейт поклати глава, а тя огледа Изи. Приличаше на дете, привикано в кабинета на директора.

— Искаш ли кока-кола, Изи?

— Да, нямам нищо против. Гърлото ми е пресъхнало.

— Ще ти донеса и после ще ви оставя на мира.

Погледът й към Мат на рецепцията каза: „Не питай“. Взе две коли от автомата, занесе ги и затвори вратата. След това се измъкна, преди някой да я е приклещил с въпроси.

Не можеше да отдели време, помисли си тя. Нямаше време. Качи се в колата и пое по най-прекия път към ранчото.

Тръгна направо към конюшните, благодарна, че всички бяха твърде заети, за да й се пречкат.

Съндаун седеше в ограждението и изглеждаше нещастен. Подаде глава, като я видя, и я протегна колкото се може повече.

— Къде е твоят човек, а? И той ли е толкова отегчен като теб? — Дочу някакъв шум, скърцане, дрънчене и се огледа. — Тук ли е? Ще ида да го потърся.

Когато стигна до амуничника, видя Калън да събира юзди и оглавници. Изглеждаше нещастен като коня си.

— Не трябваше ли да не си натоварваш крака?

— Оправя се, но ще трябва да изляза оттук. Мога да поработя над някои такъми, но ако седя тук, Съндаун ще се цупи.

— Той вече се цупи.

— Ето, видя ли?

— Добре де, ще ти помогна. Ще ти организираме работилница наоколо. Трябва да държиш вратата му отворена, ако ще работиш тук. Така няма да се чувства затворен.

— Добра идея. А ти какво правиш тук?

— Сега ще стигна и дотам.

Заедно домъкнаха малка маса, по-висока табуретка, кофа с вода, парцали, гъби, четки и масла.

— Какво каза Бикърс?

— Заздравява чисто, но не иска отгоре му седло или човек поне за още седмица. Мога да го извеждам и да го разхождам. Вече го направих. Имам си списък с какво може и какво — не, а тя утре ще дойде пак.

— А как е двукракият жребец?

Това го накара да се усмихне.

— Почти както и Съндаун. Понеделник може да се върна на работа, може и утре за няколко часа. Тя очаква от мен да постъпвам разумно и да не я карам да съжалява. Не ми трябва друг лекар. А ти защо дойде? Да видиш дали не сме се държали глупаво ли?

— Не. Я сядай. Тейт е в центъра, разговаря с Изи.

— С Изи ли? За какво?

— Вчера Изи е видял Клинтък в АТВ-то си, някъде около час, преди със Съндаун да бъдете простреляни. Бил в района на Беър поу.

— Така ли? — Каза го бавно, студено. Очите му проблеснаха. — Изи как е разбрал, че е Клинтък?

Засега е спокоен, помисли си Бодин.

— Познал го е — бил е с предпазни очила, без каска. Шерифът го накара да опише АТВ-то. Не знам какво АТВ има Клинтък, но се обзалагам, че шерифът знае. По-малко от нашите, в камуфлажни цветове. Изи бил на разходка с езда. Гостите също са го видели и предполагам, че Тейт ще разговаря с тях, за да получи потвърждение.

— Май дължа на Изи не само бира — измърмори Калън и взе да събира някакви юзди, за да ги почисти.

— Къртис — тоест помощник-шериф Къртис Бауи, може би си го спомняш, прави снимки на местопрестъплението. Няма откъде да знам, но познавам достатъчно добре Тейт, за да предположа, че вече е говорил с Клинтък и той е отрекъл. Обаче сега има свидетели, които са го видели в границите на курорта и то в район, който отвежда на място, откъдето би могъл да простреля кон и ездач, поели по Блек Ангъс.

Калън кимна, все едно обсъждаха плановете си за вечеря, откачи юздите от куката и се зае да ги почиства с чиста влажна кърпа.

— Може да се окаже достатъчно.

— Бих се обзаложила, че ще е достатъчно Тейт да го уволни, и се надявам, че стига, за да го арестува. И понеже те познавам достатъчно добре, знам, че ако не се озове сред решетките, ти сам ще се разправиш с него.

Калън не каза нищо, само продължи да почиства.

— Ще те помоля само за едно нещо — каза Бодин.

— Мога да опитам да ти отговоря.

— Като идеш да се разправяш с него, кажи ми, за да ти изстудя бирата, когато се върнеш.

Калън отпусна кърпата и вдигна поглед.

— Изпитвам силни чувства към теб, Бодин. През повечето време силно ме объркваш.

— Може би се чувстваш така заради простреляния си крак?

— Не. — Кал намокри сапуна за седлото, накваси гъбата и започна да търка светлата кожа. — Искаш ли да излезем на специална вечеря?

Бодин понечи да побутне шапката си, но се сети, че не я носи.

— От разправията с Клинтък стигнахме до вечеря ли?

— Аз самият не си падам много по това, но ми се ще да разбера как ще се чувствам, ако ида на такава с теб. — Калън търпеливо и старателно насапуниса кожата. — Да се облека елегантно, може би да поръчам някое засукано френско вино. — Премигна към нея. — Искаш ли?

— И аз не си падам много по скъпите вечери, но нямам против да опитам с теб. След като се оправиш.

— Имаме сделка. Ако… добре де, когато реша да ида при Клинтък, ще ти кажа.

Доволна, Бодин го стисна за рамото и почеса Съндаун.

— Трябва да се връщам. Искаш ли да пратя някой да ти донесе студено питие?

— Имам покана за обяд в голямата къща. Дотогава ще се оправим.

Когато тя си тръгна, той продължи методично да почиства такъмите под погледа на Съндаун.

— Може да го тикнат зад решетките и да остане там достатъчно дълго. Ако не, е, аз ще оправя нещата. — Протегна се и почеса Съндаун по бузата. — Обещавам ти.

 

 

Тейт получи показанията и снимките, и колкото и да му беше неприятно, трябваше да изпълни задълженията си.

Отиде в семейното ранчо на Клинтък. Пикапът и АТВ-то бяха паркирани пред къщата му, точно където бяха и когато беше отишъл там предната вечер.

И също както и предната вечер, Клинтък излезе и застана на тясната веранда.

Беше по анцуг и потен. Тейт предположи, че беше правил упражнения за мускулите, един от любимите му начини да си прекарва времето.

— Гарет.

— Шерифе. Къртис — добави той, когато видя полицаят да слиза от мястото до шофьора. — Какво мога да направя за вас?

— Е, Гарет, ето какво. Имаш правото да запазиш мълчание…

— Какви са тия глупости бе?

Тейт продължи да му чете правата.

— Всички знаем, че разбираш правата си, но искаш ли да го потвърдиш?

— Що не си…

Клинтък се обърна и дръпна вратата, но Къртис се приближи.

— Гарет, не усложнявай излишно нещата.

Усложни ги, като заби юмрук в челюстта на Къртис. Тейт изруга и побърза да помогне на помощника си да притисне Клинтък към земята.

— Арестуван си, по дяволите — избухна шерифът. — Сложи му тия белезници, Къртис, проклет да е. Съпротива при арест, нападение над полицейски служител.

— Аз съм полицейски служител.

— Вече не. Арестуван си за стрелба в частна собственост и за опит за убийство.

— Ти си се побъркал.

— Имам свидетели, за бога. — Двамата заедно изправиха Клинтък на крака. — Към списъка прибавям и опит да бъде излъгана полицията. Когато вчера бях тук, ти ми каза, че от седмица не си излизал с АТВ-то. И беше изключително чисто. Направо измито. Но имам свидетели, Гарет, които са те видели да го караш из курорта и да се запътваш с него към Блек Ангъс.

— Скинър е шибан лъжец.

— Шестима души са те видели. Шестима. И разполагаме с куршума, който Бикърс извади от коня. — Това беше лъжа, но на Тейт му омръзна да играе честно. — Когато направим балистичен тест и го сравним с пушките ти, какво според теб ще намерим?

Видя паниката, яростта, бързото отместване на погледа.

— Искам адвокат. Искам адвокат веднага. Нямам нищо за казване.

— Ще получиш адвокат. Вкарай го отзад, Къртис. Не искам да го гледам. Един от хората ми, от моите хора, се е опитал да простреля човек от засада.

Като чу обвинението, Клинтък изрита и замахна с лакът.

— Скинър е убил ония две жени, а ти нищо не направи. Убил ги е, а ти ме отстраняваш, защото съм го преследвал заради това. Заслужава конят му да бъде прострелян точно под краката му. Още по-лошо заслужава.

Лицето на Тейт беше ярост, изваяна в камък. Притисна Клинтък към пикапа.

— Ти в коня ли се целеше? Това ли твърдиш сега?

— Нищо не съм направил.

— А аз сега правя нещо.

 

 

Мразеше това, че трябва да разпитва един от подчинените си, макар и бивш, и да се разправя с някакъв жалък адвокат. Увъртанията на Клинтък с нищо не му помогнаха, беше лесно до болка истината да се разплете. Може би малко се поуспокои, докато седеше в кухнята на Лонгбоу и гледаше през прозореца как Алис внимателно развежда оздравяващия кон из ограждението до конюшните, а Калън куцука до нея.

— Напредъкът й е наистина забележителен — каза Силия Миноу, която гледаше заедно с него.

— Дали ще си спомни още неща за пленничеството си?

— Ще ми се да можех да отговоря. Но мога да кажа, че е по-силна, и умствено, и физически. Радвам се на тази връзка, с Калън Скинър. Благодарение на коня. Но и на него също. Той е напуснал дома си и се е върнал. Тя също. Някой го е наранил. Някой е наранил нея. Това, че е тук, заобиколена от семейството си, й дава чувство за сигурност, помага й да се съвземе.

— Надявам се да ми каже, ако си спомни нещо.

— Тя има голямо доверие в теб. Ако прекалено много настояваш за отговори, можеш да го нарушиш. Знам, че е дразнещо.

— Чудя се дали той не е умрял и така тя да се е измъкнала.

— Ако се чудиш дали тя не е причинила смъртта му, мнението ми е, че тя не би могла да го направи. Той е властвал, тя се е предала. Говори за него като за жив. Мисълта й често опростява всичко, както би постъпило дете. Така се справя. Това е добро, а това е лошо; това е хубаво, а това — зло; това е меко, а това е твърдо. А в други случаи е забележително проницателна.

Силия посочи прозореца.

— Отрязването на косата? Смелостта да го направи. Какво символизира това? Било е акт на признание на собствената личност. Но може да тръгне и назад и всички трябва да са подготвени. Само че засега отбелязва добър напредък.

— Ще изляза и ще говоря с нея, докато е с Кал и с коня — каза Тейт. — Ще се държа спокойно и приятелски.

Калън смяташе, че Алис вече беше разходила Съндаун добре и се чувстваше щастлив. Кракът му дяволски го болеше, но можеше да вини само себе си, че беше пропуснал следобедното обезболяващо.

— Мога ли да сплета гривата му?

— Хм… — Калън погледна Съндаун и прецени унижението.

— Обичах да плета гривата на Винъс. И да й нося моркови. Мога да му донеса морков. — Внезапно тя спря и се огледа. — Къде е Винъс?

— Не знам. Тя твоята кобила ли е?

— Тя е моя. Дядо ме остави да си я избера. Красивата Винъс. И тя е с жълтеникава кожа, с руса грива и опашка. И… Това беше преди много време. Забравих. Беше преди много време. Сигурно е умряла като дядо, когато съм била в мазето или в къщата. Сигурно е умряла, когато не съм била тук.

— Преди Съндаун имах друг кон. Казваше се Чарджър. Много ми беше мъчно, когато умря.

— Но Съндаун се оправя. Той няма да умре.

— Оправя се.

— Оправя се — повтори тя и отново тръгна. — Като се излекува, нали ще мога да го яхна?

— Веднага, след като лекарката позволи.

— Днес и аз говорих с моята лекарка. И с двамата ми лекари, с мъжа и с жената. Казаха, че и аз се оправям. Ето го Тейт. Боби Тейт. Познавам го. Не е зъл.

— И аз го познавам.

— Алис Бодин — каза Тейт и весело се усмихна. — Много ми харесва косата ти.

— Бодин я направи. Това е нейното първо име и е моето фамилно. А това е Съндаун. Някой е ранил него и Кал, но и двамата се чувстват по-добре.

— И на мен така ми се струва.

— Ти сега си шериф. Боби Тейт е шерифът. Трябва да намираш хора, които нараняват хора.

Тейт кимна и се възползва.

— Права си. Намерих човека, който е ранил Съндаун и Кал. Вкарах го в затвора.

Очите й се ококориха.

— Той там ли ще остане? Заключен? Трудно е да си заключен. Не можеш да излезеш. Никой не идва да те пусне и никой не чува, като викаш. — Притисна лице към шията на Съндаун. — Аз никого не съм наранила.

— Не, не си, миличка. Но този човек го е направил, така че оттук нататък законът ще реши какво ще стане с него.

— Ти си законът. Боби Тейт е законът. Намери ли сър? Вкара ли го в затвора?

— Много ми се иска. Опитвам се.

Тя наклони глава.

— Ние някога се целувахме, нали?

— Така е.

— Сега не ме целуваш.

— Е, ами аз се ожених. — Тейт почука халката си. — Но и преди, и след като сме се целували, си бяхме приятели. Ние сме приятели, Алис.

— Сър не ме целуваше. Не го исках, обаче на него му беше все едно. Но не ме целуваше. Правеше други неща. И ти правеше други неща с мен.

Тейт се прокашля, а Калън дискретно отклони поглед.

— Хм, такова, така беше.

— Обаче ти не беше зъл. Не ме нараняваше. Ние се смеехме и смеехме, а ти ходеше на ръце. Сър не се смее. Той бие. Ръцете му са корави и зли и той ме изнасилва. Доктор Миноу казва, че това е изнасилване, а не съпружески права. Той ме изнасилва така, че боли, винаги. — Думите се затъркаляха, тонът й се повиши. — Изнасилване е, така казва доктор Миноу, дори когато не се боря. Ако се боря, той ме бие и ме удря, и става още по-зле. Дори когато просто лежа и го оставям, тя казва, че е изнасилване. Такъв ли е законът? Такъв ли е? Нали ти си законът, той такъв ли е?

— Да. Такъв е.

— Ако го намериш, ще го заключиш ли? Искам го. — Изненада Калън, когато се пресегна и стисна ръката му. — Искам го заключен така, че да не може да излезе, където никой няма да дойде, когато крещи. Искам го.

— Ще продължа да се старая това да стане. Обещавам ти, Алис. Ти каза, че имал брада по цялото лице и тъмни очи.

— Тъмни очи. Аз затварям очите си, когато го прави.

— Може би ще можеш да ми кажеш повече за това как изглежда, а ние можем да го нарисуваме.

— Не мога да рисувам. И Рийни не може. Аз дори мога по-добре от нея да рисувам, но не мога да рисувам лица.

— А аз познавам някой, който рисува лица, ако опиташ да ми кажеш повече за това как изглежда. Как си го спомняш.

— Не знам. — Ръката й се стегна в дланта на Калън. — Не ща да му виждам лицето. Ще оплета на Кал шал. Ще яздя Съндаун, когато оздравее.

— Това е хубаво. — Тейт преглътна разочарованието и запази гласа си спокоен. — Денят е твърде хубав, че човек да се тревожи за разни неща. Може утре да намина, Алис, само да те посетя.

Тя му кимна, а после погледна Кал.

— Ти какво ще правиш? Заминал си, после си се върнал. Някой е ранил теб и Съндаун. Можеш ли да опишеш лицето му, за да могат да го нарисуват?

— Мисля си, че понякога ако погледнеш право в нещо, право в него, не изглежда толкова страшно, както когато ти се струва като затвориш очи. И си мисля, че ти си най-смелият човек, когото познавам, така че ако ти трябва още време, през което да стоиш със затворени очи, трябва да го имаш.

— Бодин казва, че съм смела, лекарката и тя казва, че съм смела. И ти казваш, че съм смела, но аз не се чувствам смела. Не ща да се връщам в къщата, не искам той да ме намери. Искам да остана тук. Можеш ли да дойдеш утре и пак да ме питаш? — обърна се тя към Тейт.

— Разбира се, че мога. Радвам се, като те видя, Алис. И теб, Кал.

Калън се поколеба, когато Тейт понечи да си тръгне.

— Мис Алис, би ли наглеждала Съндаун за минутка? Трябва да питам шерифа за нещо. Ще сме ей тук.

Двамата се спряха до портата.

— Той призна ли си?

Тейт се облегна.

— Промени историята си няколко пъти. Това, че е луда глава, не му помага. Нито това, че ме лъже, че не е бил в курорта с АТВ-то, а знае, че е бил видян там. Опитва се да се измъкне, твърди, че се бил целил в змия и не разбрал, че изстрелът се отплеснал и улучил теб и коня. Това няма да издържи. Но докато увърташе, мисля, че долових истината. Не се е целил в теб.

— Това вече са глупости.

— Целил се е в коня ти.

Калън се завъртя на пети и изчака гнева да затихне.

— Целил се е в Съндаун?

— Така смятам. Сещам се за проклетото куче и за оная игра на покер, когато бяхте деца. Баща му проигра кучето, а Гарет го застреля от злоба. По същата причина се е опитал да убие и коня ти. Чиста злоба.

Калън погледна към Алис, която разхождаше коня и му говореше. И можеше да я види, да види раната на корема му. Няколко сантиметра по-високо и щеше да е свършено.

— Ще го затвориш за това.

— Това ще зависи от прокурора, съдията и съдебните заседатели, но ще ти кажа, че ще се върна при него и ще го принудя да признае какво е направил. Ето това ще направя.

— Добре.

— А това, което ти каза на Алис, също ще ми помогне да си свърша работата. Ще я свърша, Кал.

Калън кимна, но докато се връщаше при коня си, се замисли, че понякога правосъдието не трябваше да си навира носа в хорските работи.