Нора Робъртс
Завръщане към залеза (25)

24.

Бодин се събуди сгушена в Калън. Това се беше превърнало в нещо обичайно. Но фактът, че се бяха облегнали на гръдния кош на Съндаун, добавяше съвършено нов елемент.

Бяха спали по-добре, отколкото се беше очаквало, особено след като бяха оставили осветлението включено, в случай че им се наложи да се справят бързо с някакъв проблем. В момента ограждението в конюшнята миришеше на сено, на коне и на антисептици.

А конят хъркаше.

Прие го като добър знак. Измъкна се от чувала и седна. Извади телефона, за да види колко е часът — пет и петнайсет. Не, никак не беше зле, но другите можеха да поспят още някой и друг час.

Ако спалният чувал не пречеше, щеше да провери крака на Калън. Вместо това го заобиколи и коленичи, за да огледа внимателно раната на Съндаун.

Гадно, помисли си тя. Щеше и да го боли като се събудеше. Раната обаче изглеждаше чиста. Нежно сложи ръка върху корема на коня. Беше топъл, не горещ.

Върна се обратно и ги погледна. Не можа да се сдържи, отново извади телефона и им направи няколко снимки. Щеше да сложи една в рамка за Калън. По дяволите, дори можеше да качи някоя в сайта.

Докато мислеше за това и за ездитното шоу на Калън, отново се наведе в търсене на друг ъгъл. Чудесна снимка към онази на Калън с вдигнатата ръка и Съндаун, изправен на задни крака.

— Сутрин ли е? — измърмори Калън. — Сериозно?

— Едва. Заспивай. Той е добре — добави, когато Калън седна. — Проверих раната. Чиста е и няма температура. Нека видя и твоята, преди да ида да си взема душ.

— Добре е.

— Тогава нека я видя.

Той взе да мърмори, но се измъкна от спалния чувал.

Когато Бодин махна превръзката, също както и при Съндаун раната изглеждаше чиста. Нямаше червени линии, нито беше гореща.

— Малко е подуто, но не повече от очакваното. Изглежда и двамата се оправяте. Днес и двамата ще имате почивен ден, за да продължите да се оправяте.

— Добре съм. Имам много задачи днес.

— С които останалите от нас ще се справим. Да си прострелян, означава да си в болнични, и за коня, и за ездача. — Потупа с пръст Калън по гърдите. — Аз съм шефът. И без това няма да искаш да го оставиш. Много ти се бях ядосала.

— Задето ме простреляха ли? Не ми изглежда съвсем справедливо.

— Задето не каза, че си прострелян. И защото ме разкара, като разбрах, че си.

— За това мога да се извиня.

— Няма нужда. След като ядът ми мина, а той се дължеше повече на това, че бях безумно уплашена, си помислих за това. И аз щях да направя точно същото. Предполагам, че това е наша обща черта.

— Да, и аз щях да ти се ядосам, ако беше обратното.

— Значи се разбрахме. Опитай да поспиш още малко. Ще ти донеса кафе, след като си взема душ. После може и ти да си вземеш кафе, както и закуска. Татко, Чейс, Рори, мама и който и да е от работниците ще останат с него, докато се измиеш и нахраниш.

— Знам.

Бодин понечи да се изправи, но той я придърпа, за да я целуне.

— Оценявам жената, преспала в конюшня заедно с ранен кон.

— Не ми е за пръв път и вероятно няма да е за последен.

— И все пак го оценявам.

Тя го потупа по коляното, изправи се и си обу ботушите.

— Не стъпвай на тоя крак.

Заслушан в заглъхващите й стъпки, Калън почеса Съндаун. Знаеше, че конят се е събудил.

— Май навлязох в нова територия. Тя събужда у мен копнеж, с който не знам какво да правя. — Наведе глава и срещна погледа на Съндаун. — Боли малко, нали? Е, нека с теб бавничко се изправим, да видим как ще е.

 

 

Секунди, след като Бодин затвори вратата, Алис отвори своята. Вървеше тихо и успя набързо да мерне момичето, което се промъкваше в къщата.

Знаеше за ранения кон. Всички бяха скочили, имаше викове и търчане. Първо се беше уплашила, че сър е дошъл, за да я вземе. Уплашила се беше, че ще я набие, задето си бе отрязала косата и я беше боядисала червена като на баба.

Обаче не беше сър. Някой се бе отнесъл зле с коня и тя искаше да го види. Обичаше конете. Можеше да си спомни как язди и как ги почиства. Дори си спомняше как веднъж помогна на една кобила да роди.

Искаше да види раненото конче, но всички й казваха, че не бива да се безпокои. Всичко било наред.

Тя обаче искаше да види раненото конче, така че щеше да го види.

Твърдоглава. Инат, дълъг цял километър.

По някаква причина споменът за тези думи я накара да се засмее. Наложи й се да притисне ръка към устата си, за да заглуши шума, докато слизаше надолу по стълбите.

И знаеше, спомняше си кои от тях скърцаха. О, боже, помнеше го! Очите й се напълниха със сълзи, докато ги заобикаляше.

Все още не беше излизала, нито веднъж. Дори не бе ходила в антрето, защото знаеше, че вратата там отвежда навън.

Стомахът я болеше, болеше я нараненият й крак, главата също я болеше.

Вместо това трябваше да си направи чай. Малко хубав чай и отново да почне да плете шала.

— Не, не, не. Не бъди бъзлива котка. Не бъди бъзлива котка. Не бъди бъзлива котка.

Не можеше да спре да повтаря думите, отново и отново, дори когато отново притисна длан към устата си. Думите просто продължиха да излизат.

И когато бутна вратата, за да я отвори, си спомни как бута вратата на къщата, която сър й беше дал. Главата й се завъртя и й се наложи да опре ръка в рамката. Вятърът я блъсна в лицето. Хладен, сладък, свеж.

И както беше направила преди няколко седмици, пристъпи навън.

Звезди, толкова много звезди. Цял свят, пълен със звезди! Завъртя се под тях с вдигнати нависоко ръце. Спомни си как се танцува. Дали беше танцувала под цял свят, пълен със звезди?

Ето го големият хамбар, общежитието за работниците, ето ги и конюшните и курникът. О, а ето там беше градината на мама. А там сестринската градина.

Спомняше си, спомняше си.

Но когато кучетата, които Бодин беше оставила отвън, дойдоха, тя замръзна.

Те не хапеха, не ръмжаха и не се нахвърляха. Размятаха опашки, подскачаха и се търкаха в краката й. Обичаха да спят в краката й, когато тя плетеше шалове. Това, че беше навън, не значеше, че ще я ухапят.

— Вие сте добри кучета — прошепна им тя. — Не сте зли. Знам ви аз. Ти си Честър, а ти си Клайд. Влизате в къщата и спите, когато плета шал. Ще идем да видим кончето.

Тръгна към конюшните под звездния небосвод заедно с добрите кучета, които весело тичаха около нея.

Опита да отвори вратата, тиха като мишка. Познаваше миризмите вътре! Нищо страшно, нищо зло.

Коне, сено, тор, сапун за седла, ленено масло. Зоб и ябълки.

Тиха като мишка тръгна, обута с домашните си чехли, облечена във фланелената си пижама, която толкова си харесваше. Толкова мека.

Гласът я накара отново да спре и да притисне ръка към сърцето си, което заблъска силно.

— Ще си вземеш лекарството и никакво хленчене. Никаква полза няма и от тоя тъжен поглед. И аз ще си взема моето. Да ме виждаш да хленча и да гледам жално? Добре. Ето, първо ще си изпия моето.

Тя се приближи още малко и видя мъжа. Мъжът, който понякога идваше в къщата за неделната вечеря или за закуска. Понякога.

Беше го видяла да целува Бодин и изглеждаше, че Бодин няма нищо против.

Но макар мъжът малко да я плашеше, конят… о, конят беше прекрасен. Красивият кон беше облегнал красивата си глава на рамото на мъжа.

— Знам, че боли.

В гласа на мъжа имаше обич, нежност и нищо зло.

— Ти не си наранил кончето.

Мъжът се обърна, ръката му продължаваше да гали коня по шията. Лицето му беше мърляво, очите — изморени, косата — разбъркана.

— Не, госпожо. Никога не бих го сторил.

— Кой го е направил?

— Не знам със сигурност. Студено ли ти е, мис Алис? Искаш ли якето ми?

Той го съблече и направи крачка към нея. Тя понечи да отстъпи назад, но забеляза, че той накуцва.

— И аз куцам. Някой да не би да те е държал окован?

— Не. Малко бях ранен, когато раниха и Съндаун. Това е Съндаун. Съндаун, това е мис Алис Бодин.

За нейно възхищение и за глуповата гордост на Калън, Съндаун прегърна предните си крака в поклон.

— Той е толкова красив!

— И той мисли така. Можеш да го погалиш. Наистина обича, когато го гали красива жена.

— Бях красива. Остаряла съм. Бодин ми отряза косата и отново я направи хубава.

— Нима? Наистина изглежда хубава. Прилича на косата на мис Фанси. — Калън продължи да говори, докато тя бавно се приближи и вдигна ръка, за да почеше Съндаун по бузата. — Да знаеш, аз много харесвам мис Фанси.

Алис се засмя — пискливо и дрезгаво.

— Ама тя е по-стара и от мен!

— Това няма никакво значение.

— Съндаун — тихо каза тя. — Името ти е Съндаун. Обичам да гледам как слънцето залязва. Това прави небето толкова красиво. Като магия. Обичам конете. Помня го. Нещата в главата ми са толкова объркани, но си спомням, че обичам конете. Обичам да ги яздя, да яздя бързо. Щях да стана филмова звезда и да имам ранчо в Холивуд. Щях да пазарувам на „Родео Драйв“.

— Ето, нека сега облечем това. — Тя не се отдръпна, когато Калън й помогна да облече якето му. — Може би когато Съндаун се оправи, ще искаш да го пояздиш.

Тя притисна пръсти към устните си, очите й се отвориха широко и се изпълниха с почуда.

— Ще мога ли?

— Като се пооправи. Лекарката ще ни каже кога ще е това. Но когато разреши, ще можеш да го яздиш.

— Аз… Аз може и да не си спомня как ставаше.

— Всичко е наред. Аз пък уча хората да яздят. Аз и Съндаун. Можеш да си помислиш.

— Мога да си помисля. Никой не може да ме спре. Мога да си помисля. Къде е ранен?

— В корема. Виждаш ли?

Тя изпъшка и макар да не беше сигурна, че помни как се язди, показа на Калън, че помни как трябва да се движи около коне.

Наведе се, докато галеше Съндаун по гърба, и огледа раната.

— Това е зло. Зло е. Знам го аз злото. Знам злото, дето те оковава и те удря с юмруци и те шиба с колан. Това е такова зло. Ще му остане белег. И аз имам белези. Съжалявам. — Тя затананика, докато се изправяше, отиде до главата на коня и го погали. — Съжалявам, че някой те е наранил. Някой зъл.

Когато той облегна глава на рамото й, Алис затвори очи. После ги отвори и погледна право към Калън.

— Ти не си зъл. Познавам злото. Знам, че има зло, което е по-ужасно, отколкото можеш да си помислиш. Обаче теб не те помня.

— Навремето не съм бил тук.

— Аз заминах.

— И аз също. Бил съм на същите години като теб, когато си го направила.

Тя наклони глава настрани и го изгледа продължително, без да спира да гали Съндаун.

— Къде отиде?

— Да ти кажа, смешно е. Заминах за Калифорния, точно като теб. И накрая се озовах в Холивуд.

Тя ахна и очите й проблеснаха.

— Стана ли филмова звезда? Ти си красив.

— Не, госпожо, но съм работил по някои филми. Работех с коне във филмите.

Във въздишката й се долови младост и почуда.

— Хубаво ли беше?

— На мен ми харесваше.

— Обаче си се върнал…

— Липсваше ми това място. Ранчото, хората. Имам си майка и сестра, а те имаха нужда от мен повече, отколкото си мислех, когато заминах.

— И на мен ми липсваше ранчото и семейството ми. Връщах се. Теб никой не те е спрял, когато си се връщал.

— Не. И истински съжалявам, че някой те е спрял.

— Там остарях — тихо каза тя. — Станах стара, слаба и луда.

— Мис Алис? Не това виждам, като те погледна. Нито чувам нещо подобно, като си говоря сега с теб.

— Говорим си — проточи тя. — Ние си говорим.

— Виждам и чувам наранен човек, ала силен. Също като Съндаун. Силен, умен и добър, само малко наранен.

— Не се страхувам от теб.

Той й се усмихна.

— И аз не се страхувам от теб.

За негова радост тя се засмя.

— Чувствам се повече като Алис, като ми е отрязана косата и е червена като на баба. Чувствам се повече като Алис със Съндаун. Ако реша да го яздя, когато се оправи, но не мога да си спомня как, ще ми помогнеш ли?

— Това е обещание. Може ли и ти да ми направиш една услуга?

— Все още не мога да направя много. Мога да ти оплета шал. Очите ти са сиви и сини. Сиви и сини едновременно. Може мама да има такава прежда и ще мога да ти оплета шал.

— Това би било чудесно, но се чудех дали не можеш да ми помогнеш за минутка със Съндаун. Трябва да си вземе лекарството, а не ще. Лекарството му трябва, за да оздравее и да спре да го боли. Може би ти ще успееш да го убедиш заради мен.

Калън улови погледа на Съндаун, който го обвиняваше в коварство. В отговор само му се усмихна. Ако някой кажеше, че тоя кон не разбира всяка проклета изречена дума, в най-добрия случай Калън щеше да го обвини, че му липсва въображение, а в най-лошия щеше да го нарече лъжец.

 

 

Преоблечена, Бодин тръгна с термос с черно кафе към конюшните.

Вече беше пренаредила графика на Калън и прати съобщение на Изи, който имаше почивен ден, за да го помоли да дойде. Прати съобщение и на Мади, за да поеме един от уроците му. Трябваше да отмени и шоуто на Съндаун, когато стигнеше до офиса. Обмисляше нещо забавно, с което да го замени, но с всичко останало се беше справила.

Работниците щяха вече да се суетят в общежитието, както баща й и братята й — в къщата. Предполагаше, че Клементайн ще дойде всеки момент.

Започваше нов ден.

Надяваше се, че Гарет Клинтък — защото беше съгласна с Калън кой беше стрелецът — ще започне своя ден зад решетките.

Почти се препъна в собствените си крака, когато видя Алис да върви към нея в перлената утринна светлина.

— Алис? Алис, какво правиш тук навън? — И облечена с якето на Калън, забеляза Бодин.

— Дойдох да видя кончето. Ранено е. А мъжът… мъжът… Не мога да си спомня името му.

— Калън?

— Калън! Кал. „Аз съм Кал“, така каза той. И той също е ранен. Помогнах му да даде лекарство на Съндаун и двамата говорихме. Ще ми помогне да яздя Съндаун, когато се оправи. Някой е бил толкова зъл. Зъл, зъл. Мразя злото. Човек може да свикне с него. Аз бях свикнала, но сега го мразя. Имаше звезди. Сега ги няма.

— Слънцето изгрява. — Бодин посочи на изток. — Виждаш ли?

— Слънцето изгрява. Харесва ми. Мъжете излизат.

Разпознала пристъпа на паника, Бодин хвана Алис за ръката.

— Те не са зли.

— Откъде знаеш? — изсъска Алис. — Сър не изглеждаше зъл, като се качих в пикапа му. Откъде знаеш?

— Защото ги познавам. Всички. Знам, че всички те ще те защитят от злото. Помниш Хек, нали? Никога не е бил зъл.

— Да… мисля.

— Всичко е наред. Все още остава доста до изгрева.

— Ще оплета на Кал шал. Харесват ми очите му. Сини ли са, или са сиви? Сини ли са, или са сиви? Забавно е. Ще кажа на доктор Миноу, че съм излязла навън. Тя ще се изненада.

— Може днес като се прибера от работа, да дойдеш с мен и да посетим Съндаун и Калън. Може да се запознаеш и с моя кон. Казва се Лео.

— Искам. Ако пак не стана луда.

— Разбрахме се.

Бодин продължи към конюшните и реши, че дължи на Калън повече от свободен ден.

 

 

Слухът се беше разнесъл. Макар да не беше очаквала друго, Бодин се надяваше да допълва информацията, а не да потушава пожари навсякъде в мига, в който стъпи на работа.

Още щом влезе при рецепцията, Сал буквално й се нахвърли.

— Истина ли е? Само аз съм тук — добави бързо тя. — Чух от Тес в Зен Таун. Снощи Зик й е пратил есемес.

Зик беше един от работниците в ранчото и брат на Тес, масажист във ваканционното селище.

— Истина е, че Калън и Съндаун са одраскани от куршум. Не знаем дали е било преднамерено. Шериф Тейт разследва.

Сал сви юмруци.

— Бо, това съм аз и познавам кога увърташ — каза тя.

— Смятам официално да се придържам към това и да държим станалото далеч от гостите. Така че ще те моля да казваш това, ако някой те пита.

— Какво става тук, Бо? Били Джийн и онова другото момиче са убити. А сега и това? О, боже, дали имат връзка? Дали всичко…

— Не. Не го виждам така. И го казвам без заобикалки.

— Но леля ти…

— Сал, честно, не знам да има нещо общо между всички тези неща.

— Все още не знаят кой е убил Били Джийн. — Очите на Сал се навлажниха. — Вече никой не говори за това, а ако го прави, е с неохота.

— Не сме я забравили, знаеш това. Но онова, което стана вчера, е нещо различно. Просто злобна глупост.

— Знаеш кой е?

— Мисля, че знам, а това е различно.

— Дори не попитах дали Кал е добре. — Сал потърка очите си. — И конят. Всички обичат тоя кон.

— Оправят се.

— Добре. Хубаво. Какво ще кажеш да събера пари и да вземем някой глупав подарък от всички с пожелание да се оправят?

— Мисля, че идеята е чудесна.

Едва се беше настанила зад бюрото и се опитваше да измисли с какво да замести представлението на Съндаун, когато Челси и Джесика влязоха заедно.

— Кълна се, че мъжете са по-големи клюкари и от жените. Рори и Чейс са ви казали.

Джесика успя да запази самообладание и затвори вратата.

— Били са простреляни!

— Така е, но раните са повърхностни. Няма да омаловажавам станалото — побърза да добави. — Всички здравата се изплашихме, а ако куршумът се беше отклонил само с няколко сантиметра, нямаше да сме само уплашени. Но и двамата ще се оправят. Не съм сигурна, че утре ще успея да спра Калън да не идва на работа, както успях днес.

— Рори каза, че Гарет Клинтък го е направил.

Бодин вдигна вежди и изгледа Челси.

— Рори трябва да внимава, когато обвинява хората.

— Тогава и Чейс трябва да внимава — намеси се Джесика. — Никога не го бях виждала такъв. Толкова гневен, толкова мрачен, вбесен. И доста неща каза за Клинтък, дето се е заловил за Калън. И сега, и като са били малки.

— Нека запазим това мнение, което напълно споделям, за да не плъзне из целия курорт.

— Съндаун добре ли е наистина? Имам предвид, и Кал също — уточни Джесика. — Просто…

— Знам. Добре е. Ранен е, но се оправя. Ще мине известно време, преди отново да се върне на работа. Което е още един проблем. Трябва да измисля нещо, което да замени шоуто му. Знам, че е част от програмата за уикенда.

— По дяволите. — Джесика се потупа с пръст по слепоочието. — Съвсем ми излезе от главата. Можем просто да кажем, че конят не е добре. Аз мога да се заема. Нека помисля за замяната на програмата.

— Всъщност вече мислих — каза Челси.

Джесика я прегърна през кръста.

— Нали ти казах, че това момиче все мисли? Нека чуем.

— Ами, Карол поема състезанието по заобикаляне на варели. Изи и Бен подхващат родеото. Засега ще е надпревара, но могат да измислят и нещо заедно.

— Хубаво. Чейс пък го бива с ласото — одобри Бодин.

— Нима? — учуди се Джесика.

Бодин й се усмихна.

— Изненадана съм, че още не те е уловил с ласото. Ще се опита да изкръшка, но ще помоля мама да го накара. Ако и останалите са съгласни — а ние разполагаме и с Тад в ранчото за родеото — ще можем да запълним празнината от един час и да направим щастливи хората от семейното ти събиране.

— Ще ида в увеселителния център и ще им кажа плана — каза Джесика.

— След пет минути имаш среща — напомни й Челси. — И трябваше да говориш с хората от кухнята за днешния обяд. Аз ще ида в центъра. След час ще съм записала програмата.

— Никога не ме напускай — помоли я Джесика.

 

 

Вярата на Джесика в нея винаги зареждаше Челси. Обичаше работата, хората, мястото. И наистина се радваше, че човекът, от когото се възхищаваше, й даваше възможност да твори и дори да поема управлението.

Шофираше към увеселителния център и си мислеше как да подреди новата програма. Ако не трябваше да бърза толкова, щеше да предпочете да върви пеш. Нищо не можеше да се сравни с пролетта в Монтана.

По средата на пътя се размина с една от камионетките по поддръжката. Шофьорът се показа навън.

— Чух, че някой прострелял коня на Кал Скинър както си яздел!

Челси повтори в общи линии онова, което Бодин й беше казала.

— Добре са. Някой е стрелял и двамата са ожулени, но са добре.

— Чух, че се наложило конят да бъде приспан.

— О, не. Ветеринарката вече го е оправила. Просто му трябват няколко дни почивка.

Мъжът… как му беше името… Ванс!… я изгледа недоверчиво.

— Сигурна ли си, момиче?

— Преди минутка разговарях с Рори и Бодин. Дори събираме пари за подарък за Съндаун.

— Кой се е заел с това? Сал ли?

— Да.

— Ще дам пари. Дяволски добър кон. Хората не трябва да се размотават наоколо и да стрелят, освен ако не знаят в какво се целят. Сбирщина зъболекари новаци от изтока. На бас, че така е станало. Хубав ден, малката.

— И на теб.

Тя потегли и си пожела да е бил някой новак. Само че Рори, адски побеснял, беше сигурен, че е бил Клинтък. И освен това беше уверен, че е било преднамерено.

Колкото и да беше обезпокоително, не й се вярваше Рори да греши.

Спря и видя Изи да води два коня към близката оградена ливада.

— Здрасти, Изи.

— Здравей, Челси.

— Бен тук ли е?

— Тъкмо излезе, за да вземе две кока-коли.

— Ами Каръл?

— Ранна ездитна разходка. Ще се върне след… — Погледна нагоре, примижа и прецени ъгъла на слънцето. — А, може би след около половин час. Нещо мога ли да помогна?

— Всъщност, да. Ти, Бен и Каръл. Този следобед трябва да заместим изпълнението на Съндаун и Кал.

— Кал да не е болен? Шефката ми прати есемес днес да ме пита дали ще дойда. Помислих си просто, че сме много заети.

— Не си ли чул?

Той завърза конете и се обърна.

— Какво да съм чул?

— Е, ще чуеш, а историята все повече се раздува, така че най-добре да ти кажа направо. Вчера някой се е крил в гората покрай пътя Блек Ангъс и е стрелял. Кал и Съндаун са улучени.

— Какво? — Той я сграбчи за ръката. — Простреляни са?

— Чакай малко. Трябваше да уточня, че са само одраскани. И двамата, и ще се оправят.

— Боже Господи. Колко е зле? Кал е дяволски добър шеф, а конят му е нещо специално.

— Кракът на Кал е одраскан, а също и коремът на Съндаун.

Изражението на Изи се вкамени.

— Бил е оня шибан помощник-шериф.

Пусна ръката й, но сега Челси го хвана.

— Защо говориш така?

— Бях точно тук, когато по едно време дойде при Кал. Нахвърли му се. Освен това вчера го видях да кара АТВ, докато извеждах хора на разходка с коне. Не беше с униформа, но го познах. Не личеше да има някаква работа из курорта, но бях с гостите и нямаше как да ида при него да го питам.

— Видял си го в курорта? — повтори Челси. — С АТВ?

— Да. Някъде към четири следобед трябва да беше.

— Може да се наложи да го кажеш и на шерифа.

— Адски е сигурно, че ще го направя, ако трябва.

— И може би засега да не споделяш с друг? Бодин иска да направим всичко, за да не се раздуха прекалено.

— Е, вече съм ядосан. Това си е било засада. И да простреля коня — изсумтя Изи, след което погали дорестата кобила. — Що за копеле би го направило?

— Безсърдечно, предполагам.

Той я изгледа.

— Да, и аз така мисля.

— Трябва да се връщам, но днес следобед наистина можем да се възползваме от помощта ти.

— Имате я. Толкова ме е яд, че мога да плюя.

— Ето каква е програмата — каза тя и му обясни какво бяха решили.

— Ще е забавно. Ще го направим заедно, можеш да се обзаложиш. Ще говоря с Бен и Каръл. Не познавам добре Чейс и другия.

— Ние ще се оправим с тях. Ако може само да решите какво ще правите, кой кога ще излиза, ей такива неща. И какво ще ви трябва. Ако успеете да го измислите до обед, мисля, че можем да отметнем това за свършено.

— Така и ще направим. Много се радвам, че съм част от това.

— Чудесно, трябва да се връщам.

Изи погледна към Бен, който тичаше към тях и крещеше:

— Мамка му! Мамка му, някой е прострелял Кал и Съндаун.

Младежът бутна шапката си назад.

— Тръгвай. Аз ще му обясня.

— И нито дума за Клинтък, ясно ли е? Не още.

В отговор той й намигна и сложи пръст на устните си. Погледа с възхищение походката й, докато Челси се отдалечаваше, след което се обърна към останалия без дъх Бен.

— Задръж, Бен. Знам цялата история.