Нора Робъртс
Завръщане към залеза (20)

19.

На третия ден Бодин дотолкова свикна с болничния ритъм, че можеше да отгатне коя сестра минава покрай чакалнята само по стъпките й.

Работеше отдалеч, на лаптопа и на смартфона, докато изпълняваше дълга си. Майка й, партньорка в бдението тази сутрин, правеше същото. Чакалнята им служеше за офис, дневна и чистилище.

Следобед, също както и предния ден, щяха да дойдат Сам или Рори заедно с мис Фанси, а Бодин и Морийн щяха да идат на работа. Бяха опитвали да убедят Кора да дойде с тях и да си почине по време на нощната смяна, но досега никой не беше постигнал успех.

Бодин знаеше, че Калън беше прекарал нощната смяна заедно с Чейс на сравнително удобния диван. Нямаше да й иска благодарност, но вече я имаше.

Когато тя пристигна с майка си малко след изгрев, сипа кафе за всички от термоса, който беше напълнила вкъщи, разопакова сандвичите с бекон и яйца и ги раздаде.

Това накара Калън да я целуне ентусиазирано.

— Мама ги направи — обясни тя, при което той се обърна към Морийн и я целуна също толкова ентусиазирано.

За пръв път от три дни Бодин чу майка си да се смее.

Да, беше благодарна на Калън.

Тъканта на живота им, тъкана през изминалите двайсет и пет години, се беше разкъсала. Установеният ред в дома, работата и семейството бе станал на парчета.

Болницата се превърна в техен дом, седенето там, идването и заминаването, постоянното жонглиране с мигове на сън и хранене между тях. Работните задължения, зависещите от тях хора и животни, постоянната тревога за Кора.

След като завръщането на Алис беше довело до толкова сълзи и смут, мислеше си Бодин, какво ли беше причинило лекомисленото й отпътуване преди толкова време?

— По-трудно ли е? — запита Бодин.

Морийн спря да се мръщи на имейла и погледна над очилата си.

— Кое дали е по-трудно, миличка?

— Завръщането й сега по-трудно ли го приемате от заминаването й? Май не задавам въпроса както трябва.

— Не, правилно питаш. Самата аз се питах същото. — За да отговори и на двете, Морийн сложи таблета си настрани и сгъна очилата си върху него. — Толкова бях ядосана тогава, че първоначално въобще не се разтревожих. Ето, тъкмо ще заминавам на меден месец, а Алис прави драма, за да привлече внимание. Не искахме да зарежем мама насред цялата бъркотия, но тя не ни позволи да останем. Каза, че това още повече ще я разстрои. А и на мен ми се щеше да тръгнем. Омъжена жена, ще лети до Хаваите със съпруга си. Толкова екзотично, романтично и възхитително. И не беше само сексът. Не бях се пазила за брака.

— Стига бе, направо съм шокирана да чуя това.

Морийн се засмя тихо и се облегна.

— Бях толкова самодоволна — току-що се бях омъжила, толкова лудо влюбена, толкова превъзбудена, че ще заминавам със съпруга си на място, което тогава за мен беше чужда страна. А Алис с едно от известните си изпълнения помрачи всичко.

Бодин стисна майка си за ръката.

— И аз щях да се вбеся.

— Направо не бях на себе си — тихо каза Морийн. — Не се разтревожих истински чак до края на медената ни седмица. Бях сигурна, че ще се върне. И с всеки ден притеснението в гласа на мама, като й се обаждахме, ставаше все по-голямо. Така че се прибрахме ден по-рано и тогава видях притеснението. В мама, баба и дядо. Щяхме да строим къща.

Бодин си представяше страха и стреса им, така че не разбра допълнението.

— Извинявай, какво?

— С татко ти искахме да си построим наша къща. Вече бяхме избрали земята. Достатъчно близо, за да може да шофира до работата, и аз също. Тъкмо правихме първите разширения на ранчото за гости, бяхме започнали да планираме онова, което имаме в момента. И щяхме да си строим наша къща. Така и не го направихме.

Бодин задържа ръката на майка си.

— Защото Алис си е тръгнала?

— Не можех да изоставя майка си. Първо си мислехме, че просто ще отложим, докато Алис се прибере и нещата се успокоят. Най-лошо беше през първата година, всеки един ден от нея. Тогава намериха пикапа й, с изтощен акумулатор. Просто го беше оставила, такава си беше Алис. Не поправяш, просто си тръгваш. Всичките й картички излъчваха ведрост и самохвалство. Детективът, който мама нае, хвана някаква следа и после отново я изтърва. Баба беше тази, която накара мама да спре да си хвърля парите за това и постоянно да е с разбито сърце. Забременях и родих Чейс, все през тази първа година. Така че това беше и най-щастливата, и най-тежката година в живота ми. В живота ни. Алис я нямаше, но беше навсякъде.

Морийн се протегна и погали дъщеря си по крака.

— А сега, ето ни тук, и светът отново се върти около нея. Сега и децата ми са намесени и на мен не ми харесва. Не ми харесва, че когато успеем да изведем майка ми от онази стая за десет минути, тя изглежда толкова уморена, толкова изтощена. Тя е бледа, Бодин.

— Знам — прошепна дъщеря й.

— Не ми харесва и грозното ми негодувание. Тлее в мен, макар да знам, че са я сполетели ужасни неща, неща, които не е можела да спре и каквито не заслужава. Някой е наранил сестра ми, откраднал е живота й и аз искам да го накарам да си плати. Но все още се сърдя на онова себично момиче, което не можеше да се зарадва на щастието ми, което не помисли за майка си и единствено мислеше за себе си.

Бодин остави настрани лаптопа и прегърна Морийн през раменете.

— Трябва да й простя. — При тези думи Морийн притисна лице към шията на дъщеря си. — Трябва да намеря начин да й простя. Не само заради нея, но също и заради мама, и заради мен.

— Никога не съм чувала, че с татко сте смятали да строите къща. Донякъде сигурно сте й простили, може би още преди много време.

Морийн се изправи и опита да омаловажи нещата.

— Е, и аз по едно време щях да ставам кънтри звезда.

— Имаш много хубав глас.

— Не съжалявам, че не отидох в Нашвил, и със сигурност не съжалявам, че отгледах децата си в къщата, в която и аз съм отгледана. Нещата си идват на мястото, Бодин, ако работиш и избираш внимателно.

Чу стъпки от токчета и когато се обърна към коридора, не скри изненадата си.

— Силия…

— Морийн. А ти трябва да си Бодин. — Привлекателната жена с лъскава кестенява коса до раменете пристъпи напред и протегна ръка към Бодин. — Аз съм Силия Миноу.

— Радвам се да се запознаем. Ти си от лекарите на Алис, нали?

— Така е. — Погледна Морийн. — Може ли да поговорим?

— Ще се поразтъпча — започна Бодин, но Силия й направи знак да седне.

— Хубаво е да останеш. Баба ти се изказва много ласкаво за теб. — Силия също седна и поглади тъмната си пола. — Имах три сеанса с Алис в допълнение към първоначалния преглед и мога да ви разкажа за състоянието й в общи линии.

— Моля те.

— Знам, че подробно сте обсъдили с доктор Гроув физическото й състояние и сте наясно с оценката му за менталния и емоционалния й статус.

— Силия, надявам се, че ме познаваш достатъчно добре, за да говориш без заобикалки.

— Така е. — Лекарката кръстоса крака и започна направо. — Алис е търпяла екстремна физическа, ментална и емоционална травма в продължение на години. Все още не можем да преценим колко дълго е продължило. Тя не помни, а е възможно и да няма ясна представа за времето. Може спомените й да се завърнат, а може и да остане така. По-вероятно е да се завръщат откъслечно. Моето мнение е, че по време на този неясен по продължителност период умът й е бил насилствено промит, посредством физически атаки, поощрения и награди. Майка ти твърди, че Алис никога не е била особено религиозна.

— Така е.

— Но цитира Светото писание, Стария завет, къде дословно, къде изопачено. Бог отмъстител, превъзходство на мъжа и властта му над жената. Грехът на Ева. Както казах, по мое мнение всичко това е било част от индоктринирането й. Физическо насилие, религиозен фанатизъм, затворничество, а и понеже не говори за никой друг, освен за мъж, когото нарича „сър“, вероятно и изолация.

— Била е измъчвана — каза Морийн.

— Да, продължило е докато се е предала, докато волята й се е пречупила и е започнала да приема волята на мъчителя. Той е сексуален садист, фанатик, психопат и мизогинист. И освен това й е бил благодетел. Давал й е подслон, храна и колкото и ужасно да звучи, компания. Биел я е, но също я е хранел. Изнасилвал я е, но й е дал някакъв покрив над главата. Той я е затворил, но предвид състоянието, в което е била намерена, й е позволявал някаква основна хигиена. Била е напълно зависима от него. Докато се страхува от него, в същото време му е лоялна. Вярва, че той й е съпруг, а съпругът, колкото и да е жесток, е предопределен от Господ, за да властва.

— Никой не би могъл да властва над Алис. А мъжете… Тя обичаше мъжете — каза Морийн. — Обичаше да използва красотата си. Не в лошия смисъл, тя не беше лоша. Лекомислена, може би дори коравосърдечна. По онова време не мислеше много за брак и все обясняваше как бракът бил капан за жените. Все ми го натякваше, докато планирахме сватбата ни. Някои от коментарите й си бяха просто нейният начин на говорене, други изразяваха мечтата й един ден да бъде свободна, желана и известна жена. Винаги беше толкова сигурна в себе си, Силия, импулсивна, твърдоглава и самоуверена.

— Поиска да изтърка болничната си стая.

— Какво е поискала?

— Трябвало всеки ден да търка къщата си. Превъзбуди се, защото искаше да чисти болничната стая.

— Алис по-скоро щеше да мине без храна, отколкото да измие чиния. Оправянето на леглото й сутринта беше ежедневно мъчение. — Морийн прекара ръка през кестенявата си коса и разтри слепоочието си. — Нима някой може наистина да промени някого така? Да го превърне в съвсем различен човек?

— Ако всяка сутрин те налагат с юмруци или ти бият шамари, за да си оправиш леглото…

— Щях да побързам да го направя — довърши Морийн.

— Може ли да питам нещо? — намеси се Бодин.

Силия я погледна с дълбоките си кафяви очи.

— Разбира се.

— Имала е деца. Казала ли е нещо за тях? Не мога да си избия това от главата.

— Каза, че сър ги взел, баща им ги взел. Унива, когато зачекнем темата. Няма да я подлагам на това отново, докато не изградим по-солидна връзка. Прие майка ви, но не като майка, а като компания и фигура с власт. Гледа по същия начин и на шериф Тейт и изглежда, че му се доверява повече, отколкото на всеки друг.

— Тя и Боб бяха приятели — обясни Морийн. — Може известно време да са били и повече от приятели.

— Да, той ми каза. Прие също и доктор Гроув, макар да продължава да се разстройва при прегледите и да изпада в паника от сестрите. Обаче е послушна. Яде, когато й се носи храна, спи, когато й казват да почива, къпе се, когато й кажат. Кой се сети да донесе плетивото на майка й?

— Бо.

— Е, това е чудесна терапия и за двете. Кора учи Алис да плете на една кука и по този начин двете прекарват времето си. Добре е и за двете. Ще отнеме време, Морийн. Щеше ми се да мога да ти кажа колко точно.

— Но тя не може да остане в тази стая завинаги. Нито пък майка ми.

— Така е, права си. Физически е възстановена достатъчно, за да бъде изписана. С доктор Гроув обсъждахме център за рехабилитация.

— Силия, тя трябва да се прибере у дома. Инак майка ми ще спи в стаята й в друга болница, точно както и тук. Можем да се грижим за Алис и у дома.

— Домашните грижи, предвид състоянието й, са сложно начинание. Трябва да разберете точно какво ще означава това за Алис и за всички ви.

— Можеш да препоръчаш сестри и помощници, докато има нужда от тях. Можеш да продължиш да я лекуваш. Ще ти я водим всеки ден, ако смяташ, че е необходимо. Премислила съм го. Нещо може да се пробуди в нея. Нейният дом, познати гледки, Клементайн и Хек — работят за нас откакто с Алис бяхме тийнейджърки. Няма ли познатите и нормалните неща да й помогнат?

— Не може да бъде оставена без наблюдение в сегашното й състояние. Може да избяга, Морийн. Трябва да й се дават лекарства, а още по-важно, не трябва да бъде подлагана на натиск и да се претоварва.

Морийн кимна и отново разтри слепоочието си.

— Изчетох всичко, което успях да намеря, и мисля, че съм наясно с тези неща. Ти и доктор Гроув ще ми кажете какво трябва да се направи. Ще се придържаме към това. Знам, че мога да я отведа у дома и без вашето разрешение, но не искам да го правя. А не искам да вкарвам сестра си в психиатрия, защото точно това имаш предвид под „център за рехабилитация“, без преди това да съм опитала да я прибера вкъщи.

— Тя трябва да се съгласи. Трябва да чувства, че има някакъв контрол.

— Добре.

— Да я развеждате напред-назад за сеансите е прекалено натоварващо. Ако тя и доктор Гроув са съгласни, ще се съглася да опитаме за седмица. Трябва да идвам при нея и всеки ден да разговаряме. Ще трябва денонощно да присъстват и сестри от психиатрията, докато се убедя, че тя се приспособява и няма да се самонарани.

— Да се самонарани ли?

— Не е суицидна — обясни Силия. — Но може да се самонарани непреднамерено. Майка ти трябва да е наблизо.

— Тя и баба ми ще се преместят в ранчото за колкото време се налага.

— Да започнем оттук. — Силия се изправи. — Ела с мен да я видиш и да говориш с нея.

— Аз… аз мислех, че още не ми е позволено.

— Вече е.

— О, аз… Дай ми секунда. — Морийн вдигна дланта си към нея. — Твърде внезапно ми дойде.

— Тя още повече ще те изненада.

— Да, знам. Просто за миг ми изкара въздуха. — Морийн се изправи. — Бодин…

— Ще бъда тук. Ще се обадя на Клементайн и ще й кажа да оправи стаята на Алис. Ще е готова, когато я отведем у дома.

— Бодин, ти си моята подкрепа. Добре, Силия.

Болничният коридор изглеждаше безкраен.

— Нервна съм.

— Това е нормално.

— Искам да питам дали изглеждам добре и знам колко глупаво звучи това.

— Добре изглеждаш и това също е нормално. Ще се шокираш от вида й, Морийн. Опитай да не го показваш.

— Да, вече ми казаха.

— Да ти кажат и да видиш сама е различно. Нека гласът ти да е спокоен, наричай я Алис, казвай й коя си. Вероятно няма да те помни, поне не и съзнателно. Това е дълбок блокаж, Морийн.

— И ще отнеме време, чух това. — Като си пое дълбоко дъх, Морийн изчака Силия да отвори вратата и да я вкара вътре.

И сто пъти да й го бяха казали, пак нямаше да е готова за това, което видя. Шокът все едно я удари с юмрук в корема, но успя да се сдържи.

Ръцете й трепереха, тя ги пъхна в джобовете си с надеждата, че жестът й изглежда обичайно.

Алис седеше на леглото, дългата й сивееща коса беше спретнато сплетена, а долната й устна беше прехапана. Работеше внимателно с куката и зелената прежда.

Майка им седеше на стол и плетеше по-сложен модел с нюанси на синьото.

Работеха в уютно мълчание.

— Алис, Кора.

Пръстите на Алис замръзнаха при гласа на Силия. Очите й се спряха на лицето на Морийн.

Раменете й увиснаха, брадичката й трепна.

— Доведох ти гостенка.

— Плета шал. Плета зелен шал. А гостите са забранени.

— Сега вече са позволени.

— Обичам зеленото — чу собствените си думи Морийн и преглътна треперенето в гласа си, после направи няколко крачки напред. — И аз обичам да плета на една кука. Мама ме научи. — Морийн се наведе и целуна Кора по бузата, след което постави ръка на рамото й и се усмихна на жената, която я гледаше. — Толкова се радвам да те видя, Алис. Аз съм сестра ти Морийн. Изглеждам по-различно от преди.

— Трябва да изплета шала.

— Давай. Мама ти сплете косата, нали? Изглежда хубаво.

— Жените са суетни създания, които си рисуват фалшиви лица, за да прелъстяват мъжете с похотливи мисли.

— Създадени сме по Божие подобие — спокойно каза Кора, без да прекъсва работата си. — Мисля, че Бог иска да изглеждаме приятно, когато е възможно. Освен това казва да вървим и да се множим, така че малко похот помага, нали така? Плетката ти е хубава и равна, Алис.

Алис погледна плетивото и Морийн видя, че устните й потрепнаха.

— Хубава ли е?

— Много е хубава. Учиш се бързо, винаги е било така. Когато беше малка, все не можех да те накарам да стоиш мирна достатъчно дълго, за да се научиш да плетеш.

— Била съм лоша. Ако няма бой, детето се разглезва.

— Не ставай глупава. Беше просто палава. Обичаше да садиш цветя, имаше лека ръка за това. Много ми хареса, когато двете с Рийни посадихте сестринската си градина.

— Циганчета и здравец — напомни Морийн.

— Рийни, Рийни, Рийни — измърмори Алис. — Все се разпорежда, все е по-добра.

— Алис, Алис, Алис — отговори като ехо Морийн, въпреки блъскащото се в гърдите й сърце. — Все нахакана, все сърдита.

Алис присви очи и погледна нагоре. Въпреки че гърлото й пресъхна, Морийн издържа на погледа и се усмихна.

— Все още се радвам да те видя, Алис.

— Рийни никога не е харесвала Алис.

— Не бих казала никога. Имаше моменти, когато не те харесвах, но винаги си ми била сестра. Все още садя градината, сестринската ни градина, през пролетта. Циганчета и здравец, игловръх и сладък грах.

— Кученца. Харесвах червените.

Сега вече очите на Морийн пламнаха и тя почувства, че ще се пръснат от сълзите, които се опитваше да сдържи.

— Все още садя от червените кученца.

— Трябва да довърша това, трябва да свърша полезна работа. Цветята никого не хранят. Няма полза от саденето на цветя. Суетни като жените, а и безполезни.

— Нужни са на пчелите. Също и на птиците. — Кора стисна ръката на Морийн. — Те са Божии създания.

— Сър казва „без цветя“! — Алис изстреля думите. — Трябва да се садят боб и моркови, картофи в бидони, зеле и домати. И ще копаеш, плевиш и поливаш, щом знаеш, че това е добро за теб. Почти е време за садене. Трябва да се връщам. Трябва да довърша този шал.

Силия докосна Морийн по ръката, но тя още не беше приключила. Не напълно.

— Мога да използвам помощ при саденето.

— Сър казва „без цветя“. — По лицето на Алис се търкулна сълза и тя свирепо заработи с куката. — Ако го помолиш, той трябва да те удари, за да ти покаже кое е безсмислено.

— Имаме ги в ранчото. Искаш ли да се върнеш вкъщи, Алис, и да садиш с мен, където никой няма да те удря?

— Да се върна вкъщи?

— В ранчото, у дома. Отново да садиш сестринската градина с мен.

— Бог наказва нечестивите.

Морийн яростно желаеше това да е истина.

— Но не и сестрите, Алис. Не и сестри, които заедно садят и се грижат за цветя, които ги гледат как растат. Ела си у дома, Алис. Никой вече няма да те бие.

— Ти ме биеш.

— Обикновено ти ме удряше първа, а и се предполагаше, че не трябва да казваш на мама.

Още сълзи се търкулнаха, но през тях се показа още от Алис.

— Не знам кое е истинско.

— Всичко е наред. Знам, че ти си истинска. Давай, довърши шала. Ще се върна по-късно, за да видя как е станал.

Морийн направи крачка назад.

— Подстригала си си косата.

Използва цялата си воля, за да задържи ръката си да не трепери, докато я прокарваше през косата си.

— Харесва ли ти?

— Аз… Жените не трябва да си режат косите.

— Всичко е наред, коте Али — каза Кора. — Не всички правила са истински, това е сигурно. Някои просто са измислени. Рийни, ще видиш ли дали няма да ни донесат малко чай. Ние харесваме чай преди обяд, нали, Алис?

Алис кимна и отново се зае с шала си.

Морийн излезе и притисна ръце към лицето си. Силия очакваше реакцията и я прегърна.

— Справи се чудесно. По-добре, отколкото очаквах. Тя си те спомни.

— Спомни си, че съм се разпореждала. Предполагам така е било.

— Спомни си сестра си. Спомни си червените кученца. И още ще си спомни. Това е хубаво, Морийн.

— Той й е изтръгнал живота, Силия.

— Опитал е, обаче тя е още тук и се връща. Терапевтичните сеанси трябва да продължат, Морийн, защото водят до много положителни резултати.

— Може ли да се прибере у дома?

— Нека говоря с доктор Гроув. Ще трябва да поработим по правилата, а вие още сега трябва да осигурите професионална помощ у дома. Мисля си, че ако сте внимателни и търпеливи да продължите възстановяването й вкъщи, това може да се окаже добра стъпка. Ще кажа на сестрата за чая. А ти и дъщеря ти излезте да се поразходите.

— Да, може. Твърде силно се облягам на Бодин.

— Прилича ми на човек, който може да се справи с това.

Морийн кимна.

— Тя е тук вътре, Силия. Алис е тук.

Следващите двайсет и четири часа отново се завъртяха около Алис, този път заради прибирането й у дома.

 

 

На манежа Бодин хвана юздите на кобилата.

— Знам, че нямаш време за това. — Джесика нахлузи шлема си. — Имаш си сума ти работа, а ако ти се появи свободен час, с какъвто не разполагаш, трябва да си подремнеш.

— Не споря с маминка, а тя ме задължи да ти проведа урока. Казва, че не трябва да пропускаш повече. Светът ни се обърна надолу с главата, Джеси. Това е нормално. Повече ми трябва час нормалност, а не сън.

— Ще ми се да можех да ти помогна.

— Пое повечето от работата на Рори и мама, точно както Сал пое моята. Калън прекарва почти толкова време в болницата, колкото и останалите от нас. Имаме предостатъчно помощ. — Притисна лице към главата на кобилата. — Не знам дали утре ще стане по-лесно, или по-трудно. Мама и бабите са решени още днес да я приберат вкъщи и вероятно са прави. Лекарите казват, че това може да помогне за връщането на спомените й. А и Бог ми е свидетел, че всички искаме да си спомни достатъчно, така че шериф Тейт да успее да намери копелето. Още дори не съм я виждала. Не знам как трябва да се държа в нейно присъствие.

— Ще знаеш какво да направиш.

— Чувствам се все едно нямам ни най-малката идея. Но тук знам какво да правя. Качвай се.

Чейс дойде и видя Джесика да язди в хубав лек галоп на манежа. Стана му хубаво. Само докато я гледаше да язди — струваше му се, че бяха минали години от последния път — и да се усмихва, му ставаше още по-светло в душата.

Изминалата седмица беше все едно бяха ровили в меласа. Всичко беше мрачно и сиропирано, с усилие правиш следващата стъпка, после малко поспиваш и започваш отначало.

Сега светлината се беше върнала при него.

Джесика забави до ходом по нареждане на Бодин.

— Имаш публика — каза приятелката й и се усмихна на Чейс.

— Не искам да ви създавам грижи…

— Ако ми създаваше грижи, щях да те уволня. Всъщност, време е да разширим урока. Нека да пояздим и извън манежа.

— О, но…

— Маминка каза втората половина от часа да те изведа навън. Можеш да яздиш с нея, нали, Чейс?

— Да, мога. Разполагам с час.

— Чудесно. Тогава се връщам в офиса, за да отхвърля натрупаните задачи.

Излезе, преди някой да успее да я спре.

— Натресе ме на теб — каза Джесика.

Чейс се приближи и хвана юздата. Погледна я, слънчевата й коса се спускаше свободно под шлема, очите й бяха сини и ясни.

— Хубаво е, че те виждам.

— Как си?

— Бих казал, че съм малко изморен и още повече объркан. Ще е хубаво да пояздя с теб, ще ми помогне и за двете.

— Тогава да яздим. Малко съм нервна, че не съм на манежа и няма стени.

— Мисля, че ще ти хареса да си на чист въздух. — Без да пуска юздите, отведе кобилата й до коня си. — Съжалявам, че не… откакто ние… Не искам да си мислиш…

— Че съм се възползвала от теб, а ти си избягал?

Рязко вдигна глава, лицето му замръзна и придоби ужасен вид.

— Чейс, знам през какво преминава семейството ти. Нищо такова не бих си помислила.

— Щеше да ми е неприятно, ако беше така.

Когато той се метна на седлото, тя забеляза пурпурните ириси, които се подаваха от торбата отстрани.

— Цветята за мен ли са, или за коня ми?

Той неумело ги издърпа.

— Исках само да знаеш… да съм сигурен, че знаеш… Хич ме няма в това.

— Доколкото виждам, не е така. Красиви са, благодаря ти. Имаш ли против да ги задържиш при теб, докато яздим? Не мисля, че съм достатъчно добра, за да държа едновременно и цветя, и юзди.

— Разбира се.

След като ги натика обратно в дисагите, Джесика се протегна и сграбчи ризата му.

— Мисля, че май отново ще трябва сама да се погрижа за това.

Придърпа го към себе си и настръхна, когато устните му срещнаха нейните. Когато кобилката се помести, тя се хвана за дисагите и се засмя.

— За пръв път целувам някого, яхнала кон. Не е зле за новачка.

— Задръж за минутка. — Той хвана юздите й, за да задържи и двата коня, и я придърпа. И й напомни, че щом веднъж запали двигателя, върви гладко и страстно.

— Това беше дори по-хубаво — прошепна тя.

— Липсваше ми. Минаха няколко луди дни, които ми се сториха седмици. Наистина ми липсваше, Джеси. Може би мога да те изведа тази вечер. Само за вечеря или нещо такова.

— Не трябва ли да си у вас? Леля ти…

— Казват, че ще е най-добре да се действа бавно, да не й се стоварва всичко наведнъж. Лично аз смятах да не се мяркам много. Можем да си определим среща, ако не си заета.

— Можем. Но и тук е добре. Довечера ела у нас. Ще ти сготвя вечеря.

— Ти ли ще готвиш?

— Обичам да готвя. Обичам да готвя за теб. Искам да дойдеш у дома. Искам да прекараш известно време в леглото ми.

Той се усмихна така, както правеше всичко. Бавно. Усмивката винаги започваше първо от очите му.

— Ще ми хареса.

— Ще приготвя нещо, което ще можем да ядем по всяко време, така че ела когато можеш.

— Никога не съм познавал друг човек като теб.

— Това ни прави квит. — Тя се огледа и се засмя. — А аз яздя. Яздя и дори не го осъзнавам.

— Това става, когато се чувстваш добре и удобно на коня. В добра форма си.

Тя го погледна.

— Нима?

— В много отношения. Искаш ли да опитаме тръс?

— Става.

Надигна лице, погледна небето, планините, почувства вятъра, който носеше полъха на пролетта.

— Харесва ми да яздя навън. Добре, каубой, покажи какво можеш.