Манда Скот
Момичето, което влезе в огъня (28)

Двадесет и осма глава

Орлеан

Вторник, 25 февруари 2014 г.

21:30

Скоро.

Много скоро Пико трябва да има отговори, защото до отварянето на урните остават само четири дни кампания и ако е имала някакви съмнения, че пожарът е с политически мотиви, посегателството над проекта на Люк ги разсейва. Тя няма представа как пожарите могат да ескалират за краткото време, което остава, единствено, че ще се случи.

Прекарала е два часа с екипа по съдебна медицина в изгорелия склад, но руината не й е подсказала нищо, което камерите да не са разкрили: че най-добрата и най-плодоносна следа сочи към Чеб Ясин, наркодилър, който живее в квартал на Орлеан, най-точно отговарят на определението гето.

Така че сега Гарон е ниско, на нивото на улицата, седи в автомобил близо до апартамента, в който Ясин прекарва вечерта си с насочен микрофон, обърнат към прозорците.

Пико е на позицията, организирана от Роло, на третия етаж на блок, който гледа право към територията на Ясин. Подът е твърд под корема й. Бинокълът е оставил червени кръгове около очите. Може да се нахрани с цигарения дим във въздуха и да не огладнее. Може да положи глава върху хип-хопа, който пулсира от долния етаж. Доколкото е възможно напоследък, тя е спокойна, увита във фокусираното внимание, което никога не може да поддържа сред хаоса на външния свят, но винаги настъпва по време на наблюдение.

Силви е тук с нея и следи разговорите по стационарния му телефон и трите му известни мобилни. На теория Роло спи. Той прие заповедта да си тръгне и да се прибере, но всички казват, че в подобни моменти той се превръща в зомби, че застава в кухнята си с една ръка върху чайника и прави и пие кафе след кафе, докато тя не го повика отново. Той живее в отделна вселена, неуязвим, безсмъртен; единствено сребърен куршум може да го убие.

Тук обаче няма сребърни куршуми, единствено млади алжирци в маратонки и дънки с провиснало дъно, които се стрелкат напред-назад под уличните лампи на скейтбордове; млади жени с шалове на главите и големи кафяви очи, а погледите им не се задържат никъде за дълго; деца с баби и дядовци, забързани майки и работещи бащи; тук се намират и наркопласьорите на Чеб Ясин, които действат единствено в гетото.

Няма да е никак трудно да ги приберат, но кой знае какъв смисъл в тази работа няма. За един ден ще бъдат сменени и Пико няма да успее да разкрие дали той подпалва пожарите и защо.

Така и не откриха автомобила, който Патрис видя на охранителната камера. Не е съобщено за такава открадната или липсваща кола, не е открита запалена или блъсната, или хвърлена в реката. Гарон продължава да търси. Никой друг не смее да се покаже на улиците; те се забелязват веднага, а последното, което Пико иска, е да стресне Чеб Ясин, след като разчита на тази убедителна, прекрасна следа.

Мобилният й телефон вибрира, съобщава, че е получила есемес от Патрис.

 

 

Пусни ме да вляза!

 

 

Пико го показва на Силви и тя свива рамене. Нито една от двете не го е видяла да приближава, което, от една страна, е добре. С тази коса като на синьо рибарче е като маяк, който го откроява дори по-бързо от кожено яке на жена. Тя отваря вратата.

— Какво, за Бога, правиш тук.

Той е на стълбите, висок, слаб младеж с качулка и разръфани маратонки, дънките смъкнати толкова ниско, че показват три сантиметра загоряла кожа и стегнати мускули над колана. На едното си рамо е метнал чанта, а на другото скейтборд с луминесцентна лента. Ако не й беше пуснал есемес, за да каже кой е, тя щеше да извади пистолета, готова да го свали.

Той се ухилва.

— Открих я.

— Кое си открил?

— „Сивика“. Няма ли да ме пуснеш да вляза?

Промъква се покрай нея и се отпуска на гнусния фотьойл, един от малкото мебели останали в изоставения апартамент. Сваля чантата и вади фласка, от която се разнася ароматът на перуанското кафе на Ерик Масон.

Той й я подава.

— Искаш ли?

Собственият й запас е свършил преди час.

— Ако ми дадеш.

— Изпий го. Нямах намерение да оставам.

Лаптоп следва фласката и се показва от чантата. Той го отваря, включва и на екрана се появяват три снимки на хондата, използвана в палежа на проекта на Люк.

— Намира се на четири пресечки, паркирана е зад две други. Ще проверя кой живее наблизо, след като преодолея защитната стена, но трябва да ти оставя това, за да провериш всичко, докато ме няма.

Вече е затворил снимките и печата бързо, стиснал език между зъбите си за концентрация. На екрана излиза текст с много нови редове.

— Какво правиш?

— Хаквам. — Казва го, без да вдигне поглед. — Сложих проследяващо на „Сивика“. С малка поправчица, Гугъл Мапс ще ти каже дали се движи и ще показва къде е на всеки петдесет метра. Сега трябва да притаиш дъх…

Пико и Силви се обръщат отново към улицата. Патрис сумти от задоволство, изправя се и пренася лаптопа, за да им покаже какво е направил. На екрана червена точка мига на картата на гетото.

— Ако се задвижи, ще стане по-голяма. Колкото повече се отдалечава и по-бързо пътува, толкова по-голяма ще става. Мога да наглася и звукова аларма, но…

— Но не и когато се опитваш да пазиш тишина заради хората долу. Благодаря ти.

— За мен е удоволствие. — Той е готов да си тръгва, мята скейтборда със същата лекота като момчетата на улицата. — Да ми кажете, ако се задвижат. Мога да ги проследя.

— Няма да ходиш пак там.

— Защо да не ходя. Мога да карам скейт по-добре от тези момчета.

— Патрис, ще те накълцат на кайма.

— Единствено, ако разберат, че работя за теб. А това няма да стане, освен ако ти не им кажеш. А ти няма да им кажеш, сигурен съм. — Усмивката му е блестяща и безгрижна. Той й изпраща въздушна целувка и излиза.

Пико вече не е спокойна, наблюдава улицата; търси с поглед слабата фигура с качулка на Патрис и се опитва да си представи как ли ще изглежда, ако Чеб Ясин реши да пробва върху него бормашините си.

Патрис не работеше за отдела, когато наркоекипът на Реми изгуби своя човек; той не бе видял тялото, единствено чу след това, което съвсем не е същото. Той не е изпитал чувството на ужас.

Тези мисли не са приятни и не стават по-ведри, когато Патрис отпрашва нанякъде със скейта и тя остава да наблюдава празната улица. Чеб Ясин вечеря наблизо, а гетото е в настроение за парти, дъни музика, носи се мирис на канабис.

Самият Ясин е тих, почти затворен. Пико започва да разбира защо на Реми му е било толкова трудно да го прибере. Той е около тридесет и пет годишен, груб, със слабост към златни вериги и пурети и поне на пръв поглед е образец на успешен бизнесмен, съпруг и баща, който си върши внимателно работата като собственик на верига магазини за мобилни телефони, обожава двете си дъщери тийнейджърки и проявява огромен респект към съпругата си.

Може и да е сводник на сводниците, но не е известно да е използвал проститутка от който и да е пол и възраст. Той продава наркотици, но никога не използва. Има барове, но не пие нищо по-силно от ментов чай, подсладен със смъртоносна доза захар. Той е образец за общността, която управлява, и всички го знаят.

Сега е със съпругата си Ясмина и двете им дъщери, вечеря с братовчед си Ферат, най-големия от многолюдния клан Амруш; един от по-незначителните играчи е собственик на автомобила, който Патрис току-що е открил. Гарон е наблизо, в колата си, наблюдава места, които тя не може да види, обърнал е насочения микрофон към прозорците, записва разговорите, които се водят вътре. Има и радиовръзка с Пико, за която Патрис се кълне, че е неподслушваема.

Връзката изсъсква и оживява, чува се гласът на Гарон:

— Движение.

— Колко са?

— Трима възрастни, две деца. Идват към теб.

Те са спокойни, щастливи, добродушни, като всяко друго семейство, което излиза на вечерна разходка. Пико ги наблюдава как минават, отбелязва времето в дневник, слага инициалите си. Тъкмо тази точност носи резултати накрая, но тя щеше да направи същото и при други обстоятелства; времето е важно. Гарон излиза скоро след това, пуска запис на тазвечерния разговор, поглежда лаптопа на Патрис и си тръгва.

Тъй като има време, Пико си слага слушалка и започва да прослушва аудиофайловете на Гарон. Часовете семейни разговори са досадни и тя прескача, почти не слуша.

Попадна на кратък интересен момент, когато Ясин се отдръпва от масата, за да говори с братовчеда, който е и негов заместник и двамата се уговарят, както тя мисли, за доставката на двадесет килограма кокаин, което може поне да оправдае подслушването, което тя поиска Дюка да разреши, но не обелват и дума за пожарите.

Тя сваля слушалките, допива остатъка от кафето на Патрис, отива в съседната стая и пишка тихо върху гъба, поставена в кофа, а след това се настанява за през нощта.

Хип-хопът на долния етаж е намален съвсем малко, за да чуят късните вечерни новини. Пико трепва, когато чува собствения си глас, след като обявяват темите. Можеше да бъде и по-зле. Пресата я спипа, когато тръгваше от опожарения склад на Люк, но се държаха сравнително кротко, докато задаваха въпроси.

Досега пожарите бяха насочени изцяло към жени. Следователно мъжете от пресата можеха да яхнат белите си коне, за да защитят дамите си. Те може и да са до един досадни сексисти, но стават големи куражлии, когато се налага да защитят жените си; в това не виждат никакво противоречие.

Сега обаче е нападнат мъж. Не просто който и да е мъж, ами Люк Бресар. В съобщението от „Джаиш ал Ислам“ е заклеймен за проявеното „примиренчество и лицемерие“. Важността на това послание става ясно на всички: „Джаиш ал Ислам“, каквито и да са те, са набелязали Фамилията.

Пресата мълчи за този факт, няма думи. Навън, в истинския свят, кураж и мъдрост се прибавят към списъка с качества на Люк, сякаш той лично е изправен пред ислямския джихад, докато по същото време настоява за спокойствие и помирение.

Пико не може да каже нищо, с което да промени това, затова споменава, че разполага със следа, но не уточнява и моли всички, които имат някакво полезно сведение, да съобщят на следния адрес.

Записът с Люк е след нея, на живо. Цяла вечер е на един или друг канал, дава отговори за опита да се съсипе проектът му, зарича се да го построи по-голям, по-хубав и по-модерен. С всяко повторение усещането, че Фамилията е живата кръв на Орлеан, расте. Имаше такива, може би преди десет години, които мислеха, че са надхвърлили себе си с идването си тук, че трябва да си вървят на юг, в земите на прадедите си, около Лион. Сега вече никой не го казва.

Да слуша Люк е като обучение по медийно изкуство. Гласът му е внимателно модулиран за студиото, не изборната кампания, но посланието е същото: той няма да се уплаши, нито ще се остави на измамните призиви на онези, които са готови да прочистят Франция от калейдоскопа от раси, вярвания и убеждения, които създават живата й култура и я превръщат във велика страна. В миналото хугеноти, катари, евреи са били преследвани, много от тях избити, но днес, ние презираме всички, които го правят. „Избийте всички. Господ си знае работата.“ Сега вече не мислим по този начин; знаем, че не е цивилизовано…

Добър е. Рейтингът му скача неимоверно. Екипът, който води кампанията му, е във възторг. Като цяло, докато лежи на пода в празния апартамент, притиснала очи към бинокъла, Пико е на точно толкова сигурно място, колкото и на всяко друго в Орлеан. Знае, че тази нощ няма да има сън. Няма да се предаде на съня.