Манда Скот
Момичето, което влезе в огъня (8)

Осма глава

Орлеан

Понеделник, 24 февруари 2014 г.

10:10

Люк е във фоайето. Пико усеща присъствието му, преди да го види. Усеща го по погледите на мъжете и жените, които слизат по стълбите, в наклонените глави, във въпросите, които никой не смее да зададе. Невероятно е колко народ работи в тази сграда и всички до един са слезли, за да го зърнат.

Люк грее. Той е техният герой, дотолкова французин, че можеш да изстискаш вино от костния му мозък и зехтин от слъзните му канали; от толкова добро семейство, с такова възпитание, че се доближава максимално до представата им за кралска особа.

Той е едва метър и седемдесет и осем, не е дребосък като Саркози, но не и чак толкова висок, че да стряска хората. Има съвършени зъби, типична южняшка кожа и носи малко дрехи, така че всички да забележат, че целият е само мускули, без грам тлъстина. Косата му е наситеночерна и пада над очите, като му придава едновременно вид на срамежлив човек и куражлия. Има скулите на Богарт, очите му са същите като на Клуни. Той е младият Ален Делон, от около 1964 г., излязъл направо от „Непобедимите“, и дори мъже млъкват в негово присъствие.

Сега е застанал в западналото фоайе на полицейското управление, където работи Пико, и половината жени ще получат оргазъм само като го зърнат, а другата половина ще зяпат Пико, когато влезе, и ще се питат как и защо — по дяволите, защо — го е напуснала.

Никой досега не я е питал дали той не я е биел, но въпросът им се върти в главите, чака някой да събере кураж, за да го зададе на глас.

Патрис обаче не се трогва. Разблъсква тълпата и с един скок се озовава пред Пико, когато е пред стълбите.

— Саурон — заявява той, докато двамата притискат бузи вместо целувка, което разсейва Пико и тя отклонява вниманието си от Люк.

На тениската пише: „Виктор е мъртъв, приеми го“, а отдолу се вижда ангелското личице на ококорено детенце.

По-важното е, че споменът й за него е изкривен. Понякога, от последния път, когато са се виждали — вчера ли беше? Може би завчера? — той е намерил време да боядиса платиненорусата си коса в нюанс на блестящо, металическо синьо като на птиче рибарче. Краят на опашката докосва кръста му, а това, поне така й се струва, също е ново. Може пък да си е сложил екстеншъни.

Не е съвсем сигурна какво точно означава това. Дали е по-маловажен знак за метросексуалност от сенките за очи? Не го е виждала с тях, но й се струва, че е идвал със спирала неведнъж. Осъзнава, че той е казал нещо, макар да няма представа какво точно.

— Моля?

— Саурон от „Властелинът на пръстените“. В Уоркрафт той ще бъде оркът магьосник застанал в ъгъла на стаята на знамената, докато създава хаос с електрически светкавици и… — Забелязва изражението й, недоумението й и се ухилва закачливо. — Няма значение. Властта му въздейства така, както златото въздейства на други или пък наркотиците или парите. Това изобщо не е в твой стил. Защо се омъжи за него?

— Бях млада — заявява Пико и това почти изчерпва въпроса. — А пък сексът беше страхотен. — Спокойно можеш да кажеш това на Патрис, за разлика от Дюка или Гарон дори в подходящ момент. Той извива сухо вежди, няма и следа от мръснишки мисли. Макар и с нежелание тя пита: — Той каза ли какво иска?

— Не. Но ако ще се кандидатира за кмет, ще трябва да захароса нещата.

— Майната му. Може да си намери някоя.

— Не, не може. Такива като него не могат да си позволят да изневеряват на жените си. Ще се отрази негативно на мнението на избирателите.

— След две седмици няма да съм му жена.

Патрис свива рамене.

— Изборите не чакат никого. Нито мъж, нито жена. Той няма две седмици.

— По дяволите!

* * *

— Не.

Патрис се оказа прав. Люк е в кабинета й, който е със стъклени стени и се намира в югозападния ъгъл на многофункционалното помещение с бюра за тридесет служители. Може да се разчита на същото усамотение като в аквариум, но поне вратата е затворена и двамата могат да говорят, без всяка тяхна дума да бъде туитната на света.

— Няма да захаросвам положението.

— Не искам от теб да…

— Напротив. Не ми извъртай думите. Искаш да те виждат със съпруга като политически аксесоар. Наречи го както искаш, но според мен Патрис го каза съвсем точно. Искаш да си знам мястото и можеш да се разкараш на мига. Повече нямам желание да съм ти съпруга, трофей, каквото и да е. Намери си друга. Изчезвай оттук и си избери; много добре знаеш, че можеш.

— Не мога. — Той има големи, тъмни, влажни очи. Пико може да се удави в тях. Тази сутрин едва не се получи. Кожата зад коленете се изпотява при мисълта и нещо дълбоко в нея потръпва с брутална, неподатлива настойчивост. Тя го потиска, за да не го види нито един от двамата. Ако се налага, няма да отклони първа поглед.

Той извръща очи.

— Трябва да си ти — настоява той. — Ти си ми съпруга. — След това продължава: — Обичам те.

— Какво?

Може да преброи на пръстите на едната си ръка — всъщност само на един пръст — случаите, когато го е казвал. Беше шест часът вечерта на 14-ти септември 2009 г., денят, в който й предложи да се омъжи за него. Не го е казвал нито преди, нито след това.

— Обичам те. Не мога да търпя тази раздяла. Жив ме изяжда. Това исках да ти кажа тази сутрин, но не ми достигна кураж. Знам, че не искаш да бъдеш с мен и ще го приема, но засега те моля, много те моля, умолявам те, би ли застанала на подиума до мен, усмихната, все едно не ме мразиш?

— Вестниците, новините… — Клюкарските списания раздухаха раздялата им като най-пикантната новина на зимата. Какво ще направят с това, просто не й се мислеше. Моник Сусонг с радост щеше да остане още известно време в Орлеан. Сигурно списанието й щеше да плати, за да остане.

— Остави Фамилията да се занимава с медиите — продължава Люк. — Пиарите ще се справят. — Той й отправя овладяната усмивка, която използваше, когато Фамилията беше тяхната тайна смешка; двамата срещу останалите. — Просто не им пречи да се представят в благоприятна светлина. — Навежда се, за да я целуне по бузата.

— Люк, не съм…

— Знам. Остави ме да го кажа. — Дъхът му е нежен като перце на бузата й. — На сутринта, след като ме изберат за кмет, адвокатът ми ще подпише абсолютно всичко, което твоят го накара. Абсолютно всичко.

— Стига глупости. Той никога няма да ти позволи. — Чичо Ландис е адвокат на Люк, толкова скъп адвокат, че Люк трудно би си го позволил, ако не беше от Фамилията.

— Той беше сигурен, че ще го кажеш. Вземи… — Вади сгъната бележка от джоба си. Написана е върху изкуствен пергамент. А може и да е истински. Една от многото причини, поради които Инес Пико нямаше да може да се слее с Фамилията, е, че не може да направи разлика. Печатът е от червен восък и се чупи лесно. Посланието вътре е написано с писалка, с почерк, който тя познава.

 

 

Люк ти казва истината. За сътрудничеството ти в това начинание ти предлагаме освобождаване от брачните клетви при условия, определени от теб. Това е обещанието, което ти даваме. Много добре знаеш, че Фамилията никога не потъпква обещание. Запази това писмо. Има тежест в съда.

Ландис Бресар, понеделник, 24 февруари 2014 г.

 

 

Тя гледа дълго написаното. Нейният адвокат се страхува от Ландис Бресар. Нищо не е казал, но Пико познава мириса на ужаса. Освен това знае, че той ще изгуби, ако се стигне до съд.

— Значи ставаш кмет, като използваш за билет рационалността на Бресар. Кога хората от Орлеан ще разберат, че ги ръководи семейство, пред което мафията прилича на момчешка банда и които мислят, че единственият проблем с идеята на Хитлер за Трети райх е, че той не е бил достатъчно убеден, за да доведе нещата до самия край? Или ще трябва да изчакаме, докато не влезеш в Елисейския дворец и тогава цяла Франция да разбере?

— Инес… — Той стиска основата на носа си. — Знам, че имаме известни различия, но аз не съм… такъв. Наистина ли мислиш, че програмата на Кристел Вивие е по-добра? Или тази на мъжа до нея? Ако щеш ми вярвай, но до Трой Кордие приличам на проклет либерал.

Кристел Вивие от „Националния“ е основният опонент на Люк в кметската надпревара, а Трой Кордие ръководи кампанията й. Истината е, че човек трудно може да си представи някой по-десен. Разликата е, че всички знаят какво представлява Трой, а Пико не е сигурна дали знае какъв е в действителност Люк. Убедена е само, че не иска да бъде такъв.

Люк отпуска ръце. Смалява се.

— Моля те, Инес. Няма да спечеля без теб. Честно ти казвам, убеден съм, че сме по-добри от Фронта.

Тя държи бележката от Ландис като бариера между двамата.

— Ще я занеса на Дюка. Ако той ми каже, че няма легална стойност, ще свикам пресконференция и ще я прочета. Това ще бъде краят на кампанията ти.

Дюка не е приятелски настроен към Фамилията. В миналото това е било повод за раздори неведнъж. През последните месеци беше единственото добро за него.

— Дори Дюка няма да открие пробойни, уверявам те. — Погледът на Люк е топъл, приятелски, отстъпчив. — Просто бъди до мен и се усмихвай. Помогни ми да стана крал. Не молим за нищо повече.

Тя стиска протегнатата му ръка.